Ниска и висока самооценка – обзор на качествата 

           Ниска самооценка.

Хората с ниска самооценка често няма ясен образ за самите себе си. Те не знаят точно кои са техните сили и слаби страни. Те често възприемат себе си противоречиво. Склонни са да генерализират (обобщават) своите слаби страни, което води до негативна самооценка като цяло.  Понякога този феномен се наблюдава като изразена самоотверженост, достигаща до ненавист към самите себе си. При тези крайни случаи можем да говорим за вероятност от депресивни разстройства.

При тях стремежът към сигурност се явява водещ: за тези хора главното е: „Да не бъда унижен“, а не „Да заслужа признание“.  Те избират винаги между доброто и лошото или по-малкото от двете злини.

Хората с ниска самооценка изпитват непрекъснато съмнения към себе си и по тази причина живо търсят поддръжката на другите, като за тази цел се стараят да им се харесат. Именно съмнението им пречи да достигат до своите цели или да отстояват своите интереси. Те се съмняват в своите способности, боят се от неуспехи и по тази причина си поставят цели, които са по-ниски от техните възможности. Те желаят успеха, но повече се страхуват от неуспеха. Тревожността и страховете от неуспех затрудняват концентрацията им в дейността и по този начин самите те подготвят условия за неуспех.

В случаите на неуспех те обикновено обвиняват себе си „във всички грехове“, тяхната самооценка рязко се снижава, понякога до ниво на пълна своя безполезност. Като цяло страхът им от неуспех се засилва, а той се мултиплицира върху цялото им поведение в резултат на натрупващият се негативен опит.  Негативният опит от миналото е толкова устойчив, че се стереотипизира като начин на мислене (до убеждение) и именно той първи се активизира в ситуации на повишена тревожност.

Тези личности отделят по-голямо внимание да поправят грешките си, отколкото да развиват своите силни страни. Този феномен ярко се наблюдава при учениците, които се стремят да бъдат „добри“ и „отлични“ (т. нар. перфекционалисти) във всичко, без да отчитат обективната невъзможност за постигане на тази цел, като по този начин самите се поставят в условия, предопределящи неуспех в сферите, в които не са толкова добри.

За защита от разочарованията си, такива хора се отказват лесно от амбиции и високи цели, в т.ч. от предложени им постове и длъжности. В социалната сфера те обикновено са незабелязани, като изпускат възможности за развитие, за изява, за така нужното утвърждаване на силните им страни.

Висока самооценка.

Хората с висока самооценка оценяват себе си като цяло положително и са убедени в това, че се харесват на другите. Те вярват в своите позитивни качества, способности и силни страни, които притежават.  Те поставят в основата на своето поведение и планове това, което искат да постигнат, а не това, което могат реално. Не се плашат от поемане на риск. Неуспехите не водят  към разрушителни последици самооценката им и чувството им за самоценност (самоуважение). Често неуспехите им ги учудват, а причините за това те виждат вън от себе си, а не в слабите си страни. В такива случаи те са склонни да превключват на друга тема. Съветите и препоръките за техните слабости те бързо или игнорират или забравят.

Неуспехите при тях често предизвикват повишаване на усилията и пораждат надежда за бъдещи успехи. Такава стратегия обикновено ги води към успех. Игнорирането и подценяването на обективни трудности и опитите им да постигнат желана цел, могат да ги доведат до деструктивно упорство. Безусловната им вяра в своите сили и миналите постижения могат понякога да им окажат лоша услуга, проявявайки се в недостатъчна подготовка за дейност и игнориране на отделни последици от тази постъпка.  В този смисъл те трудно извличат поуки от провалите си.

Високата самооценка като цяло влияе положително на човек, но нестабилно високата самооценка може да доведе до неприятни последици в социален план; до конфликтни ситуации във връзка с недооценяване и унижение на другите хора; до парадоксална упоритост при отричане на своите грешки по отношение на другите, до тщеславие, необоснована гордост за сметка на околните, дори до  агресивност.

Изследване на Твенг и Кембел е доказало, че като цяло самооценката на американските студенти за последните 30 г. е нараснала. Оказало се обаче, че тези с висока самооценка общуват със своето социално обкръжение не така успешно в сравнение тези с ниска самооценка.  Изследователите са направили извод, че високата самооценка не може да служи като критерий и гаранция, че те са „добри“ хора.

Самооценка, внимание и памет.

Известно е, че вниманието и паметта могат да бъдат твърде избирателни, когато извличаме от нашето съзнание информация, която съответства на нашите убеждения и нагласи. С други думи, ние си припомняме това, в което сме убедени.

По този начин на хората с висока самооценка  е свойствено да извличат от паметта си позитивното,  а хората с ниска самооценка – по-скоро скритото негативно.

Хората, уверени в своята компетентност, са склонни да харесват себе си, т.е., позитивната самооценка за своите способности, върви ръка за ръка с позитивното емоционално настроение по отношение на самия себе си. За тях животът им се струва прекрасен, тъй като благодарение на избирателното възприятие, те получават примери и доказателства за своята компетентност и успешност (противоположните примери (неуспехите) игнорират или омаловажават, като те губят своето значение на общия „розов“ фон на позитива).

Тези, които се съмняват в своята компетентност, които не ценят себе си, избирателното им възприятие ги „награждава“ с твърдения (доказателства) за тяхната некомпетентност и те вярват, че не са достойни за уважението и любовта на другите.

Фокус на вниманието и самооценката.

Хората с висока самооценка повече се фокусират върху своите ресурси, върху силните си страни и развити способности. Дори при неуспехи, такива хора могат да извлекат  (да видят) от тях определени свои силни качества. Често такива хора преписват причините за неуспехите на външни обстоятелства. При тях процесите критично самонаблюдение, разкаяние, чувство за вина и срам са потиснати (закърнели).

Хората с ниска самооценка, обратно, по-голямо внимание отделят на своите недостатъци, концентрират се върху това което не умеят или са извършили неправилно. Те са склонни да си вменяват дори външните (обективни) причини за неуспехите на себе си. Особено негативно влияе върху оценката им възприятието за неуспехите като следствие на лична несъстоятелност, когато фокуса на вниманието на човек се концентрира изключително върху неговите недостатъци и слаби страни.

Ако човек фокусира своето внимание върху силните си страни, това му служи като лост за повишаване на самочувствието му, но от друга страна, може да се яви и сериозно препятствие за промяна на своето поведение.  Хората с висока самооценка по-трудно се повлияват от съвети, препоръки, наставления, указания, давани от други хора, а това ги обрича на ригидност, консерватизъм в случаите, при които е необходимо да променят поведението си.

Концентрирането върху слабите страни прави човек по възприемчив към необходимите промени, но също така е и предпоставка за закрепване на неговата ниска самооценка, която той сам не е в състояние на промени.

01.10.2017г.