Психодиагностика. Самооценка на личността.

Модифициран вариант на методика „Q-сортировка" (В. Стефансон) – първа част

Методика за изследването на самооценката на личността. Създаден е от Butler и Haigh. Тук е представена кратката форма на Helm [Кокошкарова,А. Психологично изследване на личността в клиничната практика.С.,1984]. Представлява система от 28 характеристики на личността - 14 позитивни и 14 негативни, които се сортират в 6 категории според степента на съответствие. Процедурата се повтаря обикновено два пъти: оценката е от позициите на това, което е (реално Аз) и това, което се иска да е (идеално Аз). Самата сортировка се прави като съжденията са написани на отделни картончета, а обемът на всяка категория е фиксиран:

• Не се отнася изобщо за мен (2 твърдения).

• Това важи малко за мен (5 твърдения).

• Това се отнася до мен отчасти, до известна степен, приблизително (7 твърдения).

• Това вече се отнася повече за мен (7 твърдения).

• Това важи много за мен (5 твърдения).

• Това се отнася точно за мен (2 твърдения).

А.Кокошкарова привежда данни, според които при нормалните хора корелацията на двата Аз-образа (реален и идеален) е от порядъка на 0,6 - 0,7 [Пак там]. При невротично болните, с дистимия, малоценни изживявания, себенеувереност, липса на самоуважение и пр. коефициентът е забележимо по-нисък, като може да достигне и отрицателни стойности.

Забележка: Сортирането по категории става при твърдото спазване на условието за поставяне на определен брой твърдения във всяка категория. Изследваното лице извършва разпределението /сортирането/ на картончетата, т.е. на качествата, които приписва на себе си или които отхвърля, два пъти:
а)първия път той описва себе си като „Аз-реално”;
б)втория път, непосредствено след първия, като  „Аз-идеално” ;

Следва списък на характеристиките:

(1). Изпитвам често чувство за безнадеждност.

(2). Чувствам се безпомощен.

(3). Аз съм нехармонична личност.

(4). Чувствам се без крила.

(5). Овладявам се добре.

(6). Склонен съм да избягвам от изисквания, които ми се поставят.

(7). Изпитвам презрение към себе си.

(8). Страхувам се да се срещам открито с трудности и конфликти.

(9). Не ми достига самоуважение.

(10). Не мога да се реша сам на каквото и да било.

(11). Изпитвам страх от неуспех, когато искам да предприема нещо.

(12). В дълбочината на душата си се чувствам несигурен.

(13). С личността си съм привлекателен за другия пол.

(14). Склонен съм да не се замислям над трудностите.

(15). Не обичам да променям решението си.

(16). Добре познавам себе си.

(17). Мога да изявявам добре възможностите си.

(18). Аз съм импулсивен, поривист, нетърпелив.

(19). Аз съм уравновесен.

(20). Аз съм уравновесен човек и нищо не може да ме изведе от равновесие.

(21). Аз съм оптимист.

(22). Най-трудната борба трябва да водя със самия себе си.

(23). Изразявам открито чувствата си.

(24). Сам съм си виновен за своите трудности.

(25). Често бих могъл да си удрям шамари за това, което съм направил.

(26). Често изпитвам чувството, че не съм на мястото си.

(27). Поставям си сам строги изисквания към себе си.

(28). Повечето хора, които ме познават се отнасят добре с мен.

Източник: Иван П. Иванов - серия “избрани методи за психологическа и педагогическа диагностика” № 2, методики за изследване качествата на личността – Шумен, 1999

Предложеният методически способ се използва за изучване представите на ИЛ за самия себе си.  Разработен е от В. Стефансон и за първи път е публикуван през 1958г.

На ИЛ се предлага набор картички, съдържащи твърдения или названия на свойства на личността.  От него се иска да ги разпредели  в 2 групи:  „най-характерни“ и „най-нехарактерни“ за него. 

Задачите (текстът) може да бъде подготвен в зависимост от целите на диагностиката. 

Достойнство на метода е факта, че при работата си ИЛ  може да прояви своята индивидуалност, реалното си «Аз», а не да се придържа към принципа «съответства/несъответства» към статистическите норми и резултати на други ИЛ.  Освен това е възможна и повторна сортировка, но в други отношения:

"социално „Аз" (Какъв съм „Аз" в очите на другите?);

"идеално „Аз" (Какъв искам да бъда „Аз"?); 

"актуално „Аз" (Какъв съм „Аз" в различни ситуации?);

"значими други" (Как виждам „Аз" своя партньор?); 

"идеалния партньор" (Какъв искам да видя „Аз" своя партньор?).

Методиката позволява да се определят 6 основни тенденции в поведението на човек в реална група:

o   зависимост;

o   независимост

o   общителност;

o   необщителност;

o   приемане на „борба“;

o   избягване на „борба“.

Тенденцията към зависимост е определена като вътрешен стремеж на индивида към приемане на груповите стандарти и ценности: социални и морално-етични.

Тенденцията към общителност свидетелства за контактност, стремеж към създаване на емоционални връзки както в своята група, така и извън нея.

Тенденцията към приемане на „борба“ – показва степента на активност на личността да участва в групов живот, да получи по-висок статус в системата на междуличностните взаимоотношения; при избягване на „борба“ показва стремежа към оттегляне, скриване, бягство от взаимодействие, запазване на неутралитет в груповите спорове и конфликти, склонност към компромисни решения.

Всяка тенденция има вътрешна и външна характеристика, т.е., зависимостта, общителността и „борбата“ могат да бъдат  истински, реални, вътрешно присъщи на личността, а могат да бъдат и външни, като своеобразна „маска“, скриваща истинското лице на човек. 

Ако броят на положителните отговори във всяка спрегната двойка (зависимост/независимост; общителност/необщителност; приемане/отхвърляне на „борба“;) се приближава към 20, то тогава може да се говори за реално преобладаване (доминиране) и устойчивост на една или друга тенденция, присъща на индивида, и проявяваща се не само в определената група, но и извън нея.