Психология :: Тестова батерия за изследване на тревожност и емоционално благополучие на първокласниците

Авторът е създал своеобразен синтез от две известни методики: модифицираната беседа на А.И. Захаров и теста „Червен дом“ – черен дом“. Методиката на Захаров дава възможност да се установят и уточнят преобладаващите видове страхове (страх от тъмно; от самота; от смъртта; медицински страхове и пр.).

Преди да се помогне на детето да преодолее страховете си, е необходимо да се установи какви конкретно страхове то преживява. За страховете следва да се пита в условия на игра или дружеска беседа. В последствие самите родители от какво именно и колко се страхува детето.

Работата по предложеният по-долу списък от страхове има смисъл при деца над 3 годишна възраст. Беседата следва да се води търпеливо и обстоятелствено, като се следва списъка, а от детето се очаква да отговори с „да“ или „не“ / „страхувам се“ или „не се страхувам“. Периодично е добре детето да се пита по два пъти, за да потвърждава отговорите си и за да се избягва нагласа и увличане в утвърдителни отговори, а също така и непроизволно внушение.

При стереотипни отговори на отричане на всякакви страхове, на детето се предлага да разгърне отговора си, като се пита „Не се ли страхуваш от тъмнината?‘ и се иска да мотивира своята смелост, а не да дава отговори „да“/“не“. Добре е изследващият да не чете списъка, а да води беседата по памет.

Получените отговори се обединяват в няколко групи по видове страх. Ако детето дава положителни отговори на 3 от зададени му 4-5 въпроса от една група, то този вид страх се диагностицира като наличен.

Обработка на резултатите:

Събира се броя на „страшните страхове“ и се сравняват с възрастовите норми.

В норма са от 6 до 15 страхове от предложените 29. За децата от градовете страховете се доближават до 15.

От детето се иска да разсели (да настани да живеят) страховете си в два замъка: черен и цветен. В черния страшните, а в цветния – нестрашните. Всеки номер страх се записва вътре в самия дом.

Ти страхуваш ли се от…?

1) когато останеш напълно сам (или на непознато място сам);

2) да не бъдеш нападнат от лоши хора (бандити, престъпници);

3) да не се разболееш; да не се заразиш; да не се простудиш;

4) от смъртта (да не умреш ти самия; от гробище; от мъртви хора);

5) да не умрат твоите родители;

6) от някакви други хора;

7) да не загубиш мама и татко;

8) от наказание (от учителите; от родителите, забележка, мъмрене);

9) Баба Яга, вампири, вещици, дяволи, човекоядци, троли, орки; (приказни герои)

10) от закъсняване за училище, за час;

11) преди да заспиш вечер;

12) страшни сънища (кошмари);

13) тъмнина;

14) вълци, кучета, мечка, змии, паяци (страх от животни);

15) автомобили, влакове, самолети, автобуси (транспортни средства);

16) бури, наводнения, урагани, гръмотевици, светкавици, земетресение (страх от стихии);

17) когато е много високо (страх от височина);

18) когато е много дълбоко (страх от дълбочина);

19) да останеш сам в малка тясна стая, в тоалетната, в асансьор (страх от затворено пространство);

20) вода (наводнение);

21) огън;

22) пожар;

23) война;

24) големи улици, площади;

25) лекари (освен зъболекари)

26) кръв;

27) инжекции;

28) болка;

29) резки силни звуци (нещо внезапно пада, чупи се, гръмва).

Методика „Незавършени изречения“

Цел: Позволява да се установят особеностите на емоционално отношение на ученика в различни компоненти на образователната среда.

Възрастови ограничения: Няма ограничения на възрастта.

Процедура: Може да се прилага индивидуално или групово, в зависимост от уменията за писане.

Необходими материали: Диагностична бланка-протокол върху която психологът записва точно отговора на детето. Може да се използва диктофон.

Инструкция.

□ За устна форма на диагностика: „Сега ние с теб ще играем една игра. Аз ще казвам началото на изречението, а ти ще измислиш неговия край. Казвай първото, което ти идва на ум“

Текст на методиката:

1. Когато сутрин аз отивам на училище …

2. Когато учителката ме изпитва …

3. Когато не мога да отговоря на въпроса на учителката …

4. Когато учителката ме изправи пред дъската да отговарям ...

5. Ако получа слаба оценка …

6. Когато учителката задава въпроси аз …

7. Когато след почивните дни или ваканцията аз се срещна със съучениците си, аз …

8. Когато учителката извика на разговор майка ми или баща ми …

9. Когато си мисля за училище …

Обработка на резултатите. При обработката на резултатите се оценява „емоционалното благополучие“ на детето при всеки отговор. Към „емоционално „благополучните“ отговори се отнасят тези, които указват позитивно или неутрално отношение към незавършената ситуация. Отговорите, които показват преживяване на тревога, страх, обида, гняв или други отрицателни емоции, може да се разглеждат като „емоционално неблагополучие“ (виж таблицата).