Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
25.02.2017 17:11 - Методика за диагностика на семейно обусловено състояние („Типове семейно състояние”) (Автори: Е.Г. Ейдемиллер и В. Юстицкис)
Автор: kunchev Категория: Други   
Прочетен: 516 Коментари: 0 Гласове:
0

Последна промяна: 25.02.2017 17:11


 

Методика

за диагностика на семейно обусловено състояние

(„Типове семейно състояние”)

(Автори: Е.Г. Ейдемиллер и В. Юстицкис)

Цел: Методиката е разработена и насочена за установяване на психотравмиращи състояния на възрастни и деца, живеещи в едно семейство. Тя позволява да се получат сведения за обстоятелствата, определящи изучаваното състояние.

Описание на методиката: Методиката се отнася към т. нар. „интервюиращи методи”, като специално е насочена към изясняване на три състояния:

а/ обща удовлетвореност;

б/ нервно-психическо разстройство;

в/ семейна тревожност.

Посочените състояния определят и трите скали:

(1) Скала „У” (Обща удовлетвореност).

(2) Скала „Т” (семейна тревожност).

(3) Скала „Н” (нервно-психично напрежение).

Всяка от посочените скали има по 4 субскали, които се повтарят през всеки три пункта (общо 12 субскали). Така например скала „Н” включва субскали: „пренатовареност със задължения”; нервно-психична умора; напрежение; отдих (почивка, релакс).

Дванадесетте субскали включват 12 определения за състояния (преживявания), които са показани с тяхното полярно (дихотомно) съдържание. Например, „доволен” – „недоволен”. Изследваното лице има за задача да оцени с оценки от 0 до 7  своето състояние, като посочи с „Х” съответната за него степен.

                Ред за прилагане: Процедурата не е сложна. Психологът иска от пациента да представи характеристика на своето семейство, на своите усещания за него по 12-те субскали или дихотомни оценки.

Инструкция:

(1) „Представете си, че сте в къщи, сред семейството. Спомнете си чувствата, с които Вие отваряте външната врата на дома и си припомнете мислите за това, което Ви предстои сега в къщи, напр. за домашните задължения.  Как се чувствате през почивните дни и вечер, след работния ден. Като цяло се опитайте да припомните за Вашия семеен живот. За това, как Вие се чувствате най-често, когато сте в къщи?  Именно от позиция на тези Ваши преживявания и мисли попълнете бланката” . (След това психологът предоставя формализираната бланка на изследваното лице).

(2) Психологът наблюдава работата на изследваното лице, обръща внимание и фиксира най-полярно изразените показатели по субскалите, а след това влиза в диалогов режим:

„Вие отбелязахте, че се чувствате в семейството си много …………… (назовава се съответното качество). Приятно ли Ви е това чувство или е по-скоро неприятно?  Моля, разкажете няколко случая от Вашия семеен живот, когато Ви сте се чувствал (а) точно по този начин …………………. (споменава се отново състоянието)

(3) Следва разказ на изследваното лице. Добре е респондентът да представи повече от един пример (2-3 случая)

„А сега се опитайте още веднъж да оцените  своето собствено състояние по същата скала.  Оценката Ви същата ли е или има някаква промяна?”

Практиката сочи, че след разказа си, изследваните лица много често променят мнението си  за няколко от показателите по субскалите (оценката). Ако респондентът наистина промени оценката си по някой от показателите, от него се иска да повтори инструкцията от точка 2.

Забележка: Трябва да се отчита факта, че подобни разкази пред специалист хората не правят в ежедневието си. Те дори не се замислят върху цикъла: мисли – преживявания – поведение”. В тази връзка много от тях бъркат (изкривяват; изопачават) в оценките за своите преживявания, за значимостта на събитията, а други приемат за свои мисли и чувства вменени от други. Тези особености лесно могат да се установят по схемата на методиката, в която първо от изследваното лице се иска да се даде оценка (нещо което хората правят сравнително лесно и бързо), а след това, чрез пример да се докаже тази оценка (нещо, което затруднява хората, ако не в друго, то поне по отношение на обективността и прецизността).  При разказите, подкрепящи оценката за дадения параметър, много често се оказва, че изследваното лице изпитва затруднения при дефиниране (операционализиране) правилно своето преживяване (емоция), като използва (оценява) един определен термин (субскала), натоварвайки я със свой субективен, неверен или изопачен смисъл. Този феномен при хората е силно изразен чрез факта, че те първо трудно определят емоциите, които преживяват, а след това изпитват затруднение и да ги назоват на глас.  На когнитивно ниво изкривяването (субективизирането) на оценката за емоциите (значимост, сила, интензивност, тежест), отключва набор от изкривени, деформирани мисли, а те погрешни и неадаптивни реакции (поведение).

Формализирана бланка: 

1. Доволен:                          0   1   2   3   4   5   6   7       Недоволен

2. Спокоен                           0   1   2   3   4   5   6   7       Притеснен

3. Напрегнат                        0   1   2   3   4   5   6   7       Отпуснат

4. Радостен                         0   1   2   3   4   5   6   7       Огорчен

5. Нужен                              0   1   2   3   4   5   6   7       Излишен

6. Отпочинал                        0   1   2   3   4   5   6   7       Уморен

7. Здрав                               0   1   2   3   4   5   6   7       Болен

8. Смел                                0   1   2   3   4   5   6   7       Плах

9. Безгрижен                         0   1   2   3   4   5   6   7       Угрижен

10. Лош                                0   1   2   3   4   5   6   7       Добър

11. Сръчен                            0   1   2   3   4   5   6   7       Несръчен

12. Свободен                        0   1   2   3   4   5   6   7       Зает

Сбор балове:  „У”-___; „Т” -___; „Н” -___;

 

Айтеми по скали:

(1) Скала „У” : 1, 4, 7, 10.

(2) Скала „Т” : 2, 5, 8, 11.

(3) Скала „Н” : 3, 6, 9, 12.

 

Обработка на резултатите:

Баловете на показателите по всяка една субскала се сумират отделно.  Състоянието се установява, ако сумата на оценките по 4-те субскали превишава или е равна  както следва:

= Скала „У” (обща удовлетвореност) – 24 бал;

= Скала „Н” (нервно-психично напрежение) – 25 бал;

= Скала „Т”(семейна тревожност)  – 24 бал.

 

Литература:

1. Эйдемиллер Э.Г., Юстицкис В. Психология и психотерапия семьи. СПб. 1999. С. 42 – 43, 553 – 554.

2. Системная семейная психотерапия / Под. ред. Э.Г. Эйдемиллера. СПб. 2002. С. 74




Гласувай:
0
0



Няма коментари
Търсене

За този блог
Автор: kunchev
Категория: Други
Прочетен: 1437799
Постинги: 1620
Коментари: 116
Гласове: 1128
Календар
«  Октомври, 2018  
ПВСЧПСН
1234567
891011121314
15161718192021
22232425262728
293031