Стрес и тревожност

Още през 50-те години на XX век  Реймънд Бърнард Кетъл (Raymond Bernard Cattell) – английски и американски психолог формулира концепция за два вида тревожност.

1. Тревогата, като състояние.

2. Тревожността, като личностно свойство (черта).

Впоследствие тази концепция е развита и усъвършенствана от Ч. Спилбъргър и ляга в основата на създаването на тест за оценка на тревожността.

Тревогата като състояние  (синоними: реактивна тревожност, ситуативна тревожност) включва в себе си такива съставящи, като субективното чувство за напрежение, безпокойството, вълнението, опасението, а също и признаци идващи от вегетативната нервна система).  Изключително високата реактивна тревожност може да предизвика нарушения на вниманието.

Като правило ситуативната тревожност при един и същ индивид бива различна в различни моменти.  Като своеобразна моментна „фотография” на емоционалното състояние на индивида, нивото на реактивната тревожност се променя с течение на времето  и зависи от това, доколко  личността оценява своето обкръжение като опасно и заплашващо го.

Тревожността като личностно свойство (синоними: характерологична тревожност, личностна тревожност) е относително устойчива за индивида, това е склонността на човек да се тревожи, т.е. склонност да възприема стресогенните ситуации като опасни и заплашващи, и да реагира на тях със състояние на тревога (т.е. с повишена реактивна тревожност).

С други думи, колкото е по-високо нивото на личната тревожност – толкова вероятността човек в заплашваща (или определена като заплашваща) го ситуация ще изпитва тревога и тя ще бъде силна.  Изключително високата личностна тревожност може да свидетелства  за наличие на невротичен конфликт и да предизвика емоционални или невротични сривове, дори психосоматични заболявания.

Известно е, че тревогата и тревожността са тясно свързани със стреса.

02.10.2017г.