Детска психология. Психодиагностика. Тест за егоцентрични асоциации - втора част

Таблица с норми за оценка на нивото на егоцентрична насоченост за подрастващи и младежи.

Много ниското ниво (нулево) на индекса означава, че ИЛ е разбрало неправилно инструкцията.

Много високото ниво  може да е признак за акцентуация на личността върху себе си.

При анализа следва да се отчита, че егоцентризма и егоцентричната насоченост  е свойство на личността. То характеризира нейната позиция и представлява сама по себе си центрация и фиксация на социалните установки върху самата нея, върху нейните мисли, представи, действия, цели и пр.

В началото на тийнейджърската възраст егоцентризмът се включва от саморефлексията.  Егоцентричната насоченост детерминира позицията на личността и способства за нейната автомизация от другите хора.  Тя се отключва от потребността за собствен успех, от съчувствие, от покровителство, от общуване и разбиране от другите (афилиация), от самоутвърждаване. Винаги действа в защита на собствения „Аз“, в т.ч. се явява и психосексуална потребност.

Допълнителна пояснителна информация:

Егоцентризмът влияе върху познавателните възможности на личността, възпрепятства ефективното общуване и взаимодействието с другите хора, забавя развитието на морално-нравствената сфера и като цяло на самата личност.

Лицата с високо ниво на егоцентризъм често са конфликтни, тъй като не отчитат, а в общуването изпращат съобщения със смислено съдържание, което води до неразбиране и междуличностни проблеми.

В морален план егоцентризмът се проектира чрез егоизъм, който се проявява в опитите да се използват другите хора за удовлетворяване  на собствени потребности и интереси, а също и чрез прагматизмът, т.е., всичко свързано с живота на личността преминава през фокуса на личния интерес за своя полза.

В детска и юношеска възраст фактори за активизиране на егоцентризъм могат да бъдат:

-                      лансиране, хвалене от страна на родители и учители;

-                      активно стимулиране към постигане на успех;

-                      недостатъци в контактите на детето с връстниците;

-                      създадени навици за доминиране, налагане със сила над другите още в детските години;

Ниското ниво на егоцентризъм се явява в резултат на постоянен натиск върху личността на детето от страна на авторитети (родители, учители, ученици).

В някои случаи високите нива на егоцентрична насоченост  може да бъде ситуативно обусловена от особено значими за личността хора.

Наличието на устойчиво проявяващ се висок егоцентризъм в детска и младежка възраст води до стереотипизирането и превръщането му в психопатологична черта на характера, а неадекватно ниското ниво – до конформизъм и социална пасивност.

Корекция: Корекцията за балансиране нивото на егоцентризъм означава личността да постигне и развие способност за разбиране на другите хора, с които взаимодейства, да се тренира способността да се поставя на мястото на другите, да бъде внимателен към обкръжението си.  Лицата с високи нива е целесъобразно да участват в тренинг програми за сензитивност на общуването и децентрация.

Самоутвърждаване – стремеж на човек към съхраняване на висока самооценка и потвърждаване на нейната истинност в оценките на другите за него, а също и предизвиканото от този стремеж поведение. Самоутвърждаването заема място в структурата на мотивационно-потребностната сфера на личността – доминиращо или стандартно. При определени условия потребността от самоутвърждаване може да приеме ненаситен характер. В такива случаи се формира специфична насоченост на личността – особено лична, егоцентрична.

Първо, егоцентризъм означава крайна форма в проявата на егоизъм, когато личното аз се поставя над всичко и всички. Значението на егоизъм означава себелюбие, поставяне на личните интереси пред интересите на другите. Егоизмът е начин на поведение, който се обуславя от мисълта за собствената полза, изгода и защита на собствените интереси, като обикновено се характеризира с определена доза себелюбие. Егоцентризмът е склонност да превърнеш себе си в център на света. Той е нормално явление у детето докъм шест-седемгодишна възраст. През този период се осъществява постепенно разграничаване между Аза и външния свят, но мисленето остава преди всичко субективно: детето гледа на явленията и на проблемите, които изникват пред него, единствено от своята гледна точка.

Възприемането единствено на своята гледна точка и свеждането й до собствения опит се дължи на невъзможността на мисълта да сравнява няколко показателя. Детското разсъждение свързва различните детайли без логическата нужда помежду им, на основата на неконтролируеми аналогии или заключения, като се наблюдава невъзможност за сглобяване на класове или съчетаване на взаимовръзки. Нека разгледаме примера, даден от Пиаже, за да покаже развитието на егоцентричната мисъл:

„Болно дете на възраст две години и девет месеца иска портокали; тъй като няма му обясняват, че са още зелени. Докато пие чая си от лайка няколко минути по-късно, детето констатира: „Лайката не е зелена, вече е жълта; дай ми портокали!” . От този пример ясно се вижда пренебрегването на обективните връзки, както и нечувствителността на детето към каквато и да е проверка или доказателства. Мислите са подчинени на желанията и потребностите му за получаване на удоволствие. Околният свят се възприема единствено като отговор на неговите нужди и желания. Намаляването на тази личностна характеристика се разглежда в хода на социализирането на детето и приемане на нормите и правилата, по време на възпитанието му. Развивайки мисленето и натрупвайки опит на базата на проба-грешка, разсъжденията стават по устойчиви, поради формирането на трайни асоциативни връзки. Извеждането на детето от семейната среда и социализирането му в институции – детска градина, училищна среда, води до разбирането, че то невинаги може да задоволи потребностите си веднага, както и, че трябва да се съобразява с различни правила и норми на поведение, които намаляват възприемането на себе си като център на света. Азът става по-устойчив и да се подчинява на принципа на реалността, което води до забавяне на разтоварването на либидната енергия. Започва да се отчита времето, като категория, и да се формира логическото мислене.

Като обобщение ще направя, че двете състояния се наблюдават през целия живот на човек. Егоизмът ни е биологично присъщ, поради инстинктивната ни природа. Културното влияние може да намали въздействието му, но не и да го премахне. Егоцентричността на човек е характерна за определен етап от развитието му, когато Азът и мисловния процес като негова характеристика, не е толкова устойчив. В процеса на възпитание и карайки детето да развива различни гледни точки, въздействието му намалява, но не означава, че изчезва. Неприемането на чуждите позиции и акцентиране върху вярването за абсолютната правота може често да се наблюдава в изявите на хората. Това поведение не дава възможност да се приеме нова информация и стеснява кръгозора на човек и начина му на възприемане на действителността около него.