Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
24.02.2017 09:55 - Невропсихологически методики за изследване на деца. Методика за изследване на пръстов гнозис синдром на Герстман (познаване пръстите на ръцете)
Автор: kunchev Категория: Други   
Прочетен: 3300 Коментари: 0 Гласове:
0



 

Невропсихологически  методики за изследване на деца.

Методика за  изследване на пръстов гнозис синдром на Герстман

(познаване пръстите на ръцете)

За първи път през 1927г. Герстман публикува свои наблюдения (Gerstmann J., 1927; цит. по И. М. Тонконогому, 1973), в които описва комплексен синдром. В този синдром са включени: пръстова агнозия, съчетана с „чиста“ аграфия, нарушения в ориентацията за дясно/ляво, а често и нарушение на способностите за смятане – акалкулия.  Герстман отделя това съчетание в самостоятелен синдром, в основата на който лежи неизразена аутопагнозия. По данни на автора, при този синдром огнището на поражение е локализирано в теменно-тилната област на лявото полукълбо (ъглова и втора тилна извивка на лявото полукълбо при десноръките).

Пръстова агнозия: Пръстовата агнозия се явява специална форма на аутопагнозията. При нея човек гуми способност да узнае и да покаже пръстите на своите ръце и тези на друг човек.  Болният не може да покаже пръстите на своята ръка и палеца на ръката на друг, особено ако се променя положението на ръката (дллан/гръб).  Най-често греши при назоваване на II, III и IV пръст на дясната и лявата ръка. Признаци за наличие на соматоагнозия на други части на тялото обикновено не се наблюдават.  Пръстова агнозия възниква обикновено при поражения в лявата теменна част (ъглова извивка).

Аутопагнозия – при нея възниква игнориране на половината тяло, но главната особеност  се долавя при неспособност за назоваване на отделни части на тялото (например, части на лицето, пръстите на ръцете и пр.), както и засяга оценката за положението на отделни части на тялото в пространството. Различават се следните форми: аутопагнозия на половин тяло, пръстова агнозия, аутопагнозия на пози и нарушение на ориентировката за ляво/дясно. 

image

Провеждане на проба за пръстов гнозис и праксис

Предлага се на детето без да гледа пръстите на ръката си (при нужда може да се екранира), да възпроизведе различни пози на пръстите: а) всички пръсти отворени напред; всички пръсти затворени в юмрук; б) повдигане на палеца нагоре, а останалите затворени в юмрук;  в) показалеца изправен, останалите събрани в юмрук; г) 2 и 3 пръсти разположени във вид на буква Y – останалите затворени в юмрук; д) 2 и 5 пръсти изправени – останалите събрани в юмрук; е) 2 и 3 пръсти сгънати – останалите свити в юмрук; ж) 2 и 3 пръсти изправени и разположени във вид на буква Y, а 1, 4 и 5 пръсти събрани в шепа (щипка тип „зайче“); з) 1 и 2 пръсти съединени в кръгче – останалите изправени. Оценява се всяко изпълнение в балове: позата не е изпълнена – 4 бал; (за а – г проби) или 3 бала (за д – з проби); позата е възпроизведена неточно – 0,5 бала; забавено (затруднено) изпълнение на позата (търсене на нужните движения) – 1 бал, ако търсенето продължи повече от 10-30 сек – 2 бала, а ако е над 30 сек. – 2 бала; изпълнението на тези задачи зависи в голяма степен от състоянието на кинестичните анализатори и „схемата на тялото“ (Лурия А. Р., 1969).

Описание: Пробата има за цел определяне способностите на детето да разпознае пръстите на ръцете. Неспособността да
се справи с това се нарича „пръстова агнозия”. Защо е важно да се установи тази способност?  Затова защото тя е част от синдрома на Гертстман. Другите симптоми на „Гертсманов синдром” са:
image

Важно! При наличие на пръстова агнозия задължително се търсят признаци за останалите два симптома.

Прилагане на пробата: Детето разперва пръстите си поставяйки длан на масата. Психологът първо обяснява наименованията на пръстите, посочвайки ги. След това той назовава пръстите един по един: „Посочи ми кой от пръстите е палеца”, а детето ги посочва.

Втората част е психологът да ги посочва, а детето да ги назовава.  Ако в процеса на учене детето бърка и среща трудности, психологът му обяснява и припомня, а след това отново прилага пробата.  

Третата част на пробата включва посочване и назоваване на пръстите на чужда ръка.

Четвъртата част изисква рисуване на ръката на самото дете на лист и записване наименованието на всеки пръст върху него на рисунката.

Петата част изисква изпълнението на същите инструкции, но при обърната нагоре длан.

Източник: Л. И. Вассерман, С. А. Дорофеева, Я. А. Меерсон. Методы нейропсихологической диагностики. Практическое руководство. Издательство  „Стройлеспечать“  Саанкт-Петербург, 1997.

image






Гласувай:
0



Няма коментари
Търсене

За този блог
Автор: kunchev
Категория: Други
Прочетен: 3814568
Постинги: 2163
Коментари: 116
Гласове: 1307
Календар
«  Март, 2024  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031