Как училището може да помогне на ученика със синдром на хиперактивност и дефицит на вниманието. (препоръки за учители) 

Когато детето с хиперактивност и дефицит на вниманието достигне училищна възраст се появяват редица проблеми, които трябва да бъдат взети под внимание, за да му се позволи пълна реализация на своя потенциал. Тези деца се нуждаят от много подреден и организиран околен свят – ясен порядък. За него не е добре да бъде в клас, в който често се сменят учителите – така детето не може да се справи с постоянните промени в реда и изисквания. При тях следва да се използват най-вече ясни, прости, достъпни и кратки методи за обучение и възпитание. Те много лесно усвояват знания, ако получат възможност за тактилни усещания. По тази причина е препоръчително да седят на първия чин, за да имат възможност да работят с ръцете си при наличие на модели, вещества, предмети и пр., използвани при урока; за да могат безпрепятствено за зрителното си поле да препишат от дъската или  да чуят факти и подробности.

По-долу са приведени 10 основни правила, които училището може да осъществи, за да помогне на децата със синдром на хиперактивност с дефицит на вниманието.

1.Децата със синдром на хиперактивност с дефицит на вниманието трябва да бъдат поставени в среда на общуване и работа с деца, които имат сходни на тях способности, не толкова в образователно-академично отношение, колкото до нивото им на зрялост. Често тези деца изостават в нивото си на зрялост от своите връстници. Системата на градация в класа по ниво на предпочитания е открита, паралелна или комбинирана, като детето, носител на синдрома трудно може да се справи с промените в тези нива.

2.В ежедневната работа е необходим строг, но удобен ред. Това позволява на детето да разбере какво се очаква от него, както и че неговата работа и поведение се контролират.  Тази категория деца се повлияват положително  от т. нар. „трите „П“: планомерност, повторение, постоянство. Те често имат ниска самооценка и по тази причина са склонни към самоизолация, като рискуват да станат жертва на другите. В обратна посока могат да станат агресивни по отношение на съучениците си и е необходимо да бъдат контролирани, за да се сведе до минимум тяхната агресия.  Добър способ за справяне с подобни ситуации е отвличане на вниманието в съвършено друга посока, като се използва слабостта им да се отвличат с лекота по други стимули.  При това положителна роля играе неумението им да се справят с рязко настъпили промени в обстановката, като ще бъдат въвлечени в опит да се справят с нова задача и нова обстановка, отвличайки се и забравяйки конфликтната ситуация.

3.Учителят е длъжен, както строго да контролира класа, така и да проявява съчувствие и топлота. П:овечето деца от категорията са много емоционални, експресивни и любещи. Те реагират незабавно и много положително при похвала и засвидетелствано лично внимание. Похвалата трябва да бъде кратка и ясна – едно единствено потупване по рамото в края на деня е достатъчно. Негативното отношение на учителя към тези деца може да бъде особено болезнено, особено за децата с ниска самооценка.  По тази причина е желателно през цялата учебна година с детето да работи само един учител. В обучението учителят трябва да се стреми (да търси) и поддържа непрекъснат зрителен контакт. Задачите трябва да се разделят на части, като се подават на детето едва когато е приключило с поредната – огромен набор от задачи или текст автоматично буди защитна реакция на бягство, нежелание за работа. Препоръчително е учителят да подтиква детето да повтаря условието на задачата на глас, за да е убеден, че е бил разбран, а детето – какво се очаква от него.

4.Ако системата позволява е препоръчително тези деца да останат да повторят един клас още в самото начало. Това би позволило на детето да се намира в среда от съученици, които са с равностойно ниво на зрялост, вместо непрестанно да се съревновава.

5.Тези деца е добре да бъдат в малки на брой класове, които по принцип предоставят по-добри условия за изграждане на взаимоотношения с връстниците и с учителите.

6.Средствата за обучение имат допълнителна ценност не само за децата с трудности в обучението, но и за надарените деца, носители на синдрома, които също се нуждаят от помощ, за да реализират способностите си в онези сфери, в които са най-добри. Корекционно-терапевтичните сесии с логопед и трудотерапията в училище биха били особено полезни за тези, които се нуждаят.

7.Лекарствата са част от ежедневието на децата, носители на синдрома. Учителят трябва да помага на родителите, като проверява дали детето е приело медикамента.  Това трябва да става незабелязано и с разбиране. Неотдавна ние чухме, че учител е обявил пред целия клас, че ученикът „Х“ приема специални „психични“ лекарства. Няма никаква разлика между детето, което приема медикаменти при синдром и детето, което взема таблетки при диабет, епилепсия, астма или друго продължително болестно състояние.

8.Много деца със синдром постигат добри резултати, изпълнявайки задачи, свързани с манипулация, а не с реч. Успехите в ръчната работа (сръчност) способстват са повишаване на самооценката.  Когато тези деца стигнат в горните класове, те често изпитват стресови състояния при постоянната смяна на учителите-предметници и при смяната на класните стаи (кабинети). При тези трудности е много важна помощта на училището.  Ако има възможност е целесъобразно и се препоръчва да се използва класен асистент (помощник на учителя), които да съпровожда детето от кабинет в кабинет.

9.Неорганизираността, неспособността да планират и да отделят главното от второстепенното се явяват за тези деца огромен недостатък по време на изпитни ситуации.  Добра форма за оценяването им е т. нар. „непрекъсната оценка“ на работата им в съчетание с периодични краткосрочни проверки.

10.Научете се да работите с удоволствие с тези деца, те имат много скрити таланти, които могат да бъдат разкрити при старание, търпение и последователна работа с тях.

Източник:  http://www.adders.org/info16.htm , "How Schools Can Help", Автор - Caroline Hensby