Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
26.03.2017 05:37 - Програма - тренинг за ученици на тема „Толерантност” - четвърта част
Автор: kunchev Категория: Други   
Прочетен: 316 Коментари: 0 Гласове:
0

Последна промяна: 26.03.2017 05:40


 .

Програма - тренинг за ученици на тема „Толерантност” - четвърта част

АУТСАЙДЕР („Жертвен агнец”)

Водещият прави кратко въведение в темата:

Древните евреи са имали обичай, за който си заслужава да споменем тук. В дните на изкуплението на греховете свещеник поставял ръцете си върху главата на козел и изреждал греховете на хората. Така грехът и злото символично се прехвърляли от хората към козела. След това козелът се пускал на свобода в пустинята, а хората се пречиствали от греховете си. Затова животното е било наречено „козел отпущения.” В наше време този израз се прилага, когато от невинен и относително безвластен човек се търси отговорност за нещо, за което той няма вина.

Изследвания доказват (Карл Ховланд и Робърт Сиърс), че има пряка връзка между появата на аутсайдери и състоянието на фрустрация на обществото. Например, колкото по-непреодолими са икономическите или социалните проблеми, толкова повече мнозинството се нуждае от аутсайдери, които самото то създава в лицето на различните малцинства.   Така например, ако вашият клас изпитва силни затруднения за да се справи с продължаващо с месеци насилие на една група лица над другите, то мнозинството, намиращо се в състояние на фрустрация ще изпитва сила нужда от „жертвен агнец”, респ. то ще формира агресивност.  Въпросът е в това – Кои от мнозинството ще бъдат по-агресивни?  Оказва се, че тези от мнозинството, които са предубедени по някакъв признак, който откриват в насилниците (например пол, етническа принадлежност), те ще проявят много по-голяма агресивност.

Експеримент на Доналд Уедърли

Уедърли силна фрустрация у група студенти, някои от които са били заклети антисемити, а други — не. На изследваните лица се предлага да напишат разкази въз основа на показани им картинки. Пред някои от изследваните лица героите от тези картинки се назовават с еврейски имена; на останалите участници такива имена не се дават. В този експеримент най-важни са две открития: 1) след като са изпитали фрустрация, изследваните лица с антисемитски нагласи написват разкази с повече актове на агресия срещу героите с еврейски имена, отколкото изследваните лица, които не са били антисемити; и 2) не е имало разлика между студентите антисемити и останалите студенти, когато героите, за които пишат разкази, не са били назовани с еврейски имена. Накратко, фрустрацията води до специфична агресия — агресия срещу някого, когото мразите.

Общата представа на използването на изкупителна жертва показва, че индивидите са склонни да пренасят агресията върху групи, които бият на очи, които са относително безвластни и главно — не се ползват със симпатия.

Това занятие не бива да се прилага още в самото начало на срещите н а групата, тъй като може да създаде напрежение.  Целесъобразно е да се приложи след някаква весела игра, като въвеждащо в темата за дискриминацията.

Възраст: над 9 години

продължителност: 30 -60 мин.

Цели:

= да се даде възможност на участниците да се почувстват в ролята на изолирани от отсъства на общата група;

= да започне процес на обсъждане темата за дискриминацията (да се постави въпроса);

= да се усвоят практики за разрешаване на противоречия;

= да се активизира вербалната и невербална активност на групата.

Провеждане на упражнението

Първото указание на водещият в началото на упражнението е: „При това упражнение абсолютно се забранява упражняването на насилие или ловкост. Участниците имат право само да уговарят, да водят преговори, когато се изправят пред определена трудност. Всеки, който упражни насилие или използва обидна дума, ще бъде дисквалифициран.”

Водещият отправя молба към трима членове на групата да напуснат стаята.

Останалите застават в кръг хванати за ръцете. Водещият дава следната инструкция: „Сега ще повикаме първия участник. Вие трябва да останете в кръг, държейки се здраво  за ръцете, без да се пускате.”

Забележка: Водещият не трябва да уведомява групата, че не бива да допускат участника във вътрешната страна на кръга.

След това се извиква първия участник и се наблюдава неговата реакция. Той може да реши да влезе в кръга или да се хване до другите, а може да прояви и пасивност.   Независимо от неговата реакция, този член на групата се допуска да се хване за другите. След това, водещият добавя към инструкцията: „А сега, от вас се иска, когато влязат втория и третия участник, да не ги допускате нито в кръга, нито да се хванат на кръга.”

След това се повиква втория участник. На него му се предоставя време да уговаря членовете на групата, за да бъде допуснат в кръга.  Независимо от резултата, в един момент водещият разрешава групата да приеме втория участник.  В края на упражнението по същия ред и правила се извиква третия участник.

Обсъждане:

=  Какво започна да прави групата, когато в стаята влезе първия участник?

= Защо членовете се стремяха да не допуснат в групата си чужденци?

= Какво преживяха тези, които останаха извън групата? (положителни и отрицателни чувства)

= Какво искаха да направят членовете, извън групата?

= Защо е толкова важно за човек да присъства в една група?

= Възможно ли е човек да живее извън група?

= Когато не бяхте допуснати в групата, коя беше първата мисъл, която премина през ума Ви?

= Какви способи за влизане в кръга са приложили „аутсайдерите”?

= Кои от тях са сработили и кои не, защо?  

= Как се е държал бившият „аутсайдер” след като вече е бил приет в кръга?

= Може ли някой да даде пример със себе си? (ситуации, при които за първи път влизате в контакт с група деца)

= Какво мислите за тези ситуации в обществото? Има ли такива, при които големи групи от хора или цялото общество изключва отделни хора или по-малки групи?

Забележка: Много е важно да се постави акцент върху онези участници, които групата не е допуснала до себе си. Те са източник на информация, за това какво са преживели, как са се оценили, как са оценили другите, както и какво са почувствали, когато са били приети в групата?

Домашна работа:

= На учениците се поставя домашна работа, да проведат разговор със своите родители и ги помолят, да разкажат случаи, при които са били свидетели на ситуации, свързани с дискриминация. 

= На учениците се поставя задача, да потърсят в литературата информация за типични случаи на дискриминация и подготвят кратък разказ (може и текст) за следващата среща.


КОЗИ И ВЪЛЦИ

Възраст – няма ограничения

Продължителност: 40 - 50 мин.

 Цели:

= изследване причините, поради които хората предизвикват и не предизвикват доверие;

= изучаване усещането на групата и чужденеца;

= анализ на чувството за сигурност и страх от отхвърляне от групата;

Стимулен материал: Предварително на листчета се написват обозначения: „козлета”, „вълк” и „коза.”  В играта взимат участие всички ученици. Всеки участник получава листче с ролята си, като се подготвят 2-3 листчета с надпис „коза”, 2-3 – с надпис „вълк”, а останалите участници – с надпис „козле.”

Участниците се молят, да не показват един на друг надписите на листчетата си, т.е. ролите си.  Преди да започне играта, при необходимост може да се припомни приказката за вълкът и седемте козлета.

Провеждане на упражнението

Водещият оповестява правилата на играта:

В единия край на стаята в тресен кръг, сгушени едно в друго стоят „козлетата” – това е тяхната къща.  Останалите участници заемат другия край на стаята.  Всеки един на свой ред подхожда към „къщата” и се старае да убеди „козлетата”, че той е „коза.”  Задача на козлетата е да преценят дали да пуснат или да не пуснат претендента в дома си.  Ако все пак те допуснат вълка, то той изяжда едно от козлетата (участник излиза от играта), ако прогонят истинската „коза-майка” – всички козлета ще загинат от глад (мама не би донесла мляко).  Целта е козлетата да останат живи, а целта на козата и вълка е да влязат в къщата.

Обсъждане:

Играта е елементарна, но много интересна, защото бързо сплотява групата, въвлича я в действие, а участниците започват активно да комуникират и взаимно доверяват, играейки различни роли.  Ето някои от темите, които могат да бъдат обсъдени по време на тренинга:

= Какво са почувствали участниците в ролята на „козата-майка”?

= На какво са се основавали козлетата, когато са взимали решенията?

= Защо в определени случаи са допуснали грешки козлетата?

= Имало ли е разногласия при вземането на решенията от козлетата?

= По какъв начин са били вземани решенията от козлетата?

= Какво е преживявала „козата-майка”, когато не са я разпознавали и са я приемали за вълк?

= По какъв начин „козата-майка” се е опитвала да убеди козлетата, че е тяхната майка? Кой е бил за нея най-убедителния аргумент?

= Често ли нашите първи впечатления за хората са били погрешни? Искат се примери.

= Случвало ли се е на участниците в живота им, да се окажат в ролята на „вълк” против своята воля?

= Приятно ли е било на „вълците” да играят ролята си? Какво са чувствали?

= Случвало ли се е в реалния живот на учениците, да не допуснат някого в тяхната група и групата да загуби от това?


ВЪНШНИ И ВЪТРЕШНИ  

Възраст: над 10 години

Продължителност: 30 -40 мин.

 Цели:

= Осъзнаване разликата между това, което виждаме отвън и това, което е човек всъщност.

= Иницииране на невербални контакти.

Провеждане на упражнението

Водещият разделя групата на две равни части. Едните образуват външен кръг, държейки се за ръце, а другите – вътрешен кръг, като стоят лице в лице (тип „каруселка” или въртележка).  Водещият дава следната инструкция: „Нека всеки един от външния кръг да застане срещу партньор от вътрешния. Сега нека всеки внимателно да огледа външния вид на партньора си, как изглежда той. Помислете какво говори външния вид за него.”

След това, задайте на партньора си въпрос, който да е свързан с личния му живот, например:  „Какво обичаш да правиш?”, „Кой е твоя най-добър приятел?.”

След това водещият два  инструкция: „Тези, които са във вътрешния кръг нека направят крачка надясно, а тези от външния – наляво.” Повторете отново процедурата с новия си партньор.” Тази процедура се повтаря няколко пъти.

След това водещият се обръща към групата: „А сега затворете очи (най-добре е да се поставят превръзки на очите) и хванете поредния си партньор за ръка. Опитайте се да познаете кой стои срещу вас.  Можете ли да познаете що за човек е това?  Следва ново разместване и опознаване на партньорите.

Обсъждане:

= Какво ви говори външността на човек?

= Вярна ли е поговорката „По дрехите посрещат…” и защо народът е формулирал тази фраза.

= Често ли ви се случва да съдите за хората по външния им вид.

=  Имали ли сте случаи, при които оценката за човек по външния му вид да ви е подвела?

=  Какво чувство изпитвахте, когато държахте партньора за ръцете му?

=  Различни ли са нашите ръце? Какво си мислихте, когато докосвахте ръцете на партньора си?

=  Какво е общото в нашите ръце?

 = Какво общо има между всички нас?

 Домашна работа

= Поговорете с вашите родители и ги попитайте, дали на тях често им се случва да съдят за хората по външния им вид. Имали ли са случаи, при които са сгрешили в преценките си. Подгответе 1-2 случая, които да споделите пред участниците на следващата ни среща.

image

Забележка: Програмата е превод на  различни публикации и споделен опит от руски образователни и специализирани психологически сайтове.

 

 




Гласувай:
0
0



Няма коментари
Търсене

За този блог
Автор: kunchev
Категория: Други
Прочетен: 1441089
Постинги: 1629
Коментари: 116
Гласове: 1130
Календар
«  Октомври, 2018  
ПВСЧПСН
1234567
891011121314
15161718192021
22232425262728
293031