Методика за изследване нарушения в пространствената ориентация и конструктивен праксис при деца - първа част

(методика на Кос) 

                Модифицираният вариант включва вместо кубчета, табла с квадрати,  оцветени в подходящи за задачите цветове: 10 бели, 10 черни квадрата и квадрати наполовина оцветени  (щриховани) по диагонал оцветени.

                Прилагане: Всички картички се поставят на масата пред ИЛ. Предлага се на ИЛ да направи орнаменти по макетите, като те нарастват по сложност. (от №1 до №10). Ако детето се затруднява, то може да му се предложи да използва като помощ макетите с нанесени в тях квадрати.

Обработка на резултатите: Отчита се времето за изпълнение на задачите:

Ш  от №1 до №6 – 60 сек;

Ш  от №7 до №10 – 120 сек;

Ако ИЛ се справи преди изтичане на времето се приеме, че е налична  добра пространствена ориентация, високо ниво на развитие на нагледно-образно мислене и конструктивен праксис.

При ИЛ със съхранен интелект задачите от №1 до №8 не представляват трудност. Сложности се появяват едва при задачи №9 и №10, които с леснина могат да бъдат преодолени пори използване на макетното табло.

Използване на методиката по обучаващ експеримент на А.Я.Иванов

Експеримента се базира на разбирането на Виготски, който определя две нива на умствено развитие на детето:

а) „актуално ниво“ – това е запис на знания и умения, които са били формирани към момента на изследването на база на завършени психични функции и минал опит;

б) „потенциално ниво“ – способността на детето да овладява нови знания.  Приема се, че детето може да достигне високо актуално ниво, само с активното въздействие от страна на възрастните.  По тази причина най-съществения критерий за оценка на умствените възможности на детето се явява „потенциалното ниво“ на детето, т.е. способността му да усвоява нови знания с помощта на възрастните непосредствено в хода на изследването.

Провеждане на експеримента (стъпки):

1.Предлага се на ИЛ да подреди орнаменти №1 и №2.

2.Ако Ил не успее, тогава следва да му се обясни и му се помогне като пред него се демонстрира.

3.Обучението започва с орнамент №3.

Ш  Първият „урок“ се изразява в подбор от експериментатора на нужните за орнамента картички;

Ш  Вторият урок  се заключава в подреждане на орнамента от експериментатора, след това се разваля и се предлага на детето да го подреди;

Ш  Третият урок – съпровождащо обяснение при подреждането на орнамента от експериментатора с последващо повторение от детето.

Ш  Ако задачата е изпълнена, се предлага контролно задание (орнамент №4) с цел, установяване способностите на детето да пренесе способа на действие.

Анализът на резултатите се извършва по следните направления:

o    Променлива величина, зависеща от успеваемостта на детето  се явява броя на „уроците“, които са дадени от експериментатора;

o    Оценява се успеваемостта при пренасяне на способа на действие (алгоритъма) при изпълнение на аналогични задачи;

Децата със съхранен интелект имат активна ориентация, добра възпприемчивост към предлаганата помощ, способност да пренесат бързо способа при аналогичните следващи задачи, при това намаляват времето за изпълнение.

Умствено изостаналите деца изпълняват заданието по друг начин:

o    Ориентировъчната им дейност е пасивна и вяла;

o    Изискват много по-сериозна помощ (често се налага провеждането на 3-4 „урока“);

o    Пренасянето на опита често се оказва невъзможно (в онези случаи, при които успяват, постигат това след продължителен период от време).