Талон 6. ОБИДНИ ДУМИ

Вие живеете в голям град. Родени сте тук. Тук са родени и вашите родители. Винаги сте живели в голям град. За себе си казвате, че сте „градски човек.”  Когато започва учебната година (вие сте вече в 5-ти клас), в класа си виждате нов ученик, казва се Антон.  Директорът  лично е дошъл да го представи. Всички ученици са любопитни да научат повече за него.  Той разказва, че досега е живял при дядо си и баба си на село. Родителите му работят от известно време зад граница, например в Италия. Има по-голяма сестра, която учи в същия град, но тя следва в музикална консерватория. Тя е музикант, свири на цигулка.  Много е известна. Имала е множество концерти в западни държави.  Антон много се гордее с постиженията на сестра си и също толкова я обича.  Антон е чувствително, по зряло за възрастта си дете.  Било очевидно, че липсата на родители го е накарало рано да възмъжее и макар само на 11 години, той се отнасял напълно сериозно и делово към себе си и към другите.  Това му поведение респектирало останалите.

Във вашият клас обаче има две момчета, които останалите не харесват. Тези двамата сякаш не са пораснали. Всички смятате, че са невъзпитани, разглезени, нагли и нахални. Те не дружат с останалите, защото  никой не ги иска за приятели.  Един от вас казва: „Те не могат да имат приятели. Никой не обича да бъде предаван, да бъде унижаван или да се превръща в обект на насилие.”  Родителите на тези двама ученика живеят в България и се грижат за децата си.  Тези двамата винаги разполагат с пари и често показват това пред другите, за да се фукат.  Единият редовно яде и пие в час, като нарушава дисциплината, а другият се стреми да показва по най-различни начини  превъзходството си пред учителя – става и се разхожда по време на час в стаята; демонстративно не пише, като заявява, че няма тетрадка или химикал; поставя краката си върху чина; облича си дрехата и слага качулка на главата си; дразни и разсейва станалите, пречейки им да учат.  Едно от момичетата в класа казва за тях следното: „Те не правят това, което ни виждаме. Те всъщност са толкова дребни човечета, токова са потиснати и смешни, че не могат да преживеят чувството си за малоценност и се стремят да показват някакво псевдопревъзходство пред нас. Ние всички ги съжаляваме. Съжаляваме и техните родители.”

И така, още в първото междучасие описаните двама гамени разбират, че Антон е с ромски произход. Тогава те започват да разказват пред  останалите анекдоти (вицове), с които унижават етническия произход на новодошлият ученик.

Задачи:

= Прочетете ситуацията пред класа.

= Какви варианти за действие бихте обмислили?  

= Кой от тези варианти бихте избрали като най-подходящ и защо?

= Опитайте се да обясните какво преживяват двамата насилници, когато психически малтретират нови ученик.

= Споделете дали са ви известни други подобни случаи.

= Как се е чувствал Антон?

= Вие били ли сте обект на обидни думи?

= Какво преживявате, когато сте били обект на обиди?

= Според Вас кои ученици използват обидни думи?

                = Кои са според вас източниците, от които децата усвояват обидни думи?

= Считате  ли, че  децата усвояват обидни думи от родителите си?

= Какво преживяват учениците, които обиждат? Защо според вас го правят?

Талон 7. ВОЙНА

В часът на класния е поставена темата за човешкото насилие и в частност войната, като форма за насилие на едни хора над други.  Ученикът „А” вдига ръка и дава пример, като се позовава на данни от радиото, които е чул тази сутрин. В радиоемисията спикерът е съобщил за извършен през нощта терористичен акт в азиатска държава. Инцидентът е съпроводен с множество жертви и ранени.  Ученикът „А” прави коментар, като заявява, че извършителите на акта са мюсюлмани-терористи. Той добавя, че всички мюсюлмани са терористи и трябва да бъдат ненавиждани.

Какви биха били вашите действия:

= Да поискате думата от учителя и да обясните своята позиция по въпроса в два варианта: а/ да се солидаризирате с мнението на ученика „А”; б/ да не се солидаризирате с него. Ако изберете вариант „б”, то какво бихте казали?

= След училище, ще споделите с родителите си за това, което сте чули и ще искате тяхното мнение по въпроса. Какво според вас биха ви казали те?

= След часа ще поговорите с ученика „А.” Какво бихте му казали?

Талон 8. ЕТНОЦЕНТРИЗЪМ

Вие сте в началото на 5-ти клас. Ваканцията е отминала. Отново сте се събрали в училищния двор.  Имате нов класен ръководител, който ви води в нова класна стая. Сядате на чиновете и едва сега виждате, че в класа има нови ученици – те са с ромски произход.  Оказва се,че те  живеят, както и останалите ученици отдавна в същия град. Както вашите, така и техните родители са родени в този град.  Учениците от ромски произход са три момчета и две момичета.  През този първи учебен ден новите съученици са най-интересни. Всеки иска да разбере нещо повече за тях.  „Новодошлите” са любезни, общителни, сърдечни и бързо спечелват доверието на останалите.  След като приключват занятията вие се връщате в къщи и споделяте преживяванията от първия учебен ден с родителите си. Разказвате с вдъхновение за новите съученици, като добавяте, че са ви направили прекрасно впечатление.

След като ви изслушва, татко ви казва обаче следното: „Те са от ромски произход, не бива да дружиш с тях.” Какво бихте направили вие?

= Ще се съобразите с мнението му. Все пак той е по-възрастен.

= Ще продължите да общувате с тях, но повече не бихте отворили темата пред никого.

= Ще поискате допълнителни аргументи от баща си, с които той да докаже твърдението си.

= Ще попитате дали може да ги поканите на гости.

= Решавате да ги поканите без да питате родителите си, за да ги запознаете с тях.

НАШИЯТ ЖИВОТ

Възраст: на 9 години

Продължителност: без ограничение

Цел: Да се мотивират учениците към действия, с които да променят ситуацията в тяхното обкръжение  в посока толерантност.

Стимулен материал:  маркери или цветни моливи; листове за писане, рисуване, чертаене.

Провеждане на упражнението

Водещият разделя групата на 4 подгрупи.

1. Всяка една подгрупа получава една от следните теми: Моето семейство, Моят клас, Моето училище, Моят двор/квартал.

2. Водещият обяснява какво е понятието „брейнстроминг.”

Мозъчна атака (още брейнсторминг, на английски: Brainstorming) е групова техника за генериране на нови, полезни идеи при вземане на решения и повишаване на творческото мислене. Тази техника може да бъде използвана като помощно средство за: дефиниране на задачата, върху която се работи; определяне на конкретни проблеми; намиране на примерни решения и изследване доколко са надеждни.

В началото на всеки проект, екипът работещ по него трябва да отговори на редица въпроси като „какво“, „защо“ и „как“? Един от най-добрите начини това да се осъществи, е чрез провеждането на така наречената мозъчна атака.  За повече информация – виж приложение 6

Правила на брейнсторминга (мозъчна атака):

= Всеки има право да изказва всякакви идеи, дори най-фантастичните

= Назначен е „регистратор”, който записва идеите.

= Забранява се критика спрямо чужди идеи.

= Забранява се задържането върху една идея.

= Спазва се строг ред на изказванията на идеи.

Всяка група провежда „мозъчна атака” по темите: „Какво можем да направим в нашия клас (семейство, училище, квартал, където различията между хората да бъдат уважавани и почитани.”

Всяка група представя своите идеи. Всички заедно ранжират идеите по степен на предпочитания и избират една идея, която действително може да се осъществи.

Забележка:  Много е вероятно учениците по групи да се нуждаят от помощ. Ето защо водещият „посещава” всяка група, като дава съвети, насърчава, ориентира (виж приложение 1).  Водещият трябва да следи „мозъчната атака” да не се превърне в дискусия. Да се обръща специално внимание на фрази от типа: „Все едно, никой няма да ни разреши да направим това!”, „Нищо няма да се получи” и пр.  Водещият трябва да подкрепя участниците да генерират идеи и да декларира своята готовност за оказване помощ по тяхната реализация.

Цикъл на омразата, агресията и насилието

Водещият съобщава, че ще прочете един хипотетичен цикъл, в който участващите в него лица, могат да бъдат и реални – всички ние.  Това е цикъл на завихряне на омразата, агресията и насилието.

1. Сашо обижда с прякори Оксана – тя е скромно момиче, учи добре, но няма много приятели. Обижда я защото е с руса коса.

2. Оксана използва всеки един случай, за да се надсмее над Митко – той не е много добър ученик.

3. Митко е издевателства над Милан. Милан носи очила, нисък е и прекалено отстъпчив, той е ром.

4. Милан има няколко приятели в класа, които също са роми. Той разговаря с тях и иска подкрепа.

5. Групата решава да отмъсти на Митко за да го накара да престане да тормози Милан.

6.Милан се оплаква на по-големия си брат Карим. Брат му  пристига в училището и заплашва Митко, класния ръководител и директора. Той казва, че училището има отрицателно отношение към ромите.

5. Митко споделя за това със семейството си. Вуйчото на Митко е полицай.

6. Директорът подава жалба за непристойното поведение на Милан в полицията.

7. Вуйчото на Митко арестува Карим, а съдът го осъжда на принудителен труд за насаждане на етническа омраза в обществото.

8. Хората в града разбират за арестуването на Карим и си казват: „Всички роми са агресивни.”

9.Група ученици, принадлежащи към субкултурна група „скинхедс” организира отмъщение срещу семейството.  Главатарят на групата  Виктор организира побой над група ромски деца, в т.ч. и момичета.

10.В ромската махала настъпва бунт.  Искат се намесата на държавни и общински органи и организации.

Може ли всичко това да не се случи?

 Забележка: Програмата е превод на  различни публикации и споделен опит от руски образователни и специализирани психологически сайтове.