Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
06.03.2017 05:14 - Семейна психология. Особености при работа с непълно семейство. (Е. Рихмаер)
Автор: kunchev Категория: Други   
Прочетен: 342 Коментари: 0 Гласове:
0



 +

Семейна психология.

Особености при работа с непълно семейство.
(Е. Рихмаер)

 

Непълното семейство живее, преминавайки през допълнителни етапи в своето развитие. Това семейство трябва едновременно да следва два процеса на развитие: в съответствие с възрастта и стадия на развитие на членовете на семейството и в съответствие с етапите на развитието на повторния брак.

Фази на развитие и задачи на повторния брак:

1.Сепарация/развод.

а) преодоляване последиците от загубата;

б) формиране чувство за собствено достойнство и независимост;

в) улесняване процеса на скърбене по разрушения брак;

г) приспособяване към реакциите от развода от страна на разширеното семейство.

2.Непълно семейство.

а) реорганизация на семейството за бъдещето на детето (децата);

б) преодоляване чувствата на вина и гняв;

в) създаване на нова система за социална поддръжка.

3.Ухажване.

а) поява на желание за близки отношения с партньор;

б) приемане на конфликти при новите отношения;

в) подготовка за ролята на новите членове.

4.Повторен брак.

а) избавление от митовете на повторния брак;

б) установяване на нови правила;

в) създаване на нови алианси;

г) обединяване на системите и създаване на ново семейство.

Необходимо е още в самото начало да се установи на какъв стадий в развитието си е семейството и доколко удачно е преминало всеки един от миналите стадии в развитието си.

Единственият родител се нуждае от системна допълнителна поддръжка. Тази система за поддръжка може да включва членовете на разширеното семейство (дядо/баба) или членове на общността (училище, църква, социални организации и пр.), а също и бившия съпруг (при възможност).  В дисфункционалните семейства тази функция може да изпълнява най-голямото или единственото дете.

Функционирането на тези „приложения“ към подсистемата на единствения родител зависят от неговите конкретни потребности и се отличават с крайно непостоянство.  В непълното семейство потребността на единствения родител от помощ при възпитанието на децата се съчетава с напрежение в резултат на необходимостта да дели родителските си функции с временните членове на родителската подсистема, което нерядко е източник на конфликти.  Един от най-често срещаните проблеми възникват при въвличане на лица от трето поколение.  Класическа е ситуацията „коалиция през поколение“ създавано от майка, баба и проблемно дете.

Ако непълното семейство се състои от майка и дете, то в резултат на отсъстващата основна двойка (баща-майка) се създават следните дефицити:

а) отсъства модел на мъжко поведение;

б) отсъства модел на партньорско взаимодействие;

Решаващо значение има мнението на възрастните за причините, довели до възникване на непълно семейство и възможностите за създаване на взаимоотношения с друг значим мъж. Момчето в непълното семейство е изложено и на още един риск – да расте в инфантилизъм, привикващо към доминиращи жени.

В непълното семейство може да живеят тайни и митове. От тях могат да се изведат два типа:

а) Тайни се явяват събития и обстоятелства, които един или няколко членове на семейството се стремят да ги запазят в тайна от други хора. Тази информация не се разгласява, но нерядко самото дете подозира и улавя признаци и реагира в една или друга форма (например, майката крие от детето, че неговия баща е наркозависим, а детето не знае за това и „върви по стъпките на баща си“). Според М. Боуен този процес на следване на „бащините стъпки“ се явява несъзнавано предаване на психична информация от едно на друго поколение (трансгенерация).

б) тайни се явяват и продуктите на фантазията.  Тези тайни рядко се признават открито.  Те отразяват нагласи и вярвания, изповядвани от членовете на семейството.  Един от разпространените митове на непълните семейства е митът  „От мъжете очаквай само неприятности“.

Необходими елементи за работа с непълно семейство.

1.Уточняване състава на семейството. Важно е да се разбере от самите членове на семейството кой кого счита за член на това семейство.  Често членовете на семейството не са съгласни един с друг  за това, кой в даден момен влиза в неговия състав.  Това е важно уточнение, тъй като е свързано с границите на семейството и с това кой физически и психологически присъства в дадената семейна система.  Ефективна техника за отговор на този въпрос при работа с деца е рисунка на семейството в символи. Практикува се разказа за членовете на семейството да започне от детето, тъй като обикновено то повтаря думите на майка си (баща си), ако е след нея.

2.Извършване промени от втори порядък. Необходимо е да се уточни настъпили ли са структурни промени в състава на семейството от рода на тези от първи порядък – как са се отразили върху отношенията.  Завършен ли е развода или все още не е преодолян този период?  Системата функционира адекватно, когато се променят отношенията между участниците в нея успоредно със структурната промяната на самата система. Необходим елемент за успешна терапия е промяната от втори порядък. Препоръчва се работата върху финализиране на развода и съпружеските отношения да се води само с майката или с бившата съпружеска двойка, т.е., без детето, независимо от степента на неговата травматизация.

3.На различни етапи възниква необходимостта от индивидуална работа с родителите отделно от детето (разграничаване на подсистемите и прокарване на границите им).

4.“Мястото на бащата“ – явява се важен елемент от работата и е насочен към „търсене на добро място“ за бащата в тази система.

5.Определяне ролята и функциите на третото поколения – баби и дядовци. Например, в семействата от този тип бабата често поема изпълнителната власт, докато майката и детето функционират  като неясно диференцирана група.

Формират се следните типични модели на взаимоотношения:

5.1.Бабата се грижи за внука и в същото време протестира, че майката е безотговорна и има неправилно отношение към детето. По този начин бабата заема страната на внука против майката и прави „коалиция през поколение“.

5.2.Майката отстъпва и позволява на бабата да носи отговорността за детето.

5.3.Детето се държи лошо и демонстрира усилено своите проблеми.

5.4.Бабата се възмущава от това, че трябва да отговаря за лошото поведение на детето и да го дисциплинира. Тя е възпитала своите деца и сега майката трябва да възпитава своите.

5.5.Майката се опитва да коригира поведението на детето.

5.6.Бабата на свой ред протестира, че майката всичко прави неправилно и не знае какво да прави с детето.

5.7.Майката отново отстъпва и позволява на бабата да поеме контрола.

5.8. Детето отново се държи лошо и демонстрира усилено своите проблеми.

5.9.В определен момент бабата отново протестира и казва, че майката сама трябва да отговаря за детето, като по този начин цикълът се затваря.

Тази циклична ситуация стартира всеки път когато трябва да се помогне на детето. „Коалицията през поколение“ създава обърната йерархия в семейството, а майката се оказва в ситуация на парадокс: тя е длъжна да се грижи за детето и взима ръководството в свои ръце, но бабата я отстранява, предавайки й послание, че при нея никога нищо не се е случвало с успех. Майката попада в омагьосан кръг и е обречена да възстановява опитите и да търпи неуспехите.  От тук могат да се изведат редица хипотези за това от какво произтича това.  

6.Построяване и поддържане йерархична организация на семейството. Ако майката работи, а бабата е в пенсия, то ролевата структура на семейството се възпроизвежда по следния модел:  майката играе мъжката роля, управляваща семейния кораб; бабата – ролята на домакиня, възпитаваща най-общо детето. Тази ситуация създава проблем в йерархията, тъй като бабата има дадена власт и обикновено има претенции за старшинство – именно тя материално се грижи за семейството и реално разполага с парите му. Тази междупоколенческа борба може да стане особено видима и ярка, когато детето се окаже въвлечено  във вътрешносемейната структура, предявяваща към него изисквания за постижения. Много типични при тази ситуация е създаваното от бабата обединение с детето против майката.  Ако майката е млада, бабата често се отнася към нея и внука като деца на една и съща възраст.

 

7.Ранг на отношенията след развода (по Б.Хеллингер). Ако родителите са вече разделени, а детето пита защо се е случило това, то родителите следва да се придържат към посланието; „Да, разделени сме, но оставаме твои (любещи) баща и майка“.




Гласувай:
0
0



Няма коментари
Търсене

За този блог
Автор: kunchev
Категория: Други
Прочетен: 1211937
Постинги: 1460
Коментари: 116
Гласове: 1084
Архив
Календар
«  Януари, 2018  
ПВСЧПСН
1234567
891011121314
15161718192021
22232425262728
293031