.

                              Психодиагностика. Въпросник  –  сензорна дезинтеграция
                                                                      (първа част)

Въпросникът съдържа информация за симптоми при сензорна дисфункция и е предназначен за родители, учители и специалисти, намиращи се в контакт с детето.

Въпросникът не се явява абсолютно пълен сборник от диагностични критерии за установяване на диагнозата „нарушения в обработката на сензорни сигнали и сензорна дезинтеграция“, а по-скоро е инструмент, ориентиращ тези, които общуват непосредствено с детето.

С предложения списък родителят може да посети личния лекар на детето, психолог, ерготерапевт или други специалисти и да обясни, защо счита, че детето му се нуждае от помощ и в коя област.

За работа по въпросника предлагаме следното:

• Сравнете и открийте какви симптоми демонстрира детето.

• Определете към коя категория се отнасят неговите трудности.

 • Обяснете на специалиста до каква степен тези трудности пречат на детето или на другите в живота.

• Информирайте се какво е влиянието което те оказват на съответното ниво на неговото развитие в рамките на възрастовата група.

Ето няколко важни напътствия, които не бива да забравяте:

1. Детето със сензорни дисфункции не е задължително да манифестира всички посочени симптоми. Например, дете с вестибуларна дисфункция може да страда от липса на равновесие и същевременно да има добър музикален слух. 

2. Понякога детето може да демонстрира някакви симптоми за дисфункция, а на следващия ден  - не. Например, дете с проприорецептивни проблеми може да се препъва във всяко камъче на тротоара в ден петък, а в събота да играе футбол. Непостоянството се явява признак на всички неврологични разстройства. 

3. Детето може да демонстрира симптоми на определена дисфункция, а в същото време да не е носител на такава. Например, дете избягващо докосвания, може да се окаже хиперсензитивно към тактилна стимулация, но това да се окаже, че прави по причини от емоционален характер.

4. Детето може да съчетава хиперсензитивност към едни и хипосензитивност към други стимули. Например, то може да бъде извънредно чувствително към докосване, да се отдръпва, отскача, ако някой го пипне по гърба и същевременно спокойно да понася острата болка на инжекция.

5.Всеки човек периодично преживява определени сензорни проблеми, тъй като никой от нас не може да запазва непрекъсната регулация през цялото време.  Самото различие на стимулите могат  да попречат на нормалната работа на мозъка, създавайки или извънредно претоварване на мозъка, или обратно – потискане.

 

Сензорна дезинтеграция и аутизъм

При много аутисти се наблюдават трудности при обработката на сензорните сигнали. Аутистите или недостатъчно или прекалено силно реагират на зрителни, тактилни и слухови сигнали. Понякога това се проявява в такава степен, че те не могат да участват в определена дейност.  Дори хора със синдром на Аспергер (вид аутизъм (високофункционален), понякога не могат и не са в състояние да посетят филм, да слушат концерт или да участват в други области. В тези случаи много специалисти говорят за „сензорна дезинтеграция“ и препоръчват терапия по сензорна интеграция.

Важно е да се знае, че сензорната дезинтеграция не се явява официална диагноза и не се явява ключова за разстройствата на аутистичния спектър (РАС).

Според Американската асоциация по педиатрия, „Трудотерапията с прилагането на техники по сензорна интеграция се използва обикновено за лечение на деца от аутистичния спектър.“

Какво е сензорна дезинтеграция? Ето определението на „The Foundation for Knowledge in Development“:

Обработката на сензорната информация е  нашата способност да възприемаме информация от органите на осезанието (съприкосновение, движение, мирис, вкус, зрение, слух), да организираме и интерпретираме тази информация и да реагираме на нея.

При повечето хора този процес е автоматичен.  Ние слушаме какво ни говорят, а нашият мозък получава по сензорните канали входяща информация, разпознава го, че това е глас с нормална интонация и ние реагираме по съответния адекватен на външния сигнал начин.  Децата със сензорна дезинтеграция (СД) възприемат и разпознават тези сигнали различно.  СД се явява способ, чрез който мозъкът интерпретира входящата информация. СД влияе върху поведението на детето на емоционално, двигателно и друго ниво. Например, някои деца реагират извънредно активно на сигнали и се чувстват особено напрегнати, тъй като постоянно биват бомбардирани от сензорни стимули на средата. Те се опитват да избегнат или минимизират тези стимули,  избягвайки съприкосновение с тях. Други деца реагират обратно – те не са достатъчно чувствителни и имат ненаситна нужда от самостимулация към сензорни сигнали.  Те постоянно търсят стимули, движат се, изпълняват дори опасни действия, слушат силно музика, говорят високо, крещят и пр.  Понякога те не регистрират болка, не реагират на горещи или студени предмети така, както другите.

Реакциите на човек към външни стимули биват три вида:

а) балансирани – човек дава адекватен отговор, съответстващ на стимула;

б) парадоксални – човек получава слаб сигнал, а реагира като за силен стимул и обратно – на силен стимул реагира слабо;

в) ултрапарадоксални – човек получава слаб сигнал, а реагира в пъти по-силно, а на силен сигнал въобще не реагира.

 

Инструкция: Отбележете със знак „+“ онези признаци, които сте забелязали, че се проявяват устойчиво в поведението на детето и затрудняват функционирането му.

 Осезание: входящите сигнали от рецепторите на кожата при съприкосновение с натиск, температура, болка и движение на кожата.

            Симптоми за тактилна (осезателна) дисфункция
            1. Хиперсензитивност при съприкосновение  (тактилна защитна реакция)

- леко или неочаквано съприкосновение (допир) предизвикват страх, тревожност, агресия;  

- като бебе не е харесвал да го вземат на ръце, да го прегръщат, да го завиват плътно;

- като бебе се е разстройвал при напикаване/наакване и при смяна на памперса;

- стреми се да избягва да стои в близост до някого (държи по-голяма дистанция), когато се вози на автомобил (особено при завои);

- плаши се, ако някой го докосне, ако някой се допре до него отзад, без той да го види (например, отзад или по начин, когато не го вижда (например, под одеяло);

- не обича да се сресва;

- не обича да го целуват (той също не целува), изтрива незабавно мястото на целувката;

- не желае да го прегръщат;

- всяка капка дъжд или вода под душа може да предизвика у него разстройване и реакция на избягване;

- извънредно бурна реакция при съвсем малка раничка, охлузване на кожата или ухапване от насекомо;

- избягва докосване на определени материали (одеяло, килим, плюшени играчки и др.);

- отказва да облече нови или тесни дрехи, от груби тъкани, с висока яка, джинси, шапки, ремъци, колани, шнурове и пр., които го стягат;

- избягва да подава ръка на другите деца;

- избягва (не обича) да се цапа, да играе „мръсни“ игри, да пипа неприятни на външен вид предмети, (не играе с пясък, с кал, с вода, с лепило, с пластилин, крем, пяна и пр.);

- изпада в силно разстройство при изцапване на ръцете и постоянно се трие или иска да се измие;

- много е чувствителен към гъделичкане;

- не търпи шевовете на дрехи, етикети и пр.

- не понася дрехи, които трият кожата му; носи широки дре3хи, без ръкави, с големи яки; като малък харесва да ходи гол;  постоянно се съблича или обратно, предпочита да носи дълги ръкави или панталони с дълги крачоли през цялата година, за да не излага кожата си на външни влияния;

- изпада в стресови състояния, когато трябва да се измие;  

- изпада в стрес, когато трябва да режат ноктите му, да го подстригват;

- отказва да мие зъбите си и се страхува от зъболекари;

- извънредно капризен към ядене, има строг подбор по вкус и структура на продуктите за ядене; храни със смесени частици, парченца не употребява; отказва топла и студена храна; отказва да опита непозната храна.

- може да откаже да ходи бос по трева или пясък;

- може да ходи само по чорапи;

2. Хипосензитивност към съприкосновение (недостатъчна реакция)

- стреми се към съприкосновение, необходим му е допир, протяга ръце към всичко и всички;  

- не обръща внимание ако някой се блъсне в него или го докосне, ако това не е прекалено силно;

- не обръща особено внимание на наранявания (порезни, охлузвания), не се обръща внимание на инжекции, дори може да сподели, че му е приятно;

- може да не обърне внимание, че носа му тече, ръцете или лицето му са мръсни;

- може да прояви самоагресия: щипане, дъвчене, удари на главата в предмети;  

- през цялото време нещо дъвче и дърпа с устата си;

- често може да причини болка на други деца в процеса на играта;  причинява болка на животни;

- постоянно се търка в повърхности или обекти, като това му доставя видимо удоволствие  (успокоява го – например в одеяло, завивка, стена);

- има предпочитание към текстурата на платове, с които се облича, завива;

- търси повърхности и обекти със структура, даваща му интензивна тактилна самостимулация;

- много обича да играе „мръсни“ игри (например, игра с кал); 

- обича вибрациите или други силни сензорни сигнали, които тресат тялото му;

- предпочита много сладки, кисели или солени храни;

3. Ниска тактилна перцепция и трудно различаване обекти при допир (докосване)

- трудности при изпълнение на фини моторни функции (връзване на обувки, затваряне на ципове, обличане, закопчаване, вдяване на конец в игла и пр.)

- може да не разбере до каква част на тялото е докоснат, ако не гледа;

- може силно да се страхува от тъмнина;

- облича се небрежно (неправилно се закопчава; лицето слага на гърба; шнурове и ципове не вързани и не закопчани, панталоните и ризите са  усукани, често се накапва по дрехата при хранене (пиене);

- трудности при използване на ножици, прибори за хранене, моливи (при писане  хваща по различен начин), не може да наостри молив с острилка;

- дори след 2 годишна възраст продължава да пъха предмети в устата си, за да ги опознава;

- трудности при определяне характеристиките на обекти: по форма, размер, текстура, температура, тегло;

- може да не умее да определи разстоянието до обекти и натоварва зрението си за компенсиране; при затворени очи се обърква за разстояние до обектите въпреки упражнения (например, трудно докосва правилно носа си при носопоказалечна проба

    Вестибуларно чувство: сигнал на вътрешното ухо за състоянието на равновесие, промени в гравитацията, предвижване на тялото в пространството.

 

Симптоми вестибуларна дисфункция
                 1. Хиперсензитивност към движение (извънредно сила реакция)

- избягва/не обича детски площадки: въртележки, люлки, пързалки, стълби, катерушки;

- предпочита седящи игри и занимания, движи се бавно, тромаво, внимателно, избягва рискове, прави впечатление на неумел, „слаб“;

- избягва/не обича лифтове, ескалатори;  може да го качите, но да не можете да го свалите от тях;

- може да се привърже и прегърне възрастен човек, на който се доверява;

- може силно да се плаши от падане, дори да няма никакъв риск от това;

- страхува се от височини, дори се спира при слизане от стъпала или бордюр; стъпва с двата крака на стъпало, държи се задължително за парапета; при ходене се стреми да се опре на някоя странична стена за опора;

- страхува се да вдигне крак от земята и да застане на другия; веднага гуми равновесие;

- страхува се да се изкачва и да слиза по стълба или да ходи по неравна повърхност;

- страхува се да наведе глава назад, напред, на страни; оказва решителна съпротива при опит да бъде наведен над мивката;

- замира ако друг реши да го вдигне на ръце;

- като дете не е харесвал детски пързалки и джъмпери;

- може да се страхува да се качи на велосипед; да се яви сложност карането на велосипед; може да се страхува от скачане от опит да балансира особено със затворени очи;

- не е обичал да лежи по корем като бебе;

- лесно губи равновесие или просто му е неудобно да балансира;

- страхува се от видове дейности (дори игри), изискващи добро равновесие;

- избягва резки и възвръщателни движения;

2.Хипосензитивност към движение (извънредно слаба (недостатъчна) реакция)

- намира се в постоянно движение, сякаш не може да стои мирно и за минута;

- стреми се към всичко, което дава усещане за бързина, интензивно движение, въртене;

- обича да го вдигат на ръце и да го подхвърлят; обича да го въртят;

- може да се върти с часове около себе си без да получи световъртеж;

- в парковете търси и се качва на атракционни с голямо напрежение, динамика, височина;

- постоянно се пързаля по парапети в училището, клати се на стола, навежда се; подскача; обича да скача с часове върху леглото;

- обича да се катери колкото се може на по-високо; 

-  търси източници на възбуда, в не редки случаи дори опасни;

- постоянно бяга, подскача, не може да ходи спокойно;

- когато седи, поклаща глава, крака;  

- обича бързите и внезапни движения, например, когато минава кола или велосипед край него може да се надпреварва или да започне да подскача;

3. Нисък мускулен тонус и/или координация на тяло и движения.

- отпуснато, „гъвкаво“ тяло;  

- често се подпира или държи с ръка главата си, седейки на маса;

- често застава в разкрачена позиция за стабилизиране на тялото;

- лесно се уморява;

- компенсира физическата си слабост със силен захват, когато хваща / държи се за нещо;

- трудно завърта ръкохватки,, отваря и затваря врати и други обекти;

- при залитане трудно балансира, не може да се удържа;

- среща трудности при обличане, връзване и всякакъв вид затягане и опъване;

- като бебе не е могъл да пълзи;

- няма точен усет за тялото си, блъска се в предмети,  блъска по-силно врати,  спъва се;

- лоша груба моторика, не може да подскача в ритъм, не може да улови топка; трудно жонглира и пр.

- лоша фина моторика, трудности при манипулация с инструменти, химикал, прибори за хранене, гребен, ножица и пр.;

- не разполага с водеща ръка до 4-5г. – често сменя ръцете при манипулации;

- не се справя добре при лизане на сладолед от фунийка (цапа се, накапва се);

- изглежда неуверен (двоуми се), когато трябва да прекрачи през нещо;

- трудно може да ходи по тясна греда, поставена на височина;

- не може да научи последователности от движения (танцуване, физически упражнения);

(следва втора част)