Диагностика на семейните взаимоотношения при криза.

Системен семеен тест на Херинг – „FAST-тест” – четвърта част

4. Обработка и интерпретация на резултатите

След провеждане на ССТ се формулира количествена и качествена оценка.

Сплотеността и йерархията в семейната структура имат три нива: високо, средно и ниско. За оценка сплотеността на семейството се използва форма във вид на решетка с размер 9х9см. 

Определяне нивото на сплотеност се основава на база установяване и сравнение разстоянието между фигурите, обозначаващи членовете на семейството. За да се установи дали съществува  в семейството междупоколенческа коалиция (кросгенерационна коалиция или единство между членовете от различни поколения), следва да се сравни сплотеността в родителската диада със сплотеността в субсистемата „родители-деца”.  Междупоколенческа коалиция се диагностицира, ако отношенията между родителите се характеризират с по-ниска сплотеност в сравнение сплотеността в диадата „родител-дете”.

Определяне нивото на йерархия в семейната структура се основава на оценка разликите във височината на фигурите, обозначаващи членовете на семейството.  Оценката на йерархията включва не само позицията и властта на всеки член на семейството по отделно и разликите между тях, но и класифицира качествена граница между поколенията.

Съвкупността от всички измервания на сплотеността и йерархията позволява да се получи  описание на семейната структура, която може да бъде три типа:

а/ балансирана – при този тип са налице средни показатели на нивата на сплотеност и йерархия;

б/ средно балансирана – тук средното ниво на сплотеност се съчетава с много високи или много ниски нива на йерархия или средно ниво на йерархия се съчетава с много високо или много ниско ниво на сплотеност;

в/ небалансирана – тук и двата параметъра достигат много високи или много ниски нива;

Класификацията на структурата на семейните отношения може да бъде направена както на ниво семейство, така и на ниво отделни субсистеми. Тази типология позволява да се получи просто описание на семейната структура, използвайки различията във възприятията на отделните членове на семейството за самите себе си при груповата и индивидуалните репрезентации.

Структурата на семейните отношения се определя и формулира под влияние на индивидуалните ценности на членовете на семейството и под влияние на особеностите на културата на обществото, в което живее семейството. В този смисъл, всяка интерпретация на психолога трябва да отчита много по-широкия контекст (съвкупността от условия около семейството – средата), от който всеки член на семейството се влияе.

При интерпретацията на семейните конструкти е от съществено значение да бъдат регистрирани спонтанните коментари на респондентите, както и обмена на информация между тях и психолога. Особено внимание трябва да се обръща на характеристиките на репрезентациите и на информацията, идваща от обсъжданията на различията на репрезентациите. Тези данни позволяват да се формулират основните системни хипотези. Освен това, полезно е да се наблюдават и интерпретират невербалните сигнали в поведението на респондентите.  От особено значение е да се установява порядъка на подреждане на фигурите по време на тестирането и всяко последващо разместване или промяна след окончателната конструиране. По този начин може да се определи кой от членовете на семейството се явява централна фигура за респондента и по-ясно да се определят позициите, които заемат членовете на семейството.

При анализа на семейната структура е важно да се интерпретират и качествените аспекти, особено що се отнася до параметъра семейна йерархия. Например, различията на властта имат един смисъл в рамките на субсистемата „родители-деца” и съвсем друг в рамките на „съпружеската субсистема”. В същото време различията във властовите правомощия между родители и деца дават информация за стила на възпитание, както и да покажат неравномерно разпределение на привилегиите, с които се ползват децата (например, едно за сметка на другите – т. нар. „любимото дете в семейството”). Целесъобразно е да се идентифицира начина за оказване влияние (например, чрез симптоматично поведение) – това също може да се окаже полезен компонент при интерпретацията на измененията в йерархията.

Източник: Психология семейных кризисов. Олифирович Н. И., Зинкевич-Куземкина Т. А., Велента Т. Ф.