Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
05.04.2013 16:00 - ПРОЕКТ „ВКЛЮЧВАЩО ОБУЧЕНИЕ” - „Лаборатория за родителски успех”
Автор: kunchev Категория: Други   
Прочетен: 2570 Коментари: 0 Гласове:
1



ПРОЕКТ „ВКЛЮЧВАЩО ОБУЧЕНИЕ”

„Лаборатория за родителски успех”

ГОВОРНИ НАРУШЕНИЯ (ЗАЕКВАНЕ), ПРИЧИНИ ЗА ТЯХНАТА ПОЯВА И
НЯКОИ СЪВЕТИ ЗА ОТСТРАНЯВАНЕТО ИМ
(Въпроси към училищния психолог)

 

Какво е заекването?
Заекването е едно от най-често срещаните и мъчителни говорни нарушения. То се характеризира с нарушена плавност на речта и се отразява върху нормалното говорно общуване.
Заекването е познато от дълбока древност, старо е колкото човешката реч. Дълъг е списъкът на страдалите от него известни личности от миналото до наши дни: Езоп, Аристотел, Демостен, римският император Клавдий, Мигел де Сервантес, Луиз Карол, Чарлз Дарвин, Ленин, Исак Нютон, Уинстън Чърчил, Джордж Вашингтон, Мерилин Монро, Бен Джонсън, Джон Ъпдайк, Ерик Робъртс, Брус Уилис, Мадона и много други. Заекването не е попречило на успешния им живот. Днес в света има по¬вече от 15 милиона заекващи. Повечето от тях са деца.


Кои са причините за заекването?
Ясни отговори относно причините за заекването все още няма, въпреки многобройните изследвания в цял свят в продължение на десетилетия. За това пък вече се знае много за факторите, които допринасят за неговото развитие.
Към благоприятстващите фактори се отнасят изтощаващите нервната система заболявания на родителите - алкохолизъм, сифилис и др.
Благоприятна почва за пораждане на заекване са и децата с лабилна нервна система. Прекомерната страхливост, извънредната впечатлителност, продължителните боледувания (водещи до нервно изтощение), плачливостта, лесната раздразнимост, двигателното неспокойствие също са благоприятстващи фактори за пораждане на заекване.
Не са редки случаите, когато се установява заекване у дете, чиито майка или баща, дядо или баба, или други роднини също имат заекване. Приема се обаче, че се унаследява не самото заекване, а предразположението към невротично заболяване (невротичен фон). Общуването със заекващия родител се превръща в непосредствено действащ фактор върху предразположеното дете. Други непосредствено действащи фактори са травмите преди или по време на раждане, различните изтощителни боледувания като морбили, коклюш, интоксикационни увреждания и нарушения в обмяната на веществата, енцефалитите и инфекциозните заболявания.
Установено е, че около 18% от случаите на заекване са причинени от преживяна от детето силна уплаха. Тя предизвиква извънредно силно дразнене на мозъчната кора, в резултат на което се стига до нервен срив, губи се координацията на речевите движения и се появяват спазмите. Като психическа травма, в следствие на която може да се появи заекване, действат и някои неправилни мерки за възпи¬тание от страна на родители и учители - прекалена строгост, заплахи и страх от бой.
Тези неблагоприятни непосредствено действащи фактори могат да станат причина за поява на заекване - при условие, че детето е предразположено към невротично заболяване. С това се обяснява и фактът, че в някои случаи те предизвикват заекване, а в други - не. Заекването се предава два пъти повече от майката, отколкото от бащата, защото в периода на формиране на речта децата са в по-постоянен контакт с майката. Интересен е фактът, че заекването засяга четири пъти повече момчета, отколкото момичета.
Отрицателно влияят и семейните конфликти, нервната обстановка вкъщи и липсата на внимание към детето. Много важно е на детето да се говори и да се зачитат нуждите му от общуване.
Рядко заекването на детето се влияе от един единствен фактор. Вашето отношение към проблема и атмосферата, в която то живее, след като веднъж заекването се е появило, до голяма степен определят развитието на говорните затруднения.


В какво се изразява заекването?
Заекването е нарушение на естествения поток на речта. Когато детето удължава звуковете, задъхва се по средата на изречението или блокира, повтаряйки начални¬те звукове, думи или фрази по-често от обикновеното, казваме, че то заеква.
Периодът, през който децата развиват своите по-висши речеви и езикови способности, се характеризира с протичането на много и различни процеси. Това е труден период. Понякога, за да формулират или съставят едно изречение, децата повтарят някои думи и фрази и многократно използват съюза "и". Подобно речево поведение е нормално.
Когато обаче то стане навик, придружен от вторични прояви (гримаси по лицето и други непривични жестове с ръце и тяло), когато затруднението в говора е съпътствано от страх и притеснение, т.е когато говоренето за детето се превърне в усилие, едва тогава можем да кажем, че детето заеква и да се запитаме какво да правим.
Най-характерният външен симптом на заекването са спазмите. Те представляват неволно болезнено свиване на един или няколко мускула и не могат да бъдат скрити по никакъв начин. Съществуват два вида спазми в областта на мускулатурата на речевия апарат. За единият вид е характерно няколкократно ритмично повторение на един и същи звук, сричка или дума (п-п-п-пари или па-па-па-пари), а за другият- блокиране на говорните органи в известно положение, при което речта изобщо не може да започне (п .. . пари). Обикновено вторият спазъм е по-тежък. Трайността на спазмите е различна.
Речта се осъществява при взаимодействието на функциите дишане, гласообразуване и артикулация. Спазмите могат да бъдат в дихателния, гласовия и артикулационния апарат. Нормално речта се образува във фазата на издишването, но заекващите започват да говорят във фазата на вдишването.
Най-чести и резки спазми се появяват при произнас¬яне на съгласните "к", "г", "п", "т" и "д", докато при гласните звукове се случват по-рядко. Но "страшните" звукове са различни за всеки заекващ поотделно. При това те са раз¬лични и в различните периоди за един и същи човек. Спазмите най-често се явяват в началото на думата, с която започва дадена фраза.
Други характерни симптоми на заекването са:
•  аритмията - речта е неравномерна, със забавяния, задържания и мълчание за известно време;
•  съдвиженията - неспокойни безпорядъчни движения - мърдане на ръката или рамото, въртене копчето на палтото, тропане с крак, прехвърляне на тежестта на тялото от единия крак на другия, примигване и т.н.;
•  "паразитните" думи (ами, пък, а-а, нали и т.н) - заекващият ги вмъква, когато предчувства спазъм, но това не решава проблема;
•  феноменът на Фрьошелс - кратки потрепвания на ноздрите при говорене;
•  вегетативни нарушения - изпотяване на дланите, изчервяване или пребледняване по време на говорене, усилено сърцебиене и т.н.
Основната отличителна черта в психиката на заекващите е страхът от говора (логофобия), особено силен пред непознати хора. Той ги прави затворени, потиснати и срамежливи. Много от тях стават безволеви, раздразнителни, лесно избухливи. Променя се отношението им към хората и света. Тези качества на личността се проявяват особено силно през пубертета.
Заекването е сериозно нарушение, което влияе отрицателно върху способността за общуване. То може да нанесе тежък удар върху успеха в училище, способността за намиране на приятели и възможностите за реализация в живота, въпреки нормалният и често висок интелект. Заек¬ването може да бъде много изолиращо нарушение.

Има ли предупредителни сигнали заекването?
Измъчва ли се вашето дете при произнасянето на думите или просто се запъва леко и едва забележимо? Появяват ли се в речта му чести блокади и конвулсии? Прави ли гримаси - повдига вежди, бързо мига с очи, устните му треперят, ноздрите му се разширяват и т.н.? Диша ли особено, повишава ли прекалено глас? Търси ли начини да избягва говоренето? Проваля ли се често в опитите си да се сприятели с връстници?

На каква възраст обикновено се появява заекването?
Най-често заекването се появява между 3 и 5-годишна възраст - периода, в който се формира речта.
Понякога се появява за първи път, когато детето тръгне на училище. То влиза в нова среда, запознава се с нови хора и му се възлагат нови задачи. За него всичко това е неизвестно и то пристъпва прага на класната стая с известна доза страх, особено ако е наплашено от училището. Ако детето не почувства комфорт и добронамереност в тази нова среда, страховете му ще се оправдаят. В такъв случай появата на заекване не е изключена.
Трети критичен период е пубертетът. Настъпващите психични и физиологически промени, затварянето в себе си, комплексите, неразбирателството с връстниците, фи¬нансовите притеснения в семейството, могат да причинят редица невротични състояния, в това число и заекване.
В много редки случаи заекването може да се появи за първи път в зряла възраст.

Дали моето дете заеква?
Най-важната първа стъпка е да установите какво точно става с вашето дете. Дали наистина заеква?
Може би имате усещането, че мисли по-бързо, отколкото е в състояние да говори. Да, то стартира забързано, повтаря думи и фрази, но не заеква. Това са нормални речеви колебания.
Речта се развива стъпка по стъпка, на етапи. По¬някога децата научават прекалено много за кратък период от време, понякога това надраства живота им. Децата се учат да лазят, преди да проходят. Речта също изисква подготвителен период, преди да стане гладка.
Около 25% от всички деца минават през период от развитието на речта, през който заекват. Около 4% могат да заекват в продължение на шест месеца или повече.
Детето все още се учи да говори и често не може достатъчно бързо и правилно да изрази словесно своите мисли. То няма достатъчно голям речников запас, трудно намира правилната дума, позапъва се, повтаря някои звукове, срички или думи или пък просто вмъква ненужни звукове. Това е така нареченото "физиологично", нормално заекване, което се "израства" с времето. Точно тук се крие опасност. Обезпокоени, родителите понякога правят неуместни забележки: "Недей да заекваш!", "Говори по-бавно!" и т.н. В желанието си да коригират речта, насоч¬ват вниманието на децата към грешките им.
Децата се стремят да се поправят и започват да очакват със страх думата, на която са се запънали. Така постепенно "физиологичното заекване" може да се превърне в болестно. В около 22% от случаите на заекване причината е неправилен възпитателен подход.
В действителност всички заекваме понякога. Нормалният поток на речта включва от 2 до 4% прекъсвания. Възрастните също често правят прекъсвания, докато говорят, използват ненужни междуметия (ами, а-а и т.н), правят повторения, колебаят се или редактират избора си от думи.

Как се чувства детето, което заеква?
Започнах да заеквам на 6-годишна възраст. Онова, което за другите деца беше така лесно - да задават въпроси, да разказват приказка или за своя ден - за мен беше мъчение. Не можех просто да кажа какво искам. Борех се, за да го направя.
В училище се боях дори да задавам въпроси. Даже да произнеса името си ми беше трудно. Другите деца ми се присмиваха. Вкъщи също не можех да обясня какво точно искам - понякога ми подаваха праскова, а всъщност това, което исках, беше пъпеш. Но родителите ми нямаха тър¬пение и не чакаха да довърша изречението си.
Страхувах се, че не съм способен да изрека нещо ценно. Щях ли да мога някога да говоря като другите? Щях ли да се оправя?

Защо детето започва да заеква по-силно, когато говори по телефона?
Известно е, че при телефонния разговор заекването се засилва. Това се обяснява със загубата на директен контакт със слушателя (събеседника), на спонтанния характер на речта, т.е. загуба на възможността детето да разчита на речта на събеседника. До него няма никой - само телефонната слушалка и гласът, който звучи в нея. Обзема го чувството за страх от появата на блокове по време на разговора. То пресира нервната система и наистина заекването се усилва. Воденето на телефонни разговори представлява особен проблем както за децата, така и за възрастните, които заекват. За да не се превърне използването на телефона в измъчващо преживяване, добре е те да се научат да се справят с него по-свободно и сами.

Има ли опасност моето дете да започне да заеква, слушайки речта на заекващо дете?
Няма опасност детето ви да започне да заеква, слушайки речта на заекващо, освен в случаите, когато го имитира или му подражава. Това, разбира се, не е заекване. Но на детето трябва да се обясни, че не бива да го прави.
Алекс има ново приятелче, с което често играе на детската площадка. То заеква. Алекс го харесва и обича да подражава на всичко, което то прави. Не след дълго и той започва да заеква. Разтревожена от този факт, майка му търси причината. Досеща се, че това вероятно е само подражание на говора на харесваното приятелче. Обяснява на сина си, че не е добре да имитира говора на други деца. Скоро проблемът изчезва от само себе си.

Имат ли вина родителите?
Ако вашето дете расте и се развива в спокойна семейна атмосфера, обградено от грижи, внимание и любов, не бива да вините себе си за това, че то е започнало да заеква. Но ако детето е подложено на физически тормоз, ако често е малтретирано, потискано и обиждано, то тогава вината е изцяло на родителите.
Прекалените родителски амбиции понякога също могат да нанесат вреда върху речта на детето. Желанието им то да бъде отличник и едновременно с това да тре¬нира тенис, да ходи на уроци по рисуване, да учи чужди езици и какво ли още не, води до прекомерно натоварване на детската нервна система

Какво може да направи семейството?
Да си родител е извънредно трудна задача. Да си родител на дете с какъвто и да било проблем обаче е още по-трудно. Вие трябва да се грижите за дете, което може би е подигравано и осмивано от другите и което не може така лесно да обясни какво точно иска.
Трябва да се борите и със собствените си чувства и усещания в моментите, когато то заеква: притеснение, чувство за вина; раздразнение; стремеж да се правите, че не забелязвате затруднението или да се убеждавате, че то ще премине бързо; смущение. А понякога - и гняв, че детето не е способно да се справи с нещо така просто - според вас.
Всички тези състояния са добре познати на много от нас. Наистина е много тежко да гледате как някой, когото обичате, е в затруднение. Възможно е също така да ви притеснява отношението на другите членове на семейството, на съседите и учителите, а също и незнанието какво да правите. Може би се чувствате объркани и самотни.
Няма причина да се чувствате самотни. Има хора, които могат да ви помогнат и тези специалисти са логопедите, за които често липсва точна информация или пък тя е невярна.
Но как да разберете, че се нуждаете от помощ? Как да бъдете сигурни, че не преувеличавате говорните затруднения на детето си? Най-добре е да си зададете въпроса: "Бори ли се детето ми с нещо, което не може да контролира и не зависи от него?" Ако отговорът е положителен, то тогава потърсете квалифициран и опитен логопед със знания и опит в коригирането и преодоляването на детското заекване.
Възможно е затруднението в говора да изчезне по-късно. Но не трябва да залагате на тази възможност. Много педиатри и невролози може да ви успокояват с думите: "Не му обръщайте внимание. Това е временно състояние." Някога това се смяташе за добър съвет, но сега нещата стоят другояче, особено в случаите, когато са налице явни признаци, че за детето говоренето е усилие, че заекването е в тежка степен.
Добрият професионалист ще се погрижи за детето ви, а също и за вас, като ви помогне да създадете благоприятна и улесняваща говоренето атмосфера.

Ще "израстне" ли моето дете заекването?
Много малък и незначителен е процентът на децата, които "израстват" заекването. Обикновено то остава, понякога за кратко време изчезва, но пак се появява. Това се нарича рецидив в заекването. В някои случаи се задълбочава, става по-тежко и трудно преодолимо.

Какво знаем за модерните терапии за заекване, прилагани по света?
В света са известни и действащи над 200 метода, по-скоро модификации, за въздействие, контрол и корекция на заекването. Ето една малка част от тях, касаеща подрастващите.
Програма на Е. Купър за корекция на аномалиите на плавността при децата от предучилищна и начална училищна възраст
Тази програма е разработвана и развивана в продължение на 25 години. Нейният автор Е. Купър предлага фокусиране на усилията на логопеда предимно върху формиране на т.нар. звукова плавност на речта. Целта на програмата е да развие контрол над плавността на речта и да създаде чувство за контрол над собствения говор.
Актуални концепции на логопедите във Франция при корекция на заекването
Те са ориентирани предимно в три аспекта: психологически, физиологичен и психофизиологичен.
Психологическите методи се използват предимно при подрастващи и възрастни и включват внушението, психоанализата и "реконструкцията" на личността на заекващия.
Физиологичната терапия се препоръчва от логопеди медици, каквито са над 1000 във Франция. Те поддържат тезата за дисфункция на мозъчно ниво по отношение на заекването.
Най-популярен във Франция през 70-80-те години на 20 век е психоритмичният метод, разработен от д-р Мюриел Беси. Предназначен е за деца и подрастващи. Основните етапи на корекция са свързани с работа над ритъма и координацията, мелодиката на фразата и интонацията, овладяването на езиковата система.
Техники за релаксация
По време на релаксация заекването много бързо на¬малява или почти изчезва. Голямото предизвикателство е гладкостта на речта в лабораторната среда да се пренесе на същото ниво в стресовата среда на живота.
Програми за гладка реч с прецизно моделиране
Това са най-скъпите програми (курсове), провеждани главно в САЩ и Канада. Заниманията се съпровождат с компютърно отчитане. Двама студенти следят всеки пациент и коригират до перфектност всяко нарушение в дишането, фонацията (озвучаването на речта), артикулацията и вторичните симптоми на заекването - мигане, намръщване, рязко клатене на главата, стягане на гърдите и т.н.
Техника на свободното въздушно течение -метод на д-р Мартин Шварц
Целта на този метод е заекващият да се научи да издишва с нежна струя през ларинкса, без каквото и да е форсиране, което улеснява плавността на речта.
Ако случайно се появи блокиране, тогава заекващият прилага "ниска енергия на говора" - говори по-леко с минимално усилие и движение на устата.

Полезна ли е психотерапията за заекващото дете?
Психотерапията е част от комплексния метод за корекция на заекването. Тя не може да бъде вредна, ако се прилага компетентно и е подходяща за вида заекване. Например, психотерапията е безсмислена при заекване с генетичен произход. Тя обаче е ефектна и резултатна при невротичното заекване.
Психотерапевтично въздействие оказват думите, обстановката, природата, музиката, изобразителното из¬куство, игрите, кукленият театър. Психотерапията е косвена и пряка. Косвената се изразява в провеждане на музикотерапия, изкуствотерапия, куклотерапия и игротерапия. Пряката терапия (сугестивната) е внушението чрез словото на лекуващия. Тя е по-подходяща за възрастни. Хипнозата е абсолютно забранена за деца, дори от високо обучени психотерапевти.

Може ли да се прилага медикаментозна терапия на деца със заекване?
Въпросът за прилагането на медикаменти при отстраняване на заекването е спорен. Руските специалисти използват медикаменти при корекция на заекването, докато западните изцяло ги отричат.
Някои хора, самообявили се за лечители, препоръчват на родителите да лекуват заекването на детето с билки или хомеопатични средства. Родителите обаче трябва да знаят едно: никога да не пристъпват към медикаментозно лечение на заекването без да са се посъветвали с детски невролог.
Не е в компетенцията на логопедите да назначават медикаменти или да ги включват в терапията си без да са се консултирали с детския невролог или педиатъра.

Какво може да направи логопедът?
Логопедът може да коригира заекването, като намали степента му. Да създаде спокойна атмосфера, успо¬кояваща говора на детето. Да даде "успокояващи" съвети и на родителите. Ето едни от тях - на Дорвин Брайтънфелд, доктор на науките в Източен Вашингтонски университет:
1.  Целта е заекването да остане на същото ниво, да се предотврати задълбочаването му,  а детето да се стимулира да говори.
2.  Не допускайте детето да разбере, че сте обезпо¬коени от говорното му нарушение.
3.  Грижете се за здравето му, старайте се да се храни добре и да спи достатъчно.
4.  Гледайте детето си, когато говори и показвайте с изражението си, че ви интересува какво казва, а не как го казва.
5.  Въздържайте се от прилагането на някои непри¬вични жестове:  поемане дълбоко  въздух,  щракане с пръсти, махане с ръка и др.
6.  Не заставяйте детето да говори или рецитира пред  непознати.  Все  пак го  насърчавайте да  говори винаги, когато има нужда и желание.
7.  Приемайте детето си такова, каквото е. Не странете от него и не го отбягвайте.
8.  Не позволявайте на детето ви да бяга от обикно¬вените задължения.   Предявявайте  към  него същите изисквания, както към всяко друго дете.
9.  Не допълвайте думите и фразите. Нека то само да си ги намира. Не го и прекъсвайте.
10.  Когато заекването се засили, постарайте се да откриете източниците на емоционалното напрежение у дома и училище.
11.  Похвалете детето, когато говори добре. Не го хвалете обаче заради това, че не заеква. Поощрете го за онова, което казва, а не за начина, по който го казва.
12.  Не мъчете детето си да говори без грешка.
13. Помогнете на детето да намери подходящо твор¬ческо занимание. Насърчавайте го и го окуражавайте.
14.   Говорете спокойно, бавно и без напрежение, когато общувате с детето си.

Може ли дете, което заеква, да учи чужд език?
Полезно е заекващото дете да изучава чужд език, но само ако има желание за това, ако му доставя удоволствие и радост и не представлява трудност за заекването.
Полезно е, защото говорейки на чужд език детето не заеква, не прави блокади и спазми. Комуникацията му е нормална и то е щастливо от този факт. При непознатия език няма създаден погрешен речеви стереотип и затова не е нарушен естествения поток на речта, т.е. няма заекване.
При някои заекващи обаче изучаването на чуждия език се явява бариера за безспазмения говор и затруднява още повече детето.

Лечимо ли е заекването?
Въпреки дългогодишните изследвания, сигурен метод за коригиране на заекването все още няма.
Според статистиката 4 от 100 новородени деца развиват нарушения в говора. Три от тях са момчета. Почти половината от заекващите преодоляват по някое време - повечето в началото на пубертета - това нарушение със собствени сили. Но с годините детето има все по-малък шанс да надмогне заекването само или с професионална помощ.
Особено важно е родителите да реагират правилно още при първите белези на заекване у своето дете. Добре е да установят дали е подложено на стрес в училище и да му осигурят спокойна атмосфера у дома, да го обгръщат с много топлота и да му помогнат да изгради увереност в себе си.
Ако децата получават внимание, само когато заекват, те се опират на заекването като помощно средство, очаквайки любов и грижа към тях. Това ги прави още по-зависи¬ми към говорното им нарушение.

 

04.04.2013г.




Гласувай:
1
0



Няма коментари
Търсене

За този блог
Автор: kunchev
Категория: Други
Прочетен: 1209362
Постинги: 1460
Коментари: 116
Гласове: 1084
Архив
Календар
«  Януари, 2018  
ПВСЧПСН
1234567
891011121314
15161718192021
22232425262728
293031