Семейна психология.

Методика „Линия на семейния живот“.

                Методиката „Линия на семейния живот“ води началото си от индивидуалната методика „Твоята жизнена линия“.

Инструкция-1: „Нарисувайте една хоризонтална линия с отстъп 2 см. от края на листа в лявата и дясната му страна по продължение на целя лист.  В левия край на линията отбележете с точка и напишете под линията „0“ (нула), а в другия край на линията отново точка и напишете „100“ (сто). Нулата отбелязва раждането, а „сто“, най-вероятно някъде към края на живота ви.“

Инструкция-2: “След като изпълните инструкцията, продължете като отбележите с точка върху жизнената линия мястото, до което според вас сте стигнали в момента или каква част от вашия живот сте преминали, т.е. къде сте в момента.“
Инструкция-3: „А сега обозначете с перпендикулярни къси линийки върху линията на живота онези събития, които са се случили в миналото и според вас са особено значими.  Това могат да бъдат събития, свързани с вас или такива, на които сте присъствали, т.е. били сте свидетели. Най-важното е те да са били особено важни за вас.“
Инструкция-4: „А сега отбележете по същия начин такива събития, които очаквате да се случат в бъдеще.“

След изготвяне на схемата се провежда беседа с клиента. Обикновено на линията на живота клиентът фиксира своята история, която по правило е и история на семейството и съдържа: периода на влюбване и откриване на партньор, сватбата, раждането на деца, постъпването/промените/пенсионирането в професионалното развитие, смъртта на близки, разводи, промени в местоживеене, срещи (запознанства) със значими хора, оказали сериозно влияние върху професионалния път или личния живот на клиента и др., които са общи и за цялото семейство.  С други думи, до този момент психологът вече се е ориентирал и има достатъчно обща информация за семейния живот на клиента.

„Линията на семейния живот“ или „Линията на времето“, както я нарича А.В.Черников [Черников А.В., 1998] е елементарна: на хоризонталната отсечка с отметки по години, месеци и дори дни се отбелязват събитията по предложение на терапевта.

Над маркираните вертикални линии се поставят надписи с наименованията на събитията от жизнения цикъл на семейството. Например, „първо запознанство с Нина“, „сватбата с Нина“, „“Първи конфликт“ и пр. Този метод позволява да се организира трудно съпоставима информация от семейната история в една удобна графическа матрица.

Моделът позволява на терапевтът да размишлява върху това, защо точно сега семейството е потърсило помощта му, а не например година по-рано или по-късно. Какво се е променило в семейството? Какво е станало с други външни връзки на семейството? Има ли възникнали нови външни контакти на членовете на семейството? Какво е заставило семейството да търси помощ точно в този момент? и т.н.

                Освен опростения вариант на „линия на времето“ психологът може да вмъкне при създаването на изображението и елементи на генограма.  Това подобрение позволява да се отразят важни параметри на семейната система във времето.

                На рис. 17 (примерът е взет от книга на А.В.Черников [Черников А. В., 1998]) схематично във вид на съчетание на „Линия на семейния живот“ и елементи на генограма е изобразен консултативен случай на отказ на дете на 7 г. от посещение на училище.

Момента на сключване на брак е изобразен като точка „нула“. Двойната линия между съпрузите показва близки отношения. На втората и четвъртата година от брака се раждат децата.  Тройната линия между майката и новородените отразява нормалната близост за тази възраст между майка и дете. До десетата година от брака видимо семейството се представя  балансирано като една нормално функционираща система.

В началото на десетата година обаче съпругът претърпява сериозен професионален неуспех, изпада в депресия, затваря се в себе си, все повече се дистанцира от децата и особено от по-малкия син. Започват сериозни конфликти между партньорите.

Отношенията между майката и по-малкото дете стават отново извънредно близки и затворени, което вече на тази възраст се явява проблем за детето.

            Идва време за първи клас и детето отказва да посещава училището, тъй като това го отдалечава от майката. То интуитивно предусеща кризата в семейството, както и опасността за тях двамата. Този отказ от посещение в училище е симптом, който детето адресира към родителите и преди всичко към бащата, който е длъжен да остави настрана своите собствени преживявания и да помогне на майката и детето си.