Модифициран въпросник за идентифициране типове акцентуации на характера при подрастващи (Личко) – седма част

ДЕМОНСТРАТИВЕН ТИП

Главните черти на този тип са: безпределен егоцентризъм, ненаситна жажда за внимание към собствения Аз, възхищение, съчувствие, удивление към собственото Его.  Той може да преглътне ненавистта и негодуванието на обкръжението си, но не би изтърпял безразличие и равнодушие, както и перспективата да остане незабелязан. Счита се, че същността на демонстративния тип се заключава в абнормните способности на личността подбор и избирателност само на онази информация за себе си и света, която го впечатлява. Всичко което е приятно и е създадено за да украси собствената личност, демонстративният тип старателно съхранява и хипертрофира; всичко което има неутрално и още повече противоположно значение, бива изхвърлено от паметта и съзнанието.  По тази причина и внушаемостта, която нерядко излиза на преден план като характерна черта на този тип, се отличава с избирателност – от нея нищо не остава запазено, ако обстановката на внушение и самовнушение не „налива вода в мелницата“ на егоцентризма. Непрекъснатия стремеж да доставя за себе си всевъзможни облаги за сметка (върху) другите – съученици, родители, учители. Тази реализация върви по две направления: първо, предприемане на стъпки за предизвикване  по отношение на своята персона на колкото се може повече симпатии, уважение, възхищение и пр. и второ,  ако не сработи първия способ, започва стимулиране на обкръжението за предизвикване на съчувствие и състрадание – игра в ролята на жертва. В случай на неуспех, демонстративният тип изважда още една карта от ръкава си – превръща се в клоун, шут, дори е склонен да наруши дисциплината само и само да привлече вниманието на обкръжаващите го.

Описаните проявления на демонстративния тип често се съпътстват с висока мимикрия в поведението (в зависимост от спецификата на целите – училище, улица, семейство, подрастващият встъпва в различни роли, включително патологични, насочени към украсяване и хиперболизиране на своята персона, дори лъжа.

Отношението към учебната дейност на демонстриращият подрастващ зависи от това, доколко тя съдейства за удовлетворяване на водещите нагласи за демонстрация на себе си (придобиване на признание, желание за блясък, превръщане в център на възхита и пр.). при развит интелект успеваемостта на тези подрастващи е често висока, но отново избирателна; добър е по тези предмети и при тези учители, които успяват да създадат нужните отношения с него (отделящите му специално внимание) и обратно -  наблюдават се трудности и дори достигане на пълно безразличие по предмети, по които преподават учители, от които той не е удовлетворен т.е., тези които не успяват да създадат нужните му отношения (по тези предмети ученикът винаги обяснява неуспеха си с външни обстоятелства). Много често в поведението му може да се наблюдава стремеж да досажда на учителите със своята бъбривост, поставяне на нескончаеми въпроси, пускане на шеги и пр.  В такива случаи добри резултати постига следната препоръка: на първо място учителят следва да отговори на потребностите на демонстративния тип от внимание – често да го хвали, да споменава името му, да му обръща внимание с поглед, да прегледа тетрадката му и пр. В резултат ученикът веднага започва да се чувства по-добре и да се държи по-добре, повишава се продуктивността на работата му  и пр. на второ място, когато се закрепят положителните резултати от първия етап, учителят обръща внимание на ученика само тогава, когато неговото поведение и дейност съответстват напълно на очакванията на педагога, т.е. подкрепя само положителния опит в неговото поведение. На третия етап, когато положителната тенденция в поведението е напълно закрепена, педагогът преминава към прекъсната схема за подкрепление – обръща внимание само при проявление на положително поведение и постепенно увеличава интервала между отделните подкрепления. Постепенно в резултат на постоянните подкрепления на недомонстративното поведение и на стимулиране проявите на задържане на това влечението, демонстративно поведение угасва и подрастващият изживява своята акцентуация.

Друг метод за модификация на поведението на демонстративния подрастващ се явяват системно провежданите индивидуални беседи, формиращи у него разбиране за това, че най-надеждния и устойчив начин за привличане вниманието, уважението и грижата на обкръжаващите е социално полезна, насочена не към себе си, а към другите дейност. Именно педагогът трябва да организира такава дейност и да включи детето в нея.  Това могат да бъдат различни класни и извънкласни мероприятия, драматични кръжоци, изложби, училищно радио, конкурси и други формати, в които демонстративните подрастващи да получат възможност действително да „блеснат“, използвайки свои идеи и често неразкрити артистични заложби в областта на литературното и актьорско творчество.

Необходимо е да се знае, че демонстративен подрастващ, който не развие в себе си нито едно интересно, полезно и престижно умение, често в по-висока възрастност се превръща в тежък в общуването хистероид, симулант, празнословец.  Алтернативата в развитието му е много по-привлекателна – всеобщ любимец, актьор или просто умник-разказвач, душата на компанията.

НЕУСТОЙЧИВ ТИП

Основната на този тип е патологично слабата му воля.  Безволието му (абулията) се проявява преди всичко когато дейността му засяга учебния процес, труд, изпълнение на задължения, дълг, при постигане на поставени цели. Същевременно и в развлеченията му не се забелязва особена напоритост – по-скоро той плува по течението, приема от инициативността и активността на връстниците си. С това са свързани отсъствието на сложна мотивация на постъпките, недостатъчната способност да удържа влеченията си, от внезапно възникващи желания (ако осъществяването им не е свързано с някакви трудности). Освен безволието при него се наблюдава и повишена внушаемост от страна на личности с криминален уклон, предлагащи удовлетворяване на влечения и потребности без усилия. Друга отличителна особеност е, че социалното поведение на неустойчивия се влия по-силно от обкръжаващата среда, отколкото от самия него. Отчитайки от една страна повишената внушаемост и импулсивност, а от друга – незрялостта на висшите форми на волева активност, неспособността за изработване на устойчиво социално одобряем жизнен стереотип и като последица, неорганизираността, отсъствието на стремеж за преодоляване на трудностите, склонността да върви по пътя на най-малкото съпротивление, слабостта на волята да се придържа дори към собствените си забрани и предразположеността му към отрицателни външни въздействия, педагозите трябва да положат много усилия, следвайки препоръките и съветите на училищния психолог, за да овладеят дефицитите и слабите страни на неустойчивия тип ученик и да му помогнат.

Психичната неустойчивост (преди всичко на волята) се явява основа, върху която нерядко се формират различни варианти на невротични разстройства, алкохолизъм, наркомания. Неустойчивата акцентуация се проявява често още в началните класове. Първия ясен симптом е отсъствието у детето на всякакво желание да се учи и да се труди.  Само при непрекъснат контрол и подчинение на указанията на възрастните, неустойчивия тип може да изпълнява задачи, като постоянно ще се стреми да се отклони от тях.  Първите нарушения в поведението в детството, свързани с емоционално-волевата незрялост и се усилват по-късно в подрастваща възраст.  Негативните постъпки сякаш привличат като магнит тези деца – те са винаги въвлечени в пагубни за тях ситуации, винаги са в грешка. При тях не работи модела на подражанието на успешни ученици, точно обратното – те са омагьосани от онези модели, които предлагат незабавна наслада, развлечения и удоволствия.

За корекция на поведението на такива деца е изключително важен пълния контрол върху поведението и дейността им (преди всичко учебната) и система от разумни изисквания.  Това следва да бъде цяла система от контролни мерки по време на пребиваването по време на училищни занятия, в семейството (проверка резултатността от училище, съвместен труд с възрастните; запълване свободното време с трудови задължения).

Особено важно е моментите на твърд контрол да се съчетават с искрена заинтересованост от страна на възрастните (педагози, родители, които не бива да го оставят сам) към успехите на ученика и поддържане на позитивни емоционални контакти.  Важно е (в този случай и тоста сложно) да се пробуди интереса на подрастващия към самоуважение, към своите положителни качества и своето бъдеще.  В такива условия подрастващият може продължително време да не допуска нарушения в поведението и  да се учи сравнително добре.  Не трябва обаче да се забравя, че всеки път обаче когато бъде отслабен контрола, неустойчивият подрастващ ще се стреми към „подходящата компания и дейност“.  За тези подрастващи са особено опасни такива жизнени ситуации, при които да станат безнадзорни, да попаднат в безделни компании или в криминално ориентирани групи.