Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
25.02.2017 19:30 - Диагностика на вътрешносемейните отношения. Проективна методика „Три дървета” (Еда Клесман).
Автор: kunchev Категория: Други   
Прочетен: 675 Коментари: 0 Гласове:
1

Последна промяна: 26.02.2017 03:30


 +
Диагностика на вътрешносемейните отношения. Проективна методика „Три дървета” (Еда Клесман).

Сред многобройните проективни методики, позволяващи разкриване особеностите на вътрешносемейните отношения е добре утвърдена методиката „Три дървета”. Във формата на рисунка тя е била предложена от швейцарският психотерапевт R.J. Corboz. По-късно немският психотерапевт Еда Клесман е разработил тест „три дървета” в контекста на кататимно-имагинативна психотерапия (символ-драма). В днешни дни методиката се прилага основно в диагностичната психокорекционна работа с деца и подрастващи.

Важно е да се знае, че методиката първоначално няма за задача да сравнява дърветата с членовете на семейството, както този подход се среща в други аналогични тестове, където от детето се иска да сравни всеки член на семейството с някакво животно. В случая Клесман препоръчва първоначално да се предложи на детето на един хоризонтално разположен лист хартия да нарисува каквито и да било три дървета, а едва след това да се пристъпи към тяхното сравнение с членовете на семейството. По този начин според автора, се налага цензура, която възпрепятства проникването на несъзнавано съдържание в съзнанието. Според наблюденията на Клесман, при непосредствена молба към детето, да представи родителите си във вид на животно или дървета, те често „украсяват” избрания образ, придържайки се към някаква „лоялност”, а друг път те дори блокират появата на съответната асоциация.

image

Защо всъщност методиката предлага да бъдат нарисувани именно три дървета/?

R.J. Corboz пише, че „това не е последица от теоретичен избор, а наблюдение от практическия опит”. Той е установил, че когато за деня на майката от децата се искало да нарисуват дървета (гора), повечето от тях изобразявали три дървета, които доста точно отразявали отношенията между детето и родителите му. Оказало се, че това е твърде практичен и удобен начин, чрез който децата интуитивно отразявали особеностите на вътрешносемейните взаимоотношения.  Когато били помолени да сравнят с някого нарисуваните дървета, децата спонтанно асоциирали дърветата на себе си и своите родители. Понякога разбира се фокусът пада върху брат, сестра, баба, дядо или любим човек, например съседа (рисунка 1). В последния случай следва да се изясни в последващата беседа, защо детето е избрало именно тези „членове на семейството”, а други е „забравило”.

image

Много често при рисуването детето може да отрази един отношението си към родителите или спрямо единия от тях, за това, дали е доволно от него, като го нарисува (дърво), а след това го зачертае или изтрие (рисунка 2).

Срещат се случаи, при които въпреки инструкцията, детето рисува не три, а две дървета – факт, който говори за нарушения на взаимодействието в семейството с трети обект (например бащата) или за пълно отсъствие на триангуларни отношения.

Пример: При диагностична и психокорекционна работа с 8-годишно момче (рисунка 2) във връзка с отказ да работи в училище поради подигравки на съучениците му, въпреки добре разбраната инструкция на теста „три дървета”, момчето е нарисувало само две (рисунка 3). От анамнезата е известно, ч е детето живее само с майка си Бащата е напуснал семейството само седмица след раждането на сина му. До навършване на третата година момчето е било отгледано от баба и дядото (родителите на майката). През следващия период, майката, която работела като художник-реставратор е водела сутрин детето на училище, а през обедната почивка го е взимала и връщала в къщи, като след това отново отивала на работа. През периода до завръщането на майката от работа вечерта, момчето оставало само в къщи – гледало телевизия, рисувало и пр. 

При изучаване на рисунката и нейната интерпретация (рисунка 3) се установява един общ депресивен фон на настроението и потиснатост, които са изразени посредством черни облаци, носещи дъжд. Доминиращите задържащи процеси и потиснатостта се проектират в изключително бавно изобразяване на фигурите.  На рисунката „задържането” се символизира от натрупания сняг под дърветата.
image


Отсъствието на опит в нормална триангулация „дете-майка-баща” се проявява в това, че вместо три, детето е нарисувало само две дървета, тъй като тази диада  )дете-майка) на практика напълно изчерпва семейството.  Детето рисува едното дърво много по-голямо (по-дебело) и го сравнява със свой по-голям братовчед, който е виждало само веднъж в живота си, когато е отивал войник в друг град. Именно това дърво то сравнява и със себе си. Второто дърво е по-слабо, по-ниско, по-тънко и символизира майката. Тази разлика и асоциациите с персонажи от живота говори за това, че детето изпитва дефицит на общуване с баща си и още, че за него е необходим мъжки обект за идентификация.

На рисунката са били изобразени и две много по-малки дървета от страната на майката, които символизират двама училищни приятели. По този начин общия брой дървета на рисунката стават четири. „Четири” е числото на стабилността, неподвижността, пасивността според Карл Густав Юнг. Последният счита, че числото четири за символична основа на целостта между света и човека.  За разлика от динамичната цялост, символизирана от числото три и троичната структура, за числото четири с неговата кватерална структура е характерна статическа цялост. Четворката образува идеалната устойчива структура, която е отразена в митовете за сътворението на света (четири страни на света; четири първични елемента – огън, вода, земя, въздух; всичко стоящо стабилно е с четири основи, колони и пр.).

Инструкцията и реда за работа при прилагането на методиката, предполага още в хода на предварителната беседа, психологът да изясни: състава на семейството; кой как се нарича; на колко е години; къде работи и къде учи; къде живее; в коя стая живее. След това психологът се обръща към детето с молба да нарисува на стандартен лист А4, който се разполага хоризонтално „любимите си три дървета”. Докато детето рисува, психологът може в друга стая да проведе беседа с родителите.

Когато бъде готова рисунката, психологът задължително дава положителна оценка за старанието на детето (Емпиричната подкрепа е един от най-важните принципи на кататимно-имагинативната психотерапия!.  След това от детето се иска да назове всяко дърво и да напише името му с такъв цветен молив, който цвят най-добре подхожда на дървото. Анализът на рисунката включва в себе си интерпретация на основния цветови фон на изображението, цветовете на отделните негови елементи и цветовете на поставените надписи.

Известно е че цветовете изразяват различни емоционални състояния на човек. При това един и същ цвят може едновременно да бъде причина за различни, често противоположни преживявания.  Символиката на цветовете се определя едновременно от множество фактори – както наследствени, така и формирани през живота. В същото време при образуването на символа може да оказва влияние всяко  събитие, започващо още от пренаталния период, през особеностите при протичане бременността на майката, раждането, развитието на детето, особеностите при научаване детето да „ходи на гърне”, времето на тръгване на детска ясла и т.н. до актуалната ситуация, в която се намира пациента в момента.

Смислообразуването се формира на принципа на сгъстяването. Това е важен аналитичен принцип, който предполага, че всеки образ или елемент от рисунката, едновременно проектира някакво символично отражение на множество различни събития, случили се с пациента по различно време в миналото. Вторият важен аналитичен принцип на смислообразуването е принципа на амбивалентността – съществуването в един и същ символ на противоположни значения.  Поради тази причина при анализа на символиката на цветовете, психологът следва да ги разглежда в два основни полюса в спектъра на символичното значение на всеки цвят – процедура, която може да помогне да се изведат необходимите диагностични изводи.

Таблица за символиката на цветовете

# Червен цвят

(+) – любов, страст, еротично начало, вдъхновение;

(-) – агресия, ненавист, опасност, злоба;

# Син цвят

(+) – разум, дисциплина, порядък, вярност;

(-) – безумие, ирационалност;

# Жълт цвят

(+) – откритост, активност, свобода, слава, сила, гордост;

(-) – ревност, завист, жадност, лъжливост, мания, опияняване;

# Оранжев цвят

(+) – зрялост, енергия, сила, радост;

(-) – страст, борба, война, доминантност;

# Зелен цвят

(+) – витално начало, радост, надежда;

(-) – яд, болка, незрялост,

# Виолетов цвят

(+) – равновесие, мистика, магьоснически чар, съкровено знание, покаяние;

(-) – вътрешно безпокойство, тревога, отричане, меланхолия;

# Кафяв цвят

(+) – майчинство, плодородие, земя;

(-) – мръсотия, гной, кал;

# Черен цвят

(+) – достойнство, тържественост;

(-) – смърт, траур, грях;

# Бял цвят

(+) – чистота, хармония, прилежност, педантизъм;

(-) – призрачност, отвлеченост, траур;

# Сив цвят

(+) – неутралност, абстракция, граница, пасивност;

(-) – неясност, мъгла, депресия;

image
image

След като детето назове и напише имената на дърветата, психологът се обръща към него с молба да избере и посочи онова дърво, което в най-голяма степен му харесва. Веднага след това психологът моли детето за разрешение и право да запише на рисунката, че точно това дърво му е харесало най-много (Рисунката е интимно пространство за детето и психологът следва да се обръща към нея с уважение!).

По-нататък детето отговаря на следните въпроси:

= Кое от дърветата е най-голямо?

= Кое от дърветата е най-малко?

= Кое от дърветата е най-младо?

= Кое от дърветата е най-старо

= Кое от дърветата е най-красиво?

 Последователността за задаване на въпросите има значение. Те са подбрани така, че в началото да попаднат най-приятните и най-леки въпроси.  Например, искането към детето още в самото начало да посочи най-голямото дърво, се приема като израз на висока самооценка и ниво на претенции. При тази последователност, искането да определи най-малкото дърво вече не се дефинира като ниска самооценка, а като продължение в порядъка за сравнение. По същата причина е прието втората група въпроси да започне с най-младото, а не с най-старото дърво.

Въпросът „Кое от дърветата най-много ти харесва?” и „Кое дърво е най-красиво?” са специално разделени интерфериращи въпроси, за да не възникне при детето недоумение и объркване, че той вече е отговорил на аналогични въпроси.  В същото време „най-много ми харесва”, не означава „най-красивото” дърво.

Всички характеристики за всяко дърво (отговорите от зададените въпроси) психологът, с разрешение на детето записва под всяко едно от тях на рисунката.

Следващата задача, която психологът поставя на детето ето да си представи, че е градинар. В това си качество детето трябва да отговори на въпроса: „Какво би могъл да направиш за всяко дърво?”. В случай на необходимост могат да се предложат алтернативни отговори: да ги полея, да ги стопля, да им дам повече светлина, да ги пресадя, да ги заградя, да ги наторя, да ги вържа и т.н.  Задължително се уточнява, ако има и вариант на отговор: „За някои от дърветата въобще не е нужно да се прави нещо. Така им е добре”.  След като приключи и тази процедура, психологът с разрешение на детето отново записва всичко, което е било нужно на дърветата под тях на рисунката.

Преди да попита и да поиска от детето, да сравни нарисуваните и описани дървета с членовете на семейството, психологът предлага някаква интерферентна задача, за да се избегне прякото сравнение и асоциация между обсъжданите свойства на дърветата и особеностите на членовете на семейството. Например, от детето може да се поиска да подреди учебните си предмети по скала от най-приятните до най-неприятните. Едва след тази процедура от детето се иска да сравни всяко дърво с членовете на семейството.  Когато бъде получен отговор, психологът иска от детето да напише на рисунката кой от членовете на семейството, с кое дърво е оприличил. Като предварително го пита какъв цвят молив му е необходим. 

В случай, че е налице обременяваща рисунката конфликтна символика Е. Клесман предлага, детето да представи рисунката в хода на сеанс по символ-драма, като установи с него определени отношения.

Символ-драмата може да се приеме като психоанализ с помощта на образи. Този метод е бил разработен от немския психотерапевт Ханскарл Лйонер. В основата на метода стои процес на свободно фантазиране във формата на образи по дадена тема.  При тази процедура терапевтът изпълнява контролираща, съпровождаща и насочваща функция.

Концептуална основа на метода са дълбинните психоаналитично ориентирани теории насочени към изследване и анализ на несъзнаваните и предсъзнавани конфликти, афективно-инстинктивни импулси и механизмите за защита, като отражение на актуалните емоционално-личностни проблеми и конфликтите в ранното детство.

Лежащият със затворени очи на кушетка или седящ в удобно кресло пациент се въвежда в състояние на отпускане (релакс). След постигане на това състояние, на пациента се предлага да представи в образи зададената от психоаналитикът специална тема (стандартен мотив).   Представяйки образите, пациентът разказва за своите преживявания на седящият до него психоаналитик (най-често зад него, до главата на лежащият пациент).  Психотерапевтът съпровожда пациента в неговите образи и ако е необходимо, го насочва в съответствие с стратегията на лечение.

Децата като цяло без трудности и специални коментари разбират своята роля в създаденото им динамично поле в образното пространство и могат самостоятелно да намерят възможност за разрешаване или преодоляване на сложна конфликтна ситуация.  В тази връзка е и пример от практиката на Е. Клесман:

Пример: Дванадесетгодишно момиче, страдаща от обсесивно-компулсивно разстройство е изобразила на своята рисунка   ябълка (моя брат), бор (моя баща) и ела (Аз). Съчетанието на дърветата характеризира едипов конфликт (комплекс на Електра) при момичето.  Тя се стреми да бъде  до баща си, измествайки ролята на майката, като негова съпруга, а с брат си се конкурира за любовта на родителите.

Представяйки тези дървета в процес на символ-драма, тя първоначално се опитва да се катери по ябълката, която въплъщава нейния по-малък брат и се опитва да разпори ябълката. Дървото обаче и казва, че това е което прави е много болезнено. Тогава тя  се плъзва надолу и се обърнала за съвет към дървото-бор (бащата). Между впрочем, от него тя разбира, че той (борът) и тя (елата) винаги са стояли тук близо един до друг, докато ябълката се появила много по-късно.  Пациентката последвала съвета на бора, да помоли ябълката за един плод. Тогава тя получила доброволно желаното.  Впоследствие в реалния живот пациентката е открила по-добри възможности  за разрешаване на конфликта на съперничество в отношенията с брат си.

Заключение

Следва да се отбележи, че отчитайки множеството детерминации, многозначителност, многоплановост и амбивалентност на символите, не можем да правим еднозначни изводи на основата само на конкретната рисунка. Интерпретация се допуска само на ниво хипотези, степен на вероятност, които в последствие могат да се развият или отхвърлят, посредством интерпретации на други рисунки, съновидения, а също така и чрез анализ на жизнената история и актуалната личностна ситуация.  По принцип, проблемът или вътрешния конфликт на личността намира отражение в различни форми  почти във всяка нова рисунка.  Тази повторяемост на определени устойчиви маркери позволява на специалиста да направи достатъчно точни и обективни диагностични изводи на основание съвкупността от всички натрупани материали.




Гласувай:
1
0



Няма коментари
Търсене

За този блог
Автор: kunchev
Категория: Други
Прочетен: 1215322
Постинги: 1461
Коментари: 116
Гласове: 1084
Архив
Календар
«  Януари, 2018  
ПВСЧПСН
1234567
891011121314
15161718192021
22232425262728
293031