Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
30.03.2017 10:30 - Модифициран въпросник за идентифициране типове акцентуации на характера при подрастващи (Личко) – шеста част
Автор: kunchev Категория: Други   
Прочетен: 1273 Коментари: 0 Гласове:
1



 .

Модифициран въпросник за идентифициране типове акцентуации на характера при подрастващи (Личко) – шеста част

ИНТРОВЕРТЕН ТИП

Най-съществената черта на този тип се проявява като съчетание от:  затвореност и изолираност от външния свят, неспособност или нежелание за установяване на контакти, и ниска потребност от общуване; противоречиви черти на личността и поведението – хладнина (отчужденост) и префинена мнителност; упорство и податливост; лековерие и бдителност; апатия и напориста целеустременост; затвореност и внезапно неочаквано безпокойство; извънредна привързаност и немотивирана антипатия; рационални разсъждения и нелогични постъпки; богат вътрешен свят и безцветност на неговата външна изява (ограниченост в експресията). Всичко това ни кара да говорим за отсъствие в структурата на личността на интровертния подрастващ на вътрешно единство. Съществен негов недостатък е липсата на фина интуиция и емпатия в междуличностните отношения.

С настъпването на половото съзряване описаните черти започват да се проявяват с особена яркост. Особено фрапиращи са самоизолацията и отхвърлянето на връстниците. Духовната самота дори не тежи на интровертирания акцентуиран подрастващ. Той живее в своя свят, със своите необикновени за другите интереси и склонности. Външния свят на другите той приема със снизхождение, пренебрежение или открита неприязън. Въпреки всичко това обаче,  тези деца страдат от своята самота, от неспособността им да общуват, от невъзможността да намерят себе си.

Дефицитите на интуицията и неспособността за съпреживяване се обуславят от т. нар. хладнина на интровертния акцентуал.  Техните постъпки могат да бъдат жестоки, но те са свързани с неумението за „всчувстване“ в страданието на другите.  Не случайно те често се оказват чужди и непонятни не само за връстниците си, а и за педагозите и своите родители.

Недостъпния вътрешен свят и сдържаността в проявите ги правят неразбрани и неочаквани за обкръжението им, тъй като всичко което ги е предшествало (преживявания и мотиви) остават скрити. Някои от действията им учудват, но те не са с цел привличане на внимание (за разлика от демонстративния тип). 

Опасност за интровертния акцентуал  представляват алкохола, към който те понякога посягат в неголеми дози за да преодолеят самотата си и за да улеснят контактите.Не малка опасност за подрастващите от този тип представляват упойващите вещества, които предизвикват фантастични мечти, като заменят реалното общуване.

Значително място в живота на тези подрастващи заемат увлечения, които често се отличават с постоянство и нестандартност – преди всичко това е някакво интелектуално-естетическо хоби (четене, моделиране, конструиране, колекциониране). Ако такъв подрастващ попадне в ситуация, която е в противоречие с вътрешните му принципи, то той може да реагира със завидна последователност и твърдост отстоявайки своята позиция (например, да напусне залата по време на изпит; да не се съгласи с темата на предложеното му съчинение). Особено бурно те реагират на неумели, груби опити на възрастните да проникнат във вътрешния им свят, да „нахлуят в душата им“. В такива ситуации е препоръчително да се направи опит за демонстриране на искрена компетентна заинтересованост към увлеченията на ученика.

Проникването във вътрешния свят на интроверта е важна задача и цел на педагога, защото отхвърлеността му на външния свят практически затруднява неговата социализация, в частност корекцията на нравствените, моралните и други нагласи (в т.ч. и сексуалните), които могат да бъдат много своеобразни (нестандартни) и далеч да не отговарят на общоприетите норми.  Освен всичко това, интровертните черти могат рязко да се усилят, ако такъв подрастващ се възпитава в дух на доминираща хиперпротекция (извънреден контрол и опека; суровост на наказанията и ограничения).

ВЪЗБУДИМ ТИП

Главната черта на този тип е склонността му към дисфория (понижено настроение, раздразнителност, озлобеност, мрачност, склонност към агресия) и афективна избухливост. Характерни за него са също напрежение в инстинктивната сфера, достигащо в отделни случаи до аномалии  във влеченията.  В интелектуалната сфера обикновено се наблюдава трудноподвижност, забавен говор, вискозност, инертност, които поставят ясен отпечатък върху цялата психика. Афективните разреждания могат да бъдат в следствие на дисфорията – подрастващ в това състояние сами търсят повод за скандал.  Афектите могат да бъдат предизвикани и от външната среда (връстници, които проявяват властност, стремеж да подтиснат другия, неотстъпчивост, жестокост или проява на себелюбие, като доведат до конфликт.

Поводът за гнева може да бъде нищожен, но винаги е съпроводен с нарушаване на правата и интересите на възбудимия подрастващ, колкото и незначими да са тези нарушения. При безпрепятствено развитие на афекта, в очите се наблюдава прилив на неудържима ярост, следвани от  заплахи, цинична самоотбрана, жестоки побои, безразличие към слабостта и  безпомощността на противника и неспособност да премери реално силата и възможностите на другия. В афекта много рядко може да се прояви вегетативен компонент: побледняване или почервеняване на лицето, изпотяване, напрегнатост на лицевите мускули, усилване на слюдоотделянето. Сексуалното влечение на възбудимия подрастващ се проявява с голяма сила.  Отношението му към обекта на влюбеност или сексуалния партньор почти винаги е украсено с мрачни тонове на ревност, чести конфликти, скарвания с реални или мними съперници.  В състояние на афект, подтикван от мощно полово влечение, в условия на пълна или дори частична безнадзорност (късно вечер; в изолирани пространства; на безлюдни места и пр.) той може да извърши опити за престъпление със сексуални мотиви.

Като правило в подрастващата възраст при възбудимите деца се наблюдава спад на мотивацията за учебна дейност, като това нерядко се съчетава с доста високи претенции към оценките си. Въобще към всяко наречено „свое“ те се отнасят изключително внимателно и педантично, в т.ч. и към здравето си, което ги удържа от употреба на вредни токсични и упойващи вещества, но пък към алкохола биха посегнало доста често, за да коригират настроението си.

Възбудимият подрастващ започва да се бори за „благополучни“ оценки с най-различни способи: от ласкателство към учителите до яростни и тежки конфликти с тях. В тези условия е необходимо учителите от една страна да дадат наистина възможност на ученика да „заработи“ добра оценка (умело реализирайки принципа на диференцираното обучение), а от друга, доброжелателно и аргументирано да обясни на ученика защо оценката е една или друга. Особено важно е в тази ситуация въобще да не бъде провокиран конфликт, отчитайки леката емоционална възбудимост на подрастващите – нито в училище, нито в семейството те не са в състояние да запазят безразличие или да проявят задръжки, не само в конфликтната, но и в предконфликтната фаза. По време на урок учителят може да провокира афективно избухване у възбудимия подрастващ например чрез, несдържана маневра на учителя, грубост в речта му (при това въобще не е задължително забележката да е ориентирана към възбудимия ученик). Особено е опасно когато възниква грубо потискане и унижение на неговите интереси или лично достойнство. Дори да бъде запазен подчертан доброжелателен тон в общуването с възбудимия подрастващ, учителите трябва да водят постоянно наблюдение върху поведението на ученика по време на час, междучасие и в извънучилищната дейност.

                Един от способите за корекция на поведението на възбудния тип се явява призива към тяхното съзнание, анализа и оценката на поведението в процеса на индивидуална беседа. Става дума за баналното „Така вече не може!“ или „Тази няма да я бъде!“. При такава беседа подрастващият трябва да представи устен, а понякога и писмен компромисен договор.  На първо място трябва да се направи така, че подрастващият да преустанови по-нататъшното нанасяне на вреди на себе си и своите близки (ако за него има действително значими близки). След това, да се прояви искрена заинтересованост към проблемите на подрастващия и да се направи опит в съвместно търсене да се подбере на удачния вариант за компромис – такъв, какъвто е най-приемлив за него. Провеждането на тази беседа следва да се извърши в такива периоди, при които не се наблюдават нито тежка дисфория, нито натрупване на афекта. От особено значение е активната роля, която е добре да играе ученика по време на беседата – да се научи да говори за своите усещания и проблеми, тъй като бедността на речта и неспособността ясно и аргументирано да изразява своите мисли, може да провокира афективен взрив в конфликтна ситуация.

 

В процеса на беседата педагогът е длъжен да използва всички способи за недопускане на агресивна реакция: доверителност, интимна интонация, ласкаво прикосновение, лек хумор (който и в най-малка степен не засяга себелюбието на детето).




Гласувай:
1



Няма коментари
Търсене

За този блог
Автор: kunchev
Категория: Други
Прочетен: 3816512
Постинги: 2163
Коментари: 116
Гласове: 1308
Календар
«  Март, 2024  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031