Влияние на самооценката върху изпитните преживявания

Най-честите силни изпитни преживявания на учениците (студентите) са свързани с липсата на увереност в своите знания и сили, която се проявява чрез ниската самооценка. 

Особеностите на самооценката влияят върху всички страни от живота на човек: на емоционалното му самочувствие и отношение с обкръжаващите го, върху удовлетвореността от работата или учението.

В ученическа възраст самооценката е неустойчива и колеблива – от пределно високо до крайно ниско ниво, като особено рискова е възрастта от 14 до 18 г.

Когато самооценката се сблъсква с много високи претенции (при това претенциите могат да бъдат вменени отвън, например от родителите) и силна неувереност в себе си, в резултат се проявяват остри емоционални реакции (невротичност, истеричност, плач, прояви на парадоксална упоритост – инат и др.).  Този феномен е известен като „афект на неадекватността“.  Учениците с емоционална неадекватност се стремят във всичко да бъдат първи, дори тогава, когато първенството няма никакво принципиално значение.

Афекта на неадекватността не само възпрепятства правилното формиране на отношение към себе си, но изкривява много от връзките с обкръжаващия свят на ученика (студента). Такива хора често са подозрителни (мнителни) и очакват прояви на недоброжелателност от другите.  Всяка, дори неутрална, дори печеливша ситуация, те са склонни да я възприемат като заплаха.  В този смисъл, обикновена ситуация за проверка на компетентността (изпит, тест), за тях се оказва просто непоносима.

При проведен експеримент за изучаване на афективната неадекватност, било извършено сравнение между претенциите на група студенти и себеоценката им за това, дали са съобразителни като обучаващи се. При тестирането било установено, че всички тестирани без изключение имат високи претенции и са убедени, че притежават качеството съобразителност. Когато обаче във втората част на експеримента им е било предложена ситуация, която  изисквала реално прилагане на това качество се оказало, че съвсем малка част от тях са го демонстрирали. С други думи, много от изследваните лица се намирали в състояние на противоречие между собствените си претенции, т.е. в състояние на неадекватност. Така повечето студенти се отказали да участват в решението на експерименталната задача, като психологическата природа на този отказ била съвсем различна.

Принципно оптимално за развитието на личността се приема съотношението: адекватна самооценка и адекватно ниво на претенции.

Проведените напоследък изследвания показват, че за най-продуктивни и успешни са учениците, при които се наблюдава висока самооценка и високо или много високо ниво на претенции, като последните дори може да превишават реалните възможности  на учащите се.  Тази класификация обаче е валидна при едно условие, а то е, че високата самооценка трябва да се съчетава задължително със развити способности на учениците (студентите) диференцирано и обективно да оценяват своите постижения в различни области, без да настояват и поддържат еднакво свръхвисоко ниво на претенции за всичко в тяхната учебна дейност.

Тревожността и емоционалната неустойчивост съпровождат и възпрепятстват нормалния ход на обучението на ученика още от най-ранна училищна възраст. Изследвания показват, че училищната дезадаптация е твърде разпространена още в началните класове.

Една от най-честите причини за тревожността се явяват завишените изисквания към ученика, наличието на догматична и ригидна система на образование (преподаване, изпити), без да се отчита личната активност на ученика, на неговите способности, интереси и склонности. Най-разпространената разновидност на тази система на обучение е изискването „Ти си длъжен да бъдеш отличник!“  В резултат на тази стигма, изразени прояви на тревожността се наблюдават дори при успешни и учещи се деца, които се отличават с добросъвестност и отговорност, съчетани с ориентация към получаване на високи оценки, а не към усвояване на познания.

Много често учителите в своя стремеж да формират в учениците на първо място качествата послушание, точност, организираност, добросъвестност, поставят децата в тежко положение, като усилват върху тях натиска и тежестта от изисквания, неизпълнението на които води след себе си за децата до вътрешни наказания (самонаказание). Последните се изразяват навън под формата на неувереност и тревожност.

Установено е, че като цяло  водещи причини за появата на невротични страхове и различните форми на мании сред учениците се явяват, остри или хронични психотравмиращи ситуации, които най-често са с източник неправилни подходи и отношение на учителите; неблагоприятна (деструктивна) обстановка в семейството, засягаща възпитанието на детето и трудности във взаимоотношенията на детето със своите учители и  съученици.

 Всяка ориентация на детето към външен успех, към такъв публичен резултат, който може да оцени и сравни неговата дейност с другите, рязко увеличава възможностите за развитие на тревожността. Когато за детето се съди по конкретния резултат от неговите действия (оценка от тест, изпит, ниво на спортно постижение и пр.), творческия риск се заменя от страхове, като детето продуцира негативни мисли за себе си от типа: „Изведнъж не мога!“, „Изведнъж забравих всичко!“, „Нищо не помня от урока!“ или отрицателна увереност (пророчески предсказания) като: „Знам, че няма да се справя!“, „Със сигурност ще се проваля!“ и пр.

Някои тенденции в съществуващата форма на образование подкрепят и без това напрегнатата система на оценяване на децата в зависимост от техния резултат. Доминиращият в училище оценъчен подход към детето е усвоен и от някои родители, които превръщат своята родителска любов в товар, който децата са длъжни да носят. Този товар винаги носи етикета „ТРЯБВА“: „Ти трябва по всички предмети да си отличник!“ или „Ти трябва не само да си отличник, ти трябва да си първенец в музикалната, езиковата, спортната школи!“

Един от най-разпространените училищни проблеми, свързан с тревожността, се явява проблема с претоварването. Преумората винаги води до неуспехи, а опитът от неуспехите се натрупва, поражда страх, неувереност, емоционална нестабилност и в крайна сметка нови неуспехи. 

Към този тип проблеми се отнасят и изпитните ситуации.

Изпитът за повечето ученици и студенти е период както на интензивна работа, така и на психологически стрес.  Изпитната ситуация допълнително се усложнява в резултат на намесата на родителите, които вменяват много често неадекватни очаквания в децата си, като декларират високи претенции, прикрити под маската на родителска „грижа за бъдещето“ и родителска „любов“, а те са предпоставка за последващи психични травми.

02.10.2017г.