Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
27.03.2017 04:36 - Програма - тренинг за ученици на тема „Толерантност” – четиринадесета част
Автор: kunchev Категория: Други   
Прочетен: 553 Коментари: 0 Гласове:
0



 .

Програма - тренинг за ученици на тема „Толерантност” – четиринадесета част

ПРЕДРАЗСЪДЪЦИ

Предразсъдъкът е схематизирано отношение на човек към друг човек или към група от хора, за които обикновено, носещият предразсъдък разполага с нищожно малко информация.  Предразсъдъкът може да се формира и на база негативни последици от връзка с определен човек, който принадлежи към някаква социална група. Тогава човек обобщава, генерализира частния опит и го разпространява върху цяла група от хора, с която е идентифицирал този човек.  

Трябва да се прави разлика между предразсъдък и стигма.  Стигмата е етикет, който носи негативен оттенък.  Предразсъдъкът също е стигма, който не винаги  носи  отрицателен оттенък.  „Всички жени са добри майки”– това е предразсъдък, а „Всички баби са неспособни да отглеждат внуците си” – това е стигма.

Много често човек приема за истина предразсъдъка, без да извърши проверка за неговата истинност, само поради факта, че принадлежи към определена група, в която този предразсъдък вече е приет за истина. Съществуват различни видове предразсъдъци. Те могат да са свързани с пола (сексизъм), възрастта (ейджизъм, ажизъм), националната или етническа принадлежност (етноцентризъм, национализъм), професия, местоживеене, социален статус, материално положение, религиозна принадлежност, сексуална ориентация (хомофобия), определени интереси на хората, здравословно състояние на човек (хора в неравностойно положение) и пр.

При предразсъдъците важи едно правило: Колкото с по-малко информация и с по-ограничен жизнен опит разполага човек, толкова по-голяма е вероятността да приеме предразсъдък. 

Предразсъдъкът е необоснована предубеденост, негативна нагласа на човека спрямо нещо. Той е прибързано създадено и често неаргументирано мнение. Предубедените хора често проявяват неспособност при преработката на информация по отношение на обектите към които са предубедени.

Предубедената личност – „авторитарна личност.” Доказана е връзка между тези два конструкта. Изследвания (Тиодор Адорноу) показват, че авторитарната личност има следните характеристики: 1) често е твърда в убежденията си; 2) признава „конвенционалните” ценности; 3) не търпи слабост (нито у себе си, нито у другите); 4) проявява силна склонност към наказанията; 5) мнителна е и проявява прекомерно уважение към властта.

F-тест за ниво на авторитарност

1. За престъпленията от сексуален характер като изнасилване и нападения на деца, само затворът не е достатъчен; такива престъпници би трябвало публично да бъдат бити с пръчка или подложени на още по-тежко наказание.

2. Повечето от хората не съзнават какво голямо влияние оказват върху живота ни заговорите, устройвани на тайни места.

3. Послушанието и респектът към властта са най-важните добродетели., на които децата трябва да се научат.

Висока степен на съгласие с подобни твърдения означава авторитарност.

Установено е, че ако родителите са използвали в отношенията си с детето строга дисциплина и суровост, както и заплахата за оттегляне на обичта си към тях (условна обич), по-късно стават авторитарни личности, които запазват уважение към официалната власт, но мразят други социални групи (привнасят агресия). Детството на такива деца е зависимо, контролиращо, ограничаващо, наказващо от страна на родителите.

Политически непопулярните възгледи и становища не са критерий за определянето на предразсъдъци, както и политически популярните гледни точки не са признак за отсъствието на такива. В социалните науки предразсъдъкът се разглежда главно като продукт на социални стереотипи.

Четири основни причини за предразсъдъка: 1) икономическо и политическо съперничество или конфликт, 2) пренесена агресивност, 3) потребностите на личността и 4) конформизъм.

Един от факторите за формиране на предразсъдък е свързан с необходимостта на човек на оправдае собственото си поведение, да се спаси от чувството за вина и да се окичи с етикета „добродетел” или поне, че е направил така, както всеки един на неговото място.

Например, ако сме проявили жестокост към някой човек или група от хора, ние подценяваме този човек или група, за да оправдаем собствената си жестокост. Ако можем да убедим самите себе си, че хората от дадена група са недостойни, непълноценни, глупави или неморални, това ще ни помогне да не се чувстваме неморални, ако ги поробим, лишим от достъпа до добри училища или убием. След това можем да продължим да ходим на черква и се чувстваме добри християни, защото този, на когото сме причинили зло, не е човек като нас.

Друг фактор за формиране на предразсъдък е потребността на хората от висок статус и власт.  Изследвания доказват, че колкото по-ниско стъпало заема човек в социалната йерархия (по-ниски доходи, по-непристижни професии, по-малко значими контакти, по-ниско материално благосъстояние) и има по-малко власт (липса на престижни, ръководни постове, липса на обществено влияние и авторитет), толкова е по-предубеден. Например, нискостоящият е много по-предубеден по отношение на раси, полове, възраст, сексуални ориентации и пр., отколкото този с власт и висок социален статус. Не случайно в членската маса на редица асоциални групи с дискриминационна ориентация  преобладават лица с нисък социален статус.  Обяснението е: 1) имат силна потребност да се самоутвърждават над някого; 2) разглеждат дискриминираните, като конкуренция; 3) недостатъчна грамотност и образование; 4) силно фрустрирани и по-агресивни.

Механизъм за формиране на предразсъдъка  („Човекът – социално животно” – Елиът Арънсън)

Думата „стереотип”, както и думата „предразсъдък”, има отрицателна окраска. Тя се отнася за прекаленото обобщаване — приписването на еднакви особености на всеки индивид, принадлежащ към дадена група, без оглед на действителните различия сред членовете на тази група. Така да се вярва, че цветнокожите хора имат вродено чувство за ритъм или евреите са материалисти, означава да се приема, че практически всички чернокожи усещат ритъма или всички евреи се стремят да натрупат богатство. Създаването на стереотипи обаче не е непременно преднамерен акт на оскърбление: често това е само един начин да се опрости представата ни за света и всички ние го правим до известна степен. Когато чуем думите „ирландски пастор”, „нюйоркски шофьор на такси” или „италиански бръснар”, в съзнанието на повечето от нас изниква специфичен образ. Когато стереотипът се основава на опита и в общи черти е правилен, той представлява опростен метод за възприемане на света, който улеснява адаптацията. От друга страна, ако затваря очите ни за индивидуалните различия в рамките на дадена група от хора, той затруднява адаптацията и крие потенциална заплаха. Освен това повечето стереотипи не се основават на общовалиден опит, а почиват на слухове или образи, създадени от средствата за масова информация, или пък се изграждат в съзнанието ни като средства за оправдаване на нашите собствени предразсъдъци и жестокост.

Ще определим предразсъдъка като враждебна или отрицателна нагласа към дадена група, формирала се въз основа на погрешна или непълна информация. Българските думи, които най-точно отразяват смисъла на определението, дадено от автора, са „предубеждение”, „предубеденост.”

Пример за формиране на предразсъдък „ейджизъм”

Малката Мери получава сервиз „Сузи — Домакиня” („пълен комплект със собствена фурничка”) за своя рожден ден: на деветгодишна възраст тя вече има изработен условен рефлекс да мисли, че мястото й е в кухнята. Този рефлекс е така дълбоко залегнал, че баща й е убеден в генетичния произход на „домакинското чувство.” Този пример съвсем не е плод на въображението. Изследвания, проведени от Рут Хартли, показват, че на пет години децата вече имат ясно изразена представа кое е подходящото държание за жените и за мъжете. Тази неосъзната идеология може да има сериозни последствия за обществото. Например Джийн Липман-Блумен съобщава, че огромното мнозинство от жените, които от ранно детство са възприели традиционен възглед за ролята, свързана с пола им (т. е. „мястото на жената е вкъщи”), не се стремят към по-високо образование; от друга страна, жените, възприели по-егалитарен поглед към ролите, свързани с пола, проявяват много по-голям стремеж да получат по-високо образование.

Експеримент на Мюзафер Шериф за формиране на предразсъдък

Изследваните лица са били нормални, добре приспособени дванадесетгодишни момчета, които са били случайно разпределени в две групи — „Червени дяволи” и „Булдози.” Децата във всяка група се приучват да работят съвместно. Това се постига с организирането на дейности, при които членовете на всяка група са силно зависими едни от други. Например момчетата във всяка група е трябвало заедно да работят, за да построят трамплин за скокове към плувния си басейн, да приготвят храна за цялата група, да построят въжен мост и други.

След като се е развила силна сплотеност сред членовете на всяка група, почвата е била подготвена за внасянето на конфликт. Изследователите постигат това, като организират поредица дейности със състезателен характер, в които двете групи се изправят една срещу друга — например в игри като футбол, бейзбол и теглене на въже. За да се засили напрежението, на отбора победител се присъждат награди. Това довежда до известна враждебност и лошо чувство по време на игрите. Като допълнение изследователите измислят доста безскрупулни начини, за да въвлекат групите в ситуации, които са специално планирани да създадат конфликт. В една от тези ситуации се организира лагерно празненство. Експериментаторите подготвят нещата така, че „Червените дяволи” да могат да пристигнат много по-рано от „Булдозите.” Подготвени са два напълно различни вида закуски: половината от храната е прясна, привлекателна и апетитна, а другата половина е скашкана, неапетитна и отблъскваща. Вероятно поради вече зародилото се съперничество момчетата, пристигнали по-рано, прибират по-голяма част от съблазнителните закуски и оставят по-неинтересните, неапетитни, скашкани и развалени храни на противниците си. Когато членовете на „Булдозите”" пристигат и виждат как са измамени, ги обзема разбираемо раздразнение — раздразнението им е толкова силно, че започват да наричат другата група с най-различни обидни имена. Тъй като „Червените дяволи” са убедени, че заслужават това, което са си взели (кой превари, той натовари), те са възмутени от това поведение и реагират по подобен начин. Словесните обиди прерастват в замерване с храна и за много кратък срок се разгаря истинска схватка.

След този инцидент игрите със състезателен характер се прекратяват и се организират редица дружески контакти между групите. След като вече се е породила неприязън обаче, простото отстраняване на съперничеството не може да заличи враждебността. Тя дори продължава да се засилва, когато двете групи се занимават с такива миролюбиви дейности като гледане на филми. Накрая експериментаторите успяват да намалят враждебността.

Конформизмът, като причина за формиране на предразсъдък

Доказано е, че колкото една личност е по-конформно настроена (отстъпчива, съобразяваща се, подчиняваща, придържаща се към обществените норми), толкова по-бързо и лесно възприема и усвоява предразсъдъците на групата си.  Освен това, много от предразсъдъците се приемат за абсолютни истини, без проверка на данните.  И не на последно място – самите норми и институциите могат да създават предразсъдъци, чрез актове или манипулация.

Възраст: без ограничения

Продължителност: най-малко 60 мин.

Цел: да се запознае групата с различните видове предразсъдъци

Провеждане на упражнението

Добре е занятието да започне с разказ за предразсъдък. Тук предлагаме следния текст:

В едно далечно малко село живеела млада бременна жена. Съпругът й починал още преди да се роди детето им и тя била съвсем сама в малката си колиба в края на селото. Един ден, докато събирала дърва в близката гора, тя видяла малка ранена невестулка да лежи свита до един храст. Без да се колебае дълго, жената взела раненото животинче и го занесла вкъщи. Знаела, че ако го остави така в гората, то или ще стане плячка на други хищници или ще умре от глад. А и тя имала нужда от някоя живинка в дома си, тъкмо щяло да й бъде другарче...

Не след дълго невестулката оздравяла и макар да била диво животно, се привързала към жената и не се отделяла от нея, била кротка и не проявявала типичния за тези животни характер. Няколко месеца по-късно жената родила. Трябвало сама да се грижи за детето си и да се справя с всичко останало. Било й много трудно, но нямало на кого друг да разчита, справяла се доколкото й били възможностите...

Така си минавали дните, докато един следобед не й се наложило да излезе за малко и да остави детето си съвсем самичко вкъщи. Не й се искало, притеснявала се, но нямала друг избор, не можела да го вземе със себе си там, където трябвало да отиде. Излязла от дома си и оставила бебето вкъщи само с невестулката, молейки се всичко да е наред, когато се прибере. Не минало много време и жената се върнала вкъщи, но стигайки на прага на дома си примряла от ужас: там стояла невестулката, устата й цялата била изцапана в кръв и я гледала право в очите...

Причерняло й в този момент на жената, сякаш светът се сринал в краката й... Инстинктивно скочила, грабнала подпряното зад вратата дърво и само с няколко удара убила невестулката - това животно, което тя спасила от сигурна смърт в гората, което хранела, отделяйки от собствения си оскъден залък... В замяна на нейните грижи то в първия удобен момент е посегнало на най-свидното й, единственото й дете...

Точно в този момент от стаята се чул някакъв звук. Като тих бебешки плач...

Втурнала се жената натам и какво да види – детенцето си лежало в люлката, а до него... До него на земята имало труп на разкъсана скоро змия...

Тогава жената разбрала всичко – току що е убила невестулката, която спасила живота на бебето й...

Следва обсъждане:

= Какво искате да споделите, след като чухте тази притча?

= Откривате ли в нея предразсъдък?

= Какво е значението и последиците от този предразсъдък?

= Интерпретирайте фразите: 

„Предразсъдъците са второто име на обществото ни.”

„Да разбиеш атома е по-лесно, отколкото предразсъдъците на хората”Айнщайн.

„Предразсъдъците ограничават и заличават човешкото в нас.”

Единственият затвор за човека е клетката от предразсъдъци, в която самите ние се затваряме. Всеки, който е извън този затвор е свободен! Ти от коя страна на решетката си?

„Лошият човек е като въглена, ако не успее да те изгори, то ще те очерни.”

„Мнозина хора са усвоили широка гама от предразсъдъци, докато са седели на молената на майка си или баща си.”

Участниците се разделят на подгрупи (по 2-4 човека) и се раздават сценарии. Тук могат да се подготвят ситуации, които са характерни за конкретния град (училище), дори клас.

Обсъждане:

= Какво е общото при всички изиграни сценарии?

= Известно ли ви е сега какво означава понятието предразсъдък?

= Защо в сценариите хората винаги се придържат към тези модели?

= Как се чувстват жертвите на предразсъдъците?

= Заслужават ли жертвите на предразсъдъците такова отношение?

= Можете ли да си припомните дали вие не сте били жертва на предразсъдък?

= Когато сте били жертва как сте се чувствали?

= Как според вас могат да се предотвратят подобни ситуации?

Сценарии

(1) Анастасия е девойка на 18 години, току-що е завършила своето средно образование. Завършила е със успех на 5.25. Тя е добро дете на своите родители. Опитала е да кандидатства във висше учебно заведение, но не и е достигнал бал. Ще и се наложи да опита следващата година отново. Сега обаче тя търси работа, за да помогне на своите мама и татко и за да има средства за самата себе си. Анастасия се явява на интервю за работа. Работодателят – собственик на голяма верига магазини за хранителни стоки е насрочил ден за приемане на нови работници. В залата има поне още 20 жени, а местата са само 10. Анастасия е най-младата от тях.  Когато идва нейния ред, след обмяна на няколко думи, работодателят и казва: „Госпожице, на нас ни трябват улегнали жени, такива, които имат семейства и знаят да пазят хляба си. Вие сте твърде млада, твърде неопитна и според мен това би попречило на бизнеса ми. Препоръчвам Ви да потърсите друга работа за сене си, може би сервитьорка или продавач на балони в някой цирк.”

(2) Марчело е мъж на около 55 години, добре сложен, висок, строен, здравеняк, с приятна външност и запазен за годините си вид. Вече от около година Марчело се е оттеглил от активен живот, след като над 30 години е работил като професионален войник и специалист в сферата на автотранспорта. Бил е на множество мисии зад граница.  В армията той е научен на дисциплина и отговорност. Умее да поема рискове и големи натоварвания. Амбициозен е и има високо чувство за себеуважение. Колкото и да му се иска да се оттегли в заслужена почивка, Марчело не е на себе си в това ново състояние – иска му се да работи. Днес в сутрешния вестник той намира обява за работа, в която пише: „Фирма за експресни куриерски услуги търси шофьор на лекотоварен автомобил на пълен работен ден.  Изисквания: професионален опит не по-малко от 2 години, професионално свидетелство за управление, чувство за отговорност, желание за работа в екип, начална заплата 2700 долара месечно.” Марчело позвънява на посочения телефон и говори с жена, която е наоколо 50 години, според Марчело:

= „Добър ден, казвам се Марчело Джонс, удобно ли е да говорим?

= Да, кажете.

= Обаждам се по повод обявата за работа, публикувана в сутрешния градски вестник.

= Е, и …

= Искам да попитам, дали бих могъл да кандидатствам.  Условията, които са публикувани ме удовлетворявам, а изискванията покривам.

= Чуйте господине, Вие на колко години сте?

= На 55 !

= Не става, трябват ни млади момчета. Потърсете другаде работа.”

(3)Джесика е на 28г., американка второ поколение. Нейните родители са мюсюлмани,  имигранти от Ирак и живеят в щатите повече от двадесет години. Семейството и уважава и се придържа към националните и верски традиции на родината-майка – Джесика и двете и сестри също съблюдават тези правила. Днес Джесика е закупила специален вестник за обяви и се е заровила в колонките за работа. От няколко седмици тя е на трудовата борса, след като фабриката, в която е работила била фалирала. В едно от съобщенията тя намира условия, които я удовлетворяват. Става дума за работа в голям магазин за облекло. Търсят се продавачи.   Още същият ден следобед тя е в магазина за интервю с управителя. По време на разговора работодателят и заявява: „Вижте млада госпожо, фирмата има политика – не позволяваме на работниците по време на работа да носят на главите си шапки, шалове или каквото и да било. Ние приемаме това като неуважение към клиентите ни. За съжаление точно Вие не можете да работите тук.” 

(4) Елена е ученичка в 8 клас. Тя е отговорна млада дама. Постига отлични резултати в обучението си. Има много приятели. През уикенда тя и майка и посещават голяма разпродажба на дрехи. Днес в първия учебен ден на седмицата Елена пристига на училище с нова рокля. Приятелките и я питат от къде я е купила. Казват и, че я харесват и те също биха си купили.  Тя заявява, че през уикенда заедно с майка си са посетили голяма разпродажба в близкия град и за я закупили от магазин „секънд-хенд.”  Когато чуват това,  една от съученичките и казва: „Ха, значи ти си бедна. Родителите ми никога не биха ми купили такъв подарък, а аз не бих го приела. Чудя се как може хората да се обличат с такива дрехи. Падна ми в очите.”

(5) Асен е ученик в 5 клас. Тази година е преместен от друго училище в сегашния си клас. Неговите родители са променили работата си и сега всички живеят тук. Асен никого не познава.  Той е възпитано, приветливо, вежливо момче.  От начина му на общуване личи, че родителите му са отговорни хора. Той е добре облечен. Външния му вид е много специфичен и развеселяващ, защото има черна къдрава коса, чийто дълги кичури падат над лицето му. Усмивката му е пленяваща и разкрива бели като бисери зъби.  На бузите си има малки ямички, които му придават допълнителен чар. Още през първия учебен ден създава много контакти с новите си съученици. Всички се трупан около него – интересен им е.  Асен разказва за себе си с неприкрито доверие към новите си приятели. В един момент към групата се приближава ученик от друг клас, той е с две години по-голям и пита: „Ти май не си българин, а? Ей, ти да не си от ромския етнос? Ако си такъв, нямаш работа тук. Изчезвай. Ей, деца този май наистина не е българин, недейте да общувате с него.”

(6) Анета е на 12г. тя наскоро се е преместила от малкия си роден град в големия мегаполис, тъй като родителите и са започнали работа тук.  Тя говори със странен акцент, който издава, че е от провинцията.  Съучениците и бързо забелязват това и започват да я дразнят.

 (7) Фирма за преводи настоява всички кандидати за работа като преводачи да имат свидетелства за правоуправление на МПС, тъй като

понякога се налага да предават или да приемат материали от клиенти.
image

Забележка: Програмата е превод на  различни публикации и споделен опит от руски образователни и специализирани психологически сайтове.


 




Гласувай:
0
0



Няма коментари
Търсене

За този блог
Автор: kunchev
Категория: Други
Прочетен: 1440431
Постинги: 1629
Коментари: 116
Гласове: 1130
Календар
«  Октомври, 2018  
ПВСЧПСН
1234567
891011121314
15161718192021
22232425262728
293031