Модифициран въпросник за идентифициране типове акцентуации на характера при подрастващи (Личко) - четвърта част

Кратко описание на типовете акцентуации при ученици в подрастваща възраст в чист вид.

ХИПЕРТИМЕН ТИП

Основна негова черта е първо, постоянното и доминиращо приповдигнато добро настроение, много редките прояви на избухваща агресия и то в отговор на противодействие на обкръжението и второ, постоянен стремеж за потискане желанията и намеренията на другите и подчиняването им на тяхната воля. За него е характерна висока контактност, словоохотливост, впечатлителност и жажда за развлечения. Често проявяват тенденция към лидерство, което се подкрепя от налични организаторски способности. Хипертимните са много инициативни и оптимистично настроени. Влизат в конфликтни отношения само при наличие на много твърда дисциплина, ограничения, монотонна работа или принудителна изолация. По тази причина те често биват „неудобни“  по време на час, който не е наситен с разнообразни, развлекателни, интересни и достъпни дейности. Като правило, колкото по-ниска е при хипертимния подрастващ общата мотивация за учебна дейност, толкова по-трудно може да бъде удържано вниманието му по време на час, а поведението му без отклонения. Те по-често от другите се разсейват и се занимават с някаква друга дейност. Най-добрият способ за неутрализация на хипертимния по време на час е включването му в интересна и достъпна за него дейност.  Още по-висок резултат може да бъде получен, ако тази дейност съдържа елементи на лидерство: ръководител на група, екип, отбор и пр. За определяне на най-полезната и ефективна дейност следва да се отчитат способностите, интелекта, склонности и пр. на детето.

За благоприятно развитие на характера на хипертимния са еднакво нежелани както условията на безконтролност (при липса на такива ограничения или изисквания хипертимният представлява риск за самия себе си), така и извънредния контрол, против който хипертимният със сигурност ще реагира „на нож“ с бурен протест.

В същото време те могат да бъдат активни помощници на учителите, лидери сред своите и по-малките ученици, да ръководят клубове, кръжоци, училищни радиа и пр. организирани групови форми. Принципно са отзивчиви, доброжелателни и с уважително отношение към педагогическия състав.

В по-висока възраст обикновено желани области за изява на хипертимните са дейности, свързани с постоянно общуване, обслужване, организиране и ръководене на хора. Склонни са към честа промяна на местата на работа и вида дейност.

ЦИКЛОИДЕН ТИП

Този тип поведение се наблюдава често сред подрастващите и юношите (тийнейджърите). Негова особеност се явява периодичното (с фази от няколко седмици до няколко месеца) колебание на настроението и жизнения тонус. В периодите на подем за циклоидите се наблюдават черти, характерни за хипертимния тип. След тази фаза настъпва период на спад на настроението, рязко се снижава контактността и детето става песимистично и немногословно. Обикновено избягва многолюдни и шумни компании и много рядко се въвлича в конфликти. Губи интерес към занимания и увлечения, които са го привличали в предишната фаза и предпочита да се оттегли вкъщи. През този период може да се наблюдава спад в апетита, безсъние, а през деня обратно – сънливост.  Дори малките и незначими неприятности и неуспехи преживява тежко, като рязко спада работоспособността му. На забележките на околните в тази фаза циклоидите реагират с раздразнение, дори с грубост и гняв, но дълбоко в себе си преживяват дискомфорт и в крайна сметка изпадат в униние.

Циклоидите винаги реагират тежко и са много уязвими към чести и сериозни промени на стереотипа на живот, промяна на училище, местоживеене, към загуба на приятели и близки и пр. Сериозните неуспехи и недоволство на обкръжаващите го (родители, учители и др.) могат да задълбочат и усложнят субдепресивното му състояние и да предизвикат остра афективна реакция с вероятни опити за суицид.

Оптимална позиция на близките и педагозите по отношение на циклоидните подрастващи, намиращи се в субдепресивна фаза е усилване на грижите и вниманието към децата (при това категорично е противопоказно задаването на въпроси от типа „Защо имаш лошо настроение?“.  През този период е препоръчително да се намалят изискванията към детето. За него в този момент е най-важно да получи емпатия, топъл контакт със значимите за него хора: родители, учители, други възрастни с авторитет и доверие.  Огромна полза при такива ситуации може да окаже училищния психолог, който подрастващите в тази фаза често търсят, за да „облекчат“ своето душевно състояние. В този смисъл училищните психолози трябва добре да познават учениците, които проявяват циклоиден тип поведение, да ги наблюдават и да са в готовност за адекватна реакция.  При установяване на симптомите психологът незабавно следва да предприеме мерки за адаптиране на цялата обкръжаваща детето среда – родители, учители и др.

ЛАБИЛЕН ТИП

Основната черта на този тип е крайната изменчивост в настроението. В една или друга степен тези промени са характерни за всички подрастващи. По тази причина за наличието на акцентуация на този тип може да се говори едва тогава, когато настроението се променя бързо едно в друго, а поводът за това е незначителен.  Всяка несъзнателно казана дума, недружелюбен или ироничен поглед на събеседника може да стартира неадекватна реакция в лабилния тип – влошаване на настроението, униние,мрачно разположение на духа, дори сълзи. Обратно, малозначителни, но приятни неща (например обикновен комплимент), може рязко да подобри настроението. Честите промени в настроението винаги се съчетават със значителни и дълбоки преживявания. От настроението в определен момент зависят и самочувствието, и апетита и трудоспособността, и желанието да е сам или в шумна компания. По същия алгоритъм се сменя и отношението към бъдещето – от оптимистично до мрачно и песимистично.

На фона на колебанията в настроението могат да възникнат мимолетни конфликти с връстниците и с възрастните, кратковременни афективни избухвания, но са последвани от бързо разкаяние и търсене на начин за примирие. Понякога лабилните подрастващи стават лекомислени, но и са способни на дълбока и искрена привързаност към роднини, приятели и любими. Същевременно те са извънредно отзивчиви и отворени към доброто, може да се каже, че с готовност откликват с разбиране, поддръжка и помощ. Понякога е достатъчен един кратък, но доверителен, ободряващ и мил разговор, за да бъдат вдъхновени. На грижите на другите за тях отговарят с благодарност и изпълнителност.

Лабилните преживяват много остро и болезнено отхвърлянето им от емоционално значими лица, загуба на близки и раздели. Ако педагозите искат да направят своето въздействие спрямо лабилните по ефективно, те трябва да забравят за упреците и наказанията и да действат с доброта и ласка.