Стремежът към успех, самооценката и тревожността.

             „Успехът представлява движение от провали към постижения, без загуба на ентусиазъм!“ (У. Чърчил).

       Подобно на щастието, успехът се явява страничен (остатъчен) продукт на съзнателна човешка дейност. Стремежът за постигане на успех наподобява преследване на мираж.

          Според Ървин Ялом (американски психиатър, теоретик и практик, преподавател и автор на романи), всичко в този живот е една непрестанна подготовка за нещо, което трябва да се случи или да бъде постигнато, но стремежите на хората към определени цели следва да имат своя крайна точка.

          Стремежът към успех се явява съревнование между хората  и той възниква през епохата на Възраждането. Това е времето, в което личността се противопоставя на обществото и  това противопоставяне става една от главните културни ценности на отделната личност, показваща способностите на човек за постигане на успех. Успехът се превръща в основен критерий за собствена ценност на човека (успехът в социалното сравняване повишава усещането за самоценност, на неговата самоценност в очите на другите хора).

По този повод Роло Мей (американски екзистенциален психолог) пише:

„Всичко, което заплашва постигането на успех, предизвиква в хората в нашата култура силна тревога, тъй като човек приема, че под заплаха са ценностите, които са жизнено важни за неговото съществуване, т.е. чувството му за собствено достойнство и самоуважение.

Тенденцията да оценява себе си в зависимост превъзходството на другите хора, неизбежно въвлича човек в самота и отчуждение от обкръжаващите го, а последното на свой ред поражда тревожността.

Освен това, тревожността допълнително се усилва от враждебни чувства, които пронизват обществото, обладано от духа на съревнованието и индивидуализма.

Накрая, тревожността предизвиква отчуждение (алианация) на човек от самия себе си, тъй като превръща себе си в обект, изложен на тезгяха за продажба.“

Роло Мей представя този порочен кръг по следния начин:

„По този начин – пише Мей, - основен способ за преодоляване на тревожността е ново и ново усилване на тревожността.“

Следва да се подчертае, че под „успех“ Мей разбира не само постиженията в конкретната професионална дейност (било децата в училище; студентите в университета; служещите или работниците) или там, където се заработват пари, а и много по-често при постигането на цели в личната сфера – било то щастлив брак или отлично взет „изпит“, свободно време, използвано за ползотворни контакти или придобиване на желана вещ.

Колко хора провалят живота си в неуспехи при преследване на подобни цели?

Освен това, не трябва да се забравя, че всеки успех , всеки възторг от постижение, което страстно желае човек, е много по-кратковременно в сравнение времето за постигането му. Веднага след преживяване на чувството за удовлетворение от постигнатия успех, в човек настъпва пресищане, скука и  желание за нови постижения. Подобен бяг в кръг всъщност продължава безкрайно.

В стремежа си към определена цел, човек сам определя, ще бъде ли за него един или друг резултат успешен или неуспешен. Когато се съсредоточи в такъв стандарт, човек се стреми да адаптира резултатите от дейността си към него. Много често обаче тези опити се оказват неуспешни. Както отбелязва Ленгле: „Към успех човек може много да се стреми, но старанието само по себе си не винаги води до успех. Успехът далеч не винаги зависи от усилията на човек“.

За успешността допринасят и много други фактори, повечето от които не са под контрола на от човека. По тази причина хората настъпва разочарование от това, че стандартът им се е оказал недостижим. Резултатите са: депресия, агресивност, злоупотреба с различни субстанции и много други способи, които човек използва за да запълни своя екзистенциален вакуум.

Натрапчивото желание за успех („мания за успех“ по Ленгле), винаги се отличава с едно подчертано невнимание към процеса. Такъв човек се нуждае само и единствено от успех. Всеки път той преживява усещания и емоции в нови и различни модалности. При това, той определя (самооценява се)  себе си чрез успеха и никога в своите очаквания не се разглежда като неуспешен. Всичко, което се случва по пътя към успеха, различно от целта му,  преминава незабелязано от него. Така той остава вътрешно пуст, преживява празнота и рано или късно осъзнава безсмислието на такъв начин на живот.

Стремежът към успех е необходимо да се разглежда като стремление към собственост, към притежание (обсебване) – живот в модуса „ИМАМ“ по Ерих Фром. Успех може да бъде всичко, което човек счита за такова: кариера, постигане на статус, материално благополучие, притежаване на красив, ярък, умен и успешен партньор, полезни или почтени контакти, възпитани и образование на децата. Всички тези ценности се намират вън от личността. Така настъпва отчуждаването на индивида от самия себе си (човекът се превръща в обект, защото усещането за собствените сили зависи от външни качества, от богатство и пр., а не от вътрешните му свойства). В резултат тревожната безсмисленост само се увеличава. В този вид стремежа към успех има илюзорен смисъл, при което човек не утвърждава своите истински ценности.

Дори когато човек приема за успех соя интелект, чувството си за хумор, красивия глас и пр., тези свойства се явяват външни на неговия „Аз“, често дори чужди на неговия „Аз“ (въпреки, че човек е сигурен в обратното, че именно ТОЙ притежава тези качества). Тези черти се явяват само атрибути на неговия „Аз“, изпълняващи определени функции – най-често само за да защитят или потвърдят неговата гордост.

Според Роло Мей: „Когато ценностите или целите на даден човек са застрашени, той е лишен от възможността да разчита на последователната стойностна система на своята култура. Тогава заплахата, която усеща човек, засяга не само възможностите за постигане на дадените цели. Тя (заплахата) почти винаги поражда съмнения, които подтикват човек да се пита, трябва ли изобщо да се стреми към постигането на тези цели и по този начин опасността заплашва самите цели“.

Единствено модусът „да бъда“ може да придобие някакъв смисъл. Смисълът се съдържа в самоопределянето на човек, че той самият по себе си представлява ценност, независимо от успеха.

По този начин смисълът е изцяло е в областта, в която човек може да действа: смисълът се изразява не е в това да имаш успех, а в истинския ентусиазъм към нещо ценно. 

Единствения път към успеха е да живееш осмислено.  Човек не може да промени света, но е способен да утвърди своите ценности във всяка ситуация по пътя към поставените цели. Тогава успехът ще дойде от само себе си. Дори и да не бъде постигната целта, всичко което човек е направил по пътя, за постигането й осмисля живота му.

04.10.2017г.

К. Кунчев