Стратегическа семейна психотерапия
Преки директиви и задания

Преките задания (задачи)  предполагат съгласие на семейството с терапията и са насочени към изменение последователността на взаимодействието в семейството.  Те способстват за сплотяване на членовете, за установяване на граници и правила във взаимодействието, както и за определяне на семейните цели (Madanes, 1981).
Преките задачи могат да включват: 1) препоръки, 2) разяснения и предложения или 3) директиви, насочени към изменение последователността в комуникативните актове в семейството (Рарр, 1980). Например, спрямо  членовете на семейство, в което майката извънредно опекунства над дъщерята, а бащата се намира в страни (използва се наименованието „периферен” баща), психотерапевтът може да даде следната препоръка: „Вашата дъщеря трябва да се отнася към Вас (майката) с уважение.  Тя може да направи това в случай, ако Вие осигурите подкрепата си за Вашия съпруг. А сега Вие сте склонна да го критикувате, когато не може да се справи с дъщерята.  Именно сега е крайно необходимо, дъщеря Ви да прекарва повече време заедно с баща си”.  За съжаление, препоръките не винаги достигат своите цели, тъй като членовете на семейството често и сами знаят, какво трябва да правят, но не знаят как.
Поощрения на съгласието
В много случаи на психотерапевта се налага да доказва пред членовете на семейството, че е в техен интерес да следват препоръките или изпълнят директивите.  Задачата съществено се облекчава, ако всеки член на семейството види, че е изгодно това лично за него.  Убедителните доводи в полза на заданието се определят от типа на самото задание, особеностите на даденото семейство, а така също и от характера на взаимоотношенията в него (Haley, 1976).
Пример: Трудно е да се убеди подрастващ да участва активно при обсъждането на проблема по време на сесията, ако той се надява да получи своето и без участие в обсъждането.  В такъв случай директивата на психотерапевта трябва да бъде подкрепена с някаква изгода за подрастващия (например, разширяване на привилегиите му или родителската грижа), както и за другите членове на семейството.
Джей Хейли (Haley, 1976) предлага няколко способа за привличане на членовете на семейството към изпълнение на задания и директиви:
1.Обсъждане на всичко, което семейството вече е направило за разрешаване на проблема.
Този елементарен прийом помага на психотерапевта да не се повтаря и да избегне даването на съвети, които няма да бъдат ефективни. Следва постепенно да се подтикне семейството към извод за това, че те всичко са изпробвали, но без резултат. Именно в този момент стои продължението на тези опити, но сега  чрез нещо ново с помощта на психотерапевта.
2.Предложение към членовете на семейството, да обсъдят възможните негативни последици от случая, ако не се отдаде проблема да бъде разрешен бързо, т.е., какво може да се случи, ако проблема не се разреши.
Тези последици могат да бъдат различни за всеки член на семейството.  Обсъждането на възможните отрицателни последици за всеки член от семейството, подчертава важността на самото обсъждане.
Пример: Майка постоянно конфликтува с подрастващата си дъщеря. И двете повишават тон, усещат дискомфорт, но нито едната от тях не отстъпва.  Майката не чувства към себе си уважение от дъщеря си, което според нея заслужава, а дъщерята е лишена от всякакви индулгенции. Е този случай, психотерапевтът следва да постави акцент на възможните последици, ако тази ситуация продължи.
3.Поставяне само на разумни и леки за изпълнение задания.
За да могат членовете на семейството да изпълнят заданието в домашни условия, е необходимо да им се предложи аналогично задание по време на сесията.
Пример: За да може дъщерята да обсъди проблема със своята майка, без участието на бащата,  по време на сесията психотерапевтът може да предложи на майката и дъщерята да поговорят, а през това време бащата да прегледа някое списание.  В случай, че бащата се намесва и пречи на съпругата и дъщеря си да беседват, психотерапевтът може да го помоли да направи някои покупки в близък магазин, докато останалите са заети с изпълнението на задачата. 
Подобно изпълнение на задачата в хода на сесията, повишава шансовете за успешното самостоятелно изпълнение в домашни условия. освен това, в хода на самото изпълнение, психотерапевтът може да направи някои промени. Не по-малко важно е, да се дадат на членовете на семейството ясни разяснения. В дадения пример психотерапевтът акцентира вниманието си върху съществуващите  аспекти на поведе3нчески патерни на всеки член на семейството.  Докато семейството пристъпи към изпълнение на задачата, психотерапевтът препоръчва на бащата да се заеме с някаква дейност, за да бъде предотвратена неговата намеса.  Освен това, необходимо е да се напомни на дъщерята, че обясненията и към майката следва да са ясни и конкретни.  Понякога следва да се препоръча на родителите да изслушат своето дете, което е важно да знае, че родителите му са заинтересувани от неговото мнение.
4.Задачите да съответстват на способностите и нивото на функциониране на семейството.
Във филма „Family with a Little Fire” (Minuchin, 1974), задачата отчита склонността на детето към игра с огън, което изпълнява в семейството ролята на жертвен агнец.  Психотерапевтът Бролио Монталво (Braulio Montalvo) предлага на майката, да отделя ежедневно по 5 минути за обучение на дъщеря си за правилно боравене с кибритените клечки.  Освен това, детето-родител, което в ежедневието се явява посредник между майката и дъщерята, получава инструкция, да наблюдава през това време другите деца Това задание отчита нивото на компетентност на всеки член на семейството.
5.Използване силата на авторитета, за привличане членовете на семейството към изпълнение на заданието или директивата.
Понякога психотерапевтът е принуден да се опре на своя опит и знания, за да получи съгласието на семейството, като това прави от позиция на авторитета си на специалист.  В подобен случай той встъпва в позицията си на експерт, вместо да разпитва членовете на семейството, какво са наумили да правят.
Пример: Психотерапевтът може да каже: „Опитът ми подсказва, че тъкмо сега е времето да отделите внимание на сина си, който трябва да бъде повече време с баща си”. В действителност психотерапевтът казва: „Изхождайки от своя опит, аз считам, че Вие трябва да направите така и така”. 
Понякога е уместно психотерапевтът да прояви интерес, дали му се доверява семейството или отделни негови членове. В случай на утвърдителен отговор може да се каже: „Добре! В такъв случай аз бих ви посъветвал да постъпите така и така. Това е много важно, повярвайте ми”. Тук психотерапевтът използва доверието към себе си, за да контролира хода на интервюто.
6.Даване на ясни инструкции.
Веки член на семейството трябва ясно да си представи своята роля. Ако психотерапевтът предложи на бащата и дъщерята да направят нещо заедно, то той следва да укаже точната дата и време за това.  Достигането на предварителна договореност свидетелства за готовността на участниците за изпълнение на задачата. Освен това, определянето на точното време позволява да се намали вероятността от различни по вид смущения, например, заетост с работа или гледане на определено телевизионно предаване, или провеждане на телефонен разговор и пр.  Необходимо е да се обсъдят и други възможности в качеството им на препятствия, например, спонтанно решение да се заемат с друга дейност, да решат, че точно сега е момента за отделяне внимание на другото дете.  Психотерапевтът може да помоли членовете на семейството, да опишат своите действия, за да се убеди, че всеки си представя сценария и своята роля в него. Следва да се инициира обсъждане между членовете на семейството на възможните пречки за изпълнение на задачата.  Ясните инструкции и последователност на сценария създават усещането за ритуалност и сериозност на всяка една стъпка.
Практическо прилагане
Клу Маданес предлага примери от собствения си клиничен опит по прилагане на преки директиви и задания.
• Спрямо жена, която изпитвала трудности в отделянето от майка си и започването на самостоятелен живот, е предложено, да посещава без предупреждение майка си и да инициира разговор, в който да предизвиква нейното неодобрение.
• Спрямо, периферен баща (стоящ в страни от семейните дейности) е предложено, да реагира задължително на всички молби на сина си, а в същото време съпругата да се занимава с нейни приятни неща, например, да чете книга или играе тенис.
• Спрямо дете с психосоматични проблеми (болки в стомаха), авторът поставя задача, да води записки за точното време на появата и продължителността на болките.  След това, детето трябвало да съобщи за това на своя баща, който на свой ред, предавал информацията на майката. По този начин, майката била ограничена в ролята си на прекалено опекунстваща детето, а бащата бил въвлечен в по-голяма степен в неговото обгрижване.
• Спрямо конфликтуващи съпрузи било предложено, да посещават място, например ресторант, с който са свързани техни спомени от периода на взаимното си ухажване.
• Спрямо майка, която не работела и извънредно обгрижвала сина си, било предложено, да потърси работа.
• Спрямо млад неработещ мъж, прекарващ продължително време зад стените на къщата си, било поискано, да отделя по четири часа на ден в търсене на работа навън.
• Спрямо жена, която отскоро била разведена, получила съвет, да вземе участие в група за работа с разведени.
• Спрямо семейство, дошло на сесия без подрастващия си син, било предложено, да го доведат на следващата среща.
• Спрямо двойка, изпитваща затруднения при отделянето от своите родители, било предложено, да планират преместването (изнасянето) си от родителския дом точно във времето на следващата сесия, а преди нея, в продължение на една седмица да посвещават по два часа ежедневно на разговори по този техен план родителите.
• Спрямо семейство, което никога не било обсъждало семейни неща, било предложено, да организира общосемейно събрание (семейна конференция), на която всеки да изрази своето отношение към семейните проблеми.
• Спрямо родители, които редовно безпокоили (контролирали) дъщеря си в развлекателен център, била поставена задача, всяка седмица да посещават по отделно този център и да изпълняват ролята на разузнавачи, да прекарват там точно един час, а след това всеки един от родителите да докладва на другия събраната информация.
• Спрямо подрастващо момиче с психосоматичен проблем (нощни кошмари), авторът поставя задача, всяка вечер в точно определено време, майката (емоционално най-въвлечена в случая), да събужда дъщеря си, която от своя страна трябва да играе в продължение на 10 минути ролята на спящ човек, сънуващ кошмари. През това време всички останали членове на семейството трябва да присъстват в стаята на момичето и да наблюдават, дали тя изпълнява достатъчно правдоподобно своята сценична роля.
Психотерапевтът започва следващата сесия винаги с обсъждане на поставената задача: поздравява семейството за успешно изпълнените задания и изяснява причините за неуспехите. Той може да предложи отработване по време на сесията на онези задания, които са затруднили семейството, а може да възложи същата задача за нов опит до следващата сесия.  В стратегическата семейна психотерапия оправдания за неизпълнението на задачите обикновено не се приемат, т.е. правят се опити докато задачата бъде изпълнена. Всяко игнориране на задача или съгласяване на психотерапевта с мнението на семейството, че не могат да я изпълнят означава, че самата задача не е важна, а това подрива авторитета на специалиста и самата психотерапия.
В някои случаи психотерапевтът може да даде директива, прибягвайки до метафора, като не говори пряко това, което членовете на семейството следва да направят.  Практиката показва, че в много случаи семейството е по-склонно с охота да изпълнява задание, поставено точно по този начин. , тъй като не го възприемат като налагаща им се директива. Давайки директива в метафорична форма, психотерапевтът иска членовете на семейството да се държат така, както би било желателно за разрешаване на проблема (Haley, 1976).
Пример: Да разгледаме случай с 19-годишна девойка,, страдаща от депресия, самоизолирала се в дома си и плачеща. След като става ясно, че преди няколко години момичето е било изнасилено от баща си, психотерапевтът преформулирал хипотезата си за наличието на депресивното състояние, а именно, като гняв, насочен към майката.    Според психотерапевта, дъщерята считала майка си за виновна за случая, тъй като тя по никакъв начин не попречила на случилото се.  Гневът бил доста силен, за да бъде открито изразен, тъй като това би влошило отношенията с майката.  От своя страна, майката извънредно опекунствала над дъщерята, признавайки, че се нуждае от нея и не желае да бъде изоставена от момичето.  Това изказване предизвикало у дъщерята бурно негодувание, но тя нищо не предприемала, защото се страхувала от настъпване на окончателен разрив между двете.  Те двете никога не били обсъждали тази тема, но майката предварително била убедена, че дъщеря и ще иска от нея толкова много, че тя не би могла да го плати.  Психотерапевтът взел решение да не обсъжда открито проблема с инцеста и бягствата от дома, а именно фразата на майката за „неплатената сметка” привлекла неговото внимание и била използвана като метафора за обозначаване на други сериозни проблеми с аналогична динамика.  На майката и дъщерята било предложено да обсъдят проблема с „неплатената сметка”. В края на дискусията психотерапевтът предложил на дъщерята да открие „собствена сметка” в банката, а на майката – да не плаща „сметката” на дъщерята.  Това и други подобни метафорични задания се превърнали в етапи към преодоляване на конфликта и придобиване на автономност за дъщерята.
Прибягвайки към метафорични задачи, психотерапевтът оставя за себе сви избор за определени дейности (например, откриване на сметка), които имат сходство с проблема (извънредната взаимна зависимост между майка и дъщеря).  Изборът следва да бъде такъв, че членовете на семейството да могат да обсъдят този род дейност и да стигнат до съгласие за определени промени.  Обикновено задачи на психотерапевта от типа „откриване на собствена сметка в банката”, са насочени към постигане на терапевтични изменения – например,  увеличаване автономията в желана област (Haley, 1976). Ако на майката и дъщерята се отдаде да изпълнят заданието, т.е. да открият разделени сметки и да платят само за собствените си разходи, впоследствие те с по-голяма вероятност могат да се обособят като автономни и в други, по-важни области.
15.09.2012г.