Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
06.10.2017 15:00 - Проблеми с ниското самоуважение
Автор: kunchev Категория: Други   
Прочетен: 1950 Коментари: 0 Гласове:
0


Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg
 

Проблеми с ниското самоуважение

Ниското самоуважение е причина и симптом на депресията, безпокойството и раздразнителността. То (ниското самоуважение) е въже (окови), които блокират човек, не му позволяват да осъществи своите мечти, да се наслади на най-простите неща. Ние казваме „отсъствие на самоуважение“ – и многозначително кимаме с глава.  Ние използваме думите, но изследваме ли ние това и знаем ли какво действително означава? Вие не можете физически да усетите чувството за собствено достойнство. Какво всъщност означава то?

Свещените писания в много религии учат, че гордостта и високомерието са ужасни грехове, а от това следва, че човек не може да се покланя и на Бога и на себе си едновременно. Разбираемо е, че ако човек е удовлетворен и изпълнен със собствено самоуважение, то в него няма място за нищо друго.  На практика обаче, истинското чувство за реално себеуважение, няма нищо общо нито с високомерието, нито със себелюбието или тщеславието.

Реалното чувство за собствено достойнство се състои от:

-оценка на това, какво може човек да прави;

-честно уважение към собствените си способности, потенциал и ценности;

-знание за собствените сили и вяра в тях;

-оценка и открито признаване на собствените граници;

-приемане на собствените си ограничения като реалност и същевременно разбиране, че тези ограничения могат да бъдат преодолени;

-освобождаване от извънредното безпокойство за това, какво говорят другите за човек;

-признаване на факта, че общественото възприятие на човек от другите действително играе важна роля и  му влияе, но не го определя като личност (Кой е той всъщност?).

-наличие на силно чувство в човек за това, кои е той.

Развитие на чувството за собствено достойнство и самоутвърждаване.

На тази тема са посветени много трактати и методики. Те са широко разпространени и вие навярно сте ги виждали. Една част от тях ни призовават да „обичаме себе си“ или ежедневно да си повтаряме позитивни твърдения за себе си, за да се препрограмираме. Наистина ли работи това? И ако то действително  работи, какво бихме казали за програмираните хора?

Какво освен упрек и отвращение от себе си може да почувства човек, който десетки пъти на ден повтаря: „Аз съм добър човек!“, оставяйки такъв какъвто е бил – без промяна.

 

Баланс във всичко

Чувството на емпатия към себе си по причина на мързел, егоизъм, нетърпимост или агресивност формира обратна връзка. Ние можем да осъждаме себе си и да мислим за себе си  в негативна светлина.

Ако аз съм се държал лошо в определен момент, то аз съм длъжен да съжалявам за това само за този определен период от време и случай, а не като цяло за моята личност.  Несъстоятелно е за една грешка човек да генерализира“ „Аз за нищо не ставам“. Лесно е човек да открие в опита си ситуации и периоди, в които доминират успехи и способности.

Същественото различие.

Има съществено различие между убеждението, с което ние се обръщаме към себе си: „Аз съм напълно несъстоятелен човек, защото миналата седмица аз бях груб със родствениците на моята съпруга и аз винаги ще бъда безнадежден във всяка област.“ (ниско самоуважение) и „Аз се държах действително ужасно вчера вечерта с ….. (точно определени хора, в точно определено време).“  Второто твърдение показва приемане на отговорност, но не бичувам собствената си личност и целия си живот като нищо неструващ. (балансирано чувство за собствено достойнство).

Това е начина, по който човек може да бъде самокритичен и в същото време да запази чувството за собствено достойнство. Този начин отхвърля възможността човек да прави обобщаващи изводи от своите грешки и слабости. Вярата на човек в себе си е особено важна и същевременно извънредно трудна задача на личността.

Значението на развиващите се навици, като основа за добро самочувствие.

Ако ученик твърди за себе си (има такова убеждение): „С всеки изминал ден аз ставам все по-уверен в училищното си обкръжение!“, а същевременно вред другите се чувства ужасно смутен и срамежлив, тогава на кого самия той да вярва?“  Да вярва на това, което непрекъснато си повтаря и опитва да сам да се убеди или на своя физически и емоционален ежедневен опит? За постигането на нови самооценъчни мисли и убеждения е необходимо човек да формира нови диалогови навици, да усвои и прилага методи за релаксация за снижаване на своята тревожност, да усвои нови навици на мислене и едва тогава той ще се почувства в обществото комфортно. Това именно ще му позволи той самият да усети резултата, а не  само да вярва в този резултат.

 „Меките“ навици за ниско самоуважение.

Научаването да се управляват емоциите се явява навик, както практическото управление на автомобил или изучаването на чужд език.  Емоционалните навици понякога се наричат „меки навици“. По-основните от тях са:

-способност да се чуят (да се прочетат собствените чувства;

-способност да се определи, кога другите се ядосват, сърдят, разстройват, двоумят и пр.;

-способност за чувствителност към другите, умение човек да разбира как се чувства в различни ситуации;

-наличие на съчувствие (способност да се почувства положението на другия);

-способност човек да формулира своя гледна точка и да говори „на себе си“ убедително;

-наличие на навици за ефективно общуване;

-възможност да обясни и да отиде на компромис в общуването;

-наличие на добри навици за взаимно разбиране и способности за създаване и поддържане на дружба;

-способност да забелязва бързите смени на собствените си емоции;

-знания за управление на своя собствен гняв и лошо настроение, за да не потъва в собствените си емоции;

-разбиране за своите лични потребности в обществото (отдих, творчески порив, здравословен начин на живот, поставяне на достижими цели и възможност за техния контрол).

-да се ориентира към актуалните потребности в ежедневния живот;

-да има широк кръг интереси и действия (в максимално възможна степен), за да си позволи себеутвърждаване в онези сфери и дейности, в които разполага със силни страни и потенциал;

-способности да управлява напрегнати житейски ситуации;

-ясно разбиране за важността на социалното обкръжение, което човек избира – свързва ли се с хора, които го потискат надолу или с хора, с които е уверен, уважаван и интересен;

Има хора, притежаващи голямо разнообразие от навици и таланти, но въпреки това страдат от ниско чувство за собствено  достойнство. Поставянето пред себе си на невъзможни цели (невъзможни за конкретната личност), винаги води до разочарования – това е капан за неудачници. Да знаем какво точно можем и в коя сфера сме „дяволски добри“, да си поставим цели, които съответстват на нашите възможности, да предоставим на себе си съответстващо ниво на кредит – това е основата на „меките умения“.

И така, вместо отчаяно да се опитваме да се убедим, че ние сме достойни за възхищение, чрез промиване на мозъка, по добре да тръгнем по пътя на истинското себеуважение, като развием навици, т. нар. „меки навици“. Когато човек е по-малко стеснителен и срамежлив, когато се намира извън отрицателното влияние на тези емоции, той е по-открит за собствените си способности, защото е по-активен към адаптация, към прогрес и развитие.

 

01.10.2017г.

К.Кунчев




Гласувай:
0



Няма коментари
Търсене

За този блог
Автор: kunchev
Категория: Други
Прочетен: 3815349
Постинги: 2163
Коментари: 116
Гласове: 1307
Календар
«  Март, 2024  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031