Първите 20 години от живота си детето прекарва в опити да създаде първото „чувство/усещане за себе си”. Но повечето деца са способни да започнат да разграничават себе си от другите едва след втората си година. Първата диференциация е тази от майката. След втората година кърменето вече започва да се превръща в еротично удоволствие и продължаването му е под въпрос. Разграничаването от другите е от особено значение за способността на детето да определя начина, по който трябва да функционира спрямо другите хора.   Родителите могат да се приемат като първите учители на своите деца, затова тяхната роля в ранното детско развитие е незаменима.

Учене чрез игра

Много често ранното детско развитие се основава на ученето чрез игра. Основите за това са поставени от философията на Жан Пиаже. Той твърди, че играта отговаря на физическите, интелектуални, езикови, емоционални и социални нужди на децата. Когато не са ограничавани, детското любопитство и въображение, провокират процес на учене.  По този начин децата се учат по-ефективно  и получават повече знания, чрез дейности като драматичната игра, изкуството и ролевите игри.

Някои възможности за игра ще развият конкретни индивидуални области, но много от тях ще действат развиващо в няколко направления. Така че, важно е, специалистите, които работят с деца, да се стремят да ги ангажират с повече от един вид игра. Ключови насоки за създаване на среда, подходяща за учене чрез игра са безопасността, правилното наблюдение над детската игра, и добре обучени специалисти, които да имат познания и усет за ранното детско развитие.

Ученето чрез игра е прието в практиката като един от най- гъвкавите начини, по които детето може да се обучава. Според Маргарет Макмилан (1860-1931) в училище на децата трябва да се дава безплатна закуска, плодове и мляко, и да им се предоставя възможност за много движение и упражнения, за да бъдат физически и емоционално здрави! Рудолф Щайнер (1861- 1925) смятал, че играта позволява на децата да говорят, да взаимодействат с другите и да използват своето въображение и интелектуални способности. Мария Монтесори (1870 – 1952) вярвала, че децата учат чрез движение и чрез сетивата си, и след като се ангажират с дейност, в която са използвали сетивата си.

В още по- осъвременените подходи се използва водено от детето учене чрез преживяване, индивидуализирано обучение, както и обучение, съобразено с индивидуалното развитието на детето.

Теория за детското развитие

Подходът на интеракционните методи в детското развитие се базира на теориите на Жан Пиаже, Ерик Ериксон, Джон Дюи и Луси Митчел. Той се основава на учене чрез откриване. Жан Жак Русо препоръчва учителите да се възползват от индивидуалните интереси на децата, за да са сигурни, че всяко дете получава информацията, която е най-необходима за неговото интелектуално и личностно развитие. Петте области на детското развитие включват:

1)      Физическа – начинът, по който детето се развива биологично  и физически, включително остротата на зрението и двигателните умения;

2)      Социална – начинът, по който детето си взаимодейства с другите. Децата се научават да разбират техните отговорности и права като членове на семействата и общностите, както и способността да се отнасят до и да работят с другите хора;

3)      Емоционална – начинът, по който детето прави емоционални връзки с другите и изгражда самоувереност;

4)      Езикова – начинът, по който детето общува, включително и как изразява своите чувства и емоции. На 3 месеца децата използват различен видове плач, за да изразят различни нужди. На 6 месеца те вече започват да разпознават и имитират основните звуци от майчиния им език. През първите 3 години децата е добре да комуникират по-интензивно с други хора, за да се повишат езиковите  им способности. „Нормалното” речево развитие се измерва с увеличаването на лексиката.

5)      Познавателни умения – начинът, по който детето организира информацията. Когнитивните умения включват разрешаването на проблеми, творчеството, въображението  и паметта. Те въплъщават начина, по който децата разбират света около тях. Пиаже смята, че децата проявяват известни различия в техните мисловни модели, преминавайки през стадиите на интелектуално развитие : сензо-моторен, дооперационален и операционален.

 Очаквайте продължение...