Психология :: Програма - тренинг за ученици на тема „Толерантност”

Водещият съобщава, че днес, след приключване на занятията групата ще получи почерпка. Водещия обаче добавя: „Колебая се между няколко варианта (например, сладолед, бонбони, сладки). Предлагам на всички да гласуваме.” След това водещият раздава по равен брой от четирите цвята на участниците.

= на отличниците – сив цвят;

= на добрите – бял цвят;

= на тези с тройки и двойки – жълт цвят.

Водещ: „А сега нека всеки да нарисува на хартията своя избор.” След това водещият събира всички листчета (бюлетини).

След това водещият изведнъж започва някаква игра (виж която и да е игра от част 1), заявявайки, че по-късно ще брои бюлетините.

След известно време, изведнъж водещият съобщава: „А сега ще преброим само жълтите бюлетини” и ги изброява. Съобщава резултата и пита: „Тази ситуация хареса ли ви?”, като след това продължава с играта.

След известно време: „По принцип бих могъл да преброя и белите бюлетини.” След това водещият взима кубчето с бели бюлетини, разделя го на две и изброява само едната половина. Съобщава резултата и продължава играта.

След малко по-късно водещият отново прекъсва играта и казва: „Тук май с бюлетините всичко се обърка. Мисля, че е по-добре жълтите въобще да не ги броя. Вместо тях ще изброя сивите.” Водещият изброява сивите и съобщава новия резултат. Веднага след това пита: „Какво мислите за всичко това тук?” . изслушва групата и я подканя да продължат с играта.

В края на играта водещият напомня на всички, че сега ще отидат да се почерпят. След това пита: „Какво мислите за резултатите от гласуването?” . Водещият насърчава, ако има идеи в групата за отчитане на всички гласове. След изчисляване на гласовете, групата реализира малка почерпка. По време на угощението и след това се води неформален разговор по темата.

Обсъждане:

= Какво е това справедливост?

= Кой обикновено взима решения?

= Винаги ли тези решения са справедливи?

= Как се чувствахте, когато не бяха изброени някои от гласовете?

= Тези, чийто гласове бяха преброени добре ли се чувстваха?

= Кой в реалния живот взима решения?

= Кой не участва при вземането на решения?

Домашна работа

Проведете разговор отделно с майка си и отделно с баща си. Попитайте ги:

= Как във вашето семейство се вземат решенията?

= Кой взима най-често последното решение?

= Винаги ли решенията са били справедливи?

= Имало ли е случаи, при които спрямо някого е имало несправедливо решение?

= Всички решения, които родителите ви взимат за вас, справедливи ли са?

ЕТИКЕТИ

Възраст: без ограничения

Продължителност: 30 мин.

Цели:

= Да се почувстват участниците в ролята на „стигматизирани” (отхвърлени, етикирани, сочени с пръст) хора.

= Да осъзнаят недостатъците на този подход към хората.

= Да разберат когнитивните процеси (когнитивни изкривявания), които заставят стигматизираните хора, да потвърждават създаденото мнение на обществото за тях (самосбъдващи се пророчества или „торба с вълшебства”).

Стимулен материал: лепящи листчета; материали със задачата.

Провеждане на упражнението

Водещият подготвя лепящите листчета, като написва върху тях определения, например: „умен”, „ленив”, „лидер”, „равнодушен”, „сърдечен”, „агресивен”, „милостив” и пр.

Водещият поставя „етикетите” върху челата на всеки един участник (изборът на наименования е случаен).

След това водещият инструктира: „Нямате право да говорите един с друг. Нямате право да отлепвате листчетата от челата си. те трябва да стоят там. При прочитане на листчето, играчът напуска играта. Забранено е да ползвате огледала за да четете надписа си. От вас се иска, от този момент нататък, докато изпълнявате следващата задача, всеки един да се държи с другия като с човек, който е представен в надписа, т.е. така, сякаш това е истина.

След това водещият ангажира групата с рисуване или някаква друга задача. Важното е децата да могат да общуват. Добър вариант за това е да изиграят определен скеч по двойки, разигравайки диалог и действие от известна приказка. Възможно е този сценарий да бъде прочетен преди поставяне на задачата.

Обсъждане

= Как се чувствахте , когато с вас другите се държаха по начин, по който вие не се чувствате?

= Потвърждаваха ли участниците своите етикети в процеса на общуването, т.е. предугаждаха ли ролите си и вписваха ли се в тях?

= Защо се случи така, че когато другите се държаха с някого по начина, който изискваше етикета, те започваха да се държат по този начин, без да знаят какъв е надписа им?

= Всички ли достигнаха до едно и също ниво на игра на роли?

= Как според вас това беше свързано с надписа?

= Съществуват ли подобни „надписи” за хора в реалния живот?

= Откъде ние разбираме за качествата на тези хора?

= Винаги ли нашето мнение за другите хора съвпадат с действителността за тях?

= Влияе ли нашето мнение върху поведението ни при контакт с тези хора?

= Ако нямахте лепенки с надписи, как мислите, дали групата би работила по-добре или по-зле?

= Разкажете примери от вашия живот за „надписи” които сте поставяли на определени хора или сте чували за хора с поставени от другите „надписи.”

Примери за когнитивни изкривявания или „торба с вълшебства”

Всичко или нищо. Този тип изкривяване е характерно за хората, които обикновено са на двете крайности. Те използват абсолютни термини като винаги, никога, всеки, никой…

· Ако не си взема изпита по езикознание с 6-ца, значи не ставам за нищо.

Когато хванете себе си в подобен капан или някой ви заяви нещо подобно, задайте си (му) въпроса: Само това ли определя стойността ти като човек и капацитет?

Свръхгенерализация – погрешно направен извод на базата на частен случай.

· Една служителка в НОИ се отнесе отвратително с мен. Те там всички са такива.

Спокойно можете да контрирате, дори да го нямате в опита си, с: Е, чак пък всички! Последния път една от тях се държа много добре с мен. (На мен наистина ми се е случвало и то не една и не веднъж).

Омаловажаване на положителното, раздуване на отрицателното. Това е прийом на хора, които в чисто бяло платно виждат черното от пирончето, с което то е заковано за рамката. Те постоянното отхвърлят позитивните аспекти на нещата в живота и се фиксират върху негативното.

· Абе, може да е много начетена, ама знаеш ли каква е кучка, отвратителна е, изобщо не се занимавай с нея.

Наскоро ми се случи такъв човек да изроптае срещу меню в ресторант, където предлагали САМО пържени и панирани храни. Знаейки какъв черногледец е, си направих труда да изброя тези ястия. От общо 55 артикула, тези, срещу които протестираше, бяха точно 6!!!

Четене на мисли. В тази дисциплина всички сме олимпийци: аз си мисля, че ти си мислиш, че аз си мисля… И става едно измислено мислене – ум да ти зайде!

· Колегата днес не е в настроение, сигурно ми е сърдит за нещо.

· Много ми е зле, но няма да си взема болничен, защото шефът ще си помисли, че се лигавя.

Вместо да се чудим какво се случва в чуждите глави и да си вменяваме вина, да поемаме отговорност и какво ли още не, дали ще свърши светът, ако попитаме какво всъщност се случва!? N.B: Никога не питайте: Аз ли съм проблемът? Адекватен отговор няма да получите.

Самосбъдващо се пророчество – „предсказването” на събития преди да са се случили.

· Сега ще отида пак на спирката и ще изпусна автобуса.

Бъдете сигурни, че ако излезете с тази нагласа от вкъщи, това непременно ще ви се случи. Накарайте мисълта си да работи ЗА, а не ПРОТИВ вас. Формулирайте “пророчествата си” в положителна форма и вижте какво ще се случи.

Черногледство, комбинирано със сложна равнозначност – фокусиране в най-лошия възможен изход от ситуациите или преживяването на ситуацията като непоносима.

· Ако не отида да му купя бира, той ще ме зареже.

Ако този човек е с вас само, за да му купувате бира, каква е причината всъщност да сте заедно?

Емоционално мислене – вземането на решения и мислене на базата на емоциите вместо на логиката и обективната реалност.

· Почувствах се толкова глупаво, като чух това. Значи съм глупак.

ТРЯБВА е най-ограничаващата ни рамка. Перфекционизъм към себе си и хората.

Сменете трябва с ИСКАМ и проверете дали това наистина е нещо задължително или пожелателно. Какво ще се случи, ако не го направите?

ПИРАМИДА НА НЕНАВИСТТА

Упражненията в тази част запознават учениците с основните съставляващи „пирамидата на ненавистта” – предразсъдъци и стереотипи, дискриминация, насилие. Участниците се научават да ги разпознават в себе си и в другите, да разбират техните причини и вреди, които те носят за обществото и за всеки един от нас. Най-важното е учениците да разберат, че наличието на стереотипи не е вина на човек. Стереотипи има всеки един от нас и те са един естествен способ за комуникация със света.