Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
09.10.2017 09:00 - Методика за изследване базисни убеждения на личността (World Assumptions Scale-WAS) (модификация на Мария Анатолиевна Падун и Анастасия Владимировна Котелнико
Автор: kunchev Категория: Други   
Прочетен: 984 Коментари: 0 Гласове:
0


Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg
                       Методика за изследване базисни убеждения на личността

                                               (World Assumptions Scale-WAS)

                                (модификация на Мария Анатолиевна Падун и
                                      Анастасия Владимировна Котелникова)

Понятието „базисни убеждения“ (или „базисни схеми“) възниква и се развива в резултат на пресичане на когнитивната (Брунер, Кели), социалната (Fiske, Taylor, 1994), клиничната психология и психотерапия (Бек, Елис, Гвидано и Лиоти), които (всяка от своята позиция) се опитват да отговорят на въпроса: По какъв начин индивидът конструира своите представи за обкръжаващия свят и за собствения „Аз“? Като цяло базисните убеждения могат да бъдат определени като имплицитни, глобални, устойчиви представи на индивида за света и за себе си, оказващи влияние върху мисленето, емоционалното състояние и поведението на човек.

Методиката за изследване базисни убеждения на личността е конструирана в рамките на когнитивната теория за психичната травма, представена в работите на Рони Яноф-Булман (Ronnie Janoff-Bulman) през 1989г. През 2007г. е адаптирана и стандартизирана от М.А.Падун и А.В.Котелникова в Русия. В този си вид методиката е предназначена за клинико-психологическа диагностика на лица, преживели психична травма, за които се приема по принцип, че се намират в състояние на депресия. Методиката позволява да се установят проблемните области в когнитивната сфера, които могат да бъдат подложени на корекция в процеса на психотерапия.

Американската изследователка предлага концепция, съдържанието на която се свежда до следното: за хората е свойствено да тълкуват случващите се с тях събития така, че да поддържат стабилна субективна картина за света, осигуряваща им необходимата опора в постоянно променящата се реалност; индивидът конструира своя жизнен опит, опитвайки се да достигне до чувство за безопасност, основаваща се на имплицитна вътрешна структура, включваща в себе си убеждения за доброжелателността-враждебността на обкръжаващия свят, за неговата справедливост, а също така и за представите за собствения „Аз“.

В този контекст имплицитната концепция за обкръжаващия свят и собствения „Аз“ (за повечето здрави хора) може да бъде формулирана по следния начин:  „В този свят доброто е много повече от злото. Ако нещо лошо се случва, то се случва най-вече на онези хора, които правят нещо нередно. Аз съм добър човек, следователно мога да се чувствам защитен от беди.“

Има обаче ситуации (екстремални с негативен опит), които рязко си противоречат с тази концепция. Тяхното разбиране предизвиква тежки и дълговременни психологически проблеми: в един момент индивидът се сблъсква с ужаса, създаден от света около него, както и със своята уязвимост и безпомощност; съществуващата по-рано увереност в собствената си защитеност и неуязвимост се оказва илюзия, хвърляща индивида в състояние на дезинтеграция. Процесът по овладяване на травмата, според  Яноф-Булман, се състои във възстановяване на базисните убеждения – в случай на успех, те стават качествено нови, в сравнение тези, които са били до възникване на травмата. При това, възстановяването не е пълно, а само до определено ниво, освобождаващо човека от илюзията за собствената неуязвимост.  В крайна сметка картината за света придобива нов вид за индивида, преживял психична травма и успешно справил се с нея: „Светът е доброжелателен и справедлив към мен. Аз имам право на избор. Но не винаги е така“

Ролята на базисните убеждения, като един от факторите на посттравматичната адаптация на индивида заема важно място в съвременните психологически изследвания и в тази връзка е особено актуален предложения психологически инструмент за измерване на описания по-горе конструкт.

Когнитивния модел на света включва в себе си набор от имплицитни  представи на индивида за обкръжаващия свят, собствения „Аз“ и способностите за взаимодействие помежду им, операционализирана в общия вариант на въпросника в следните 5 скали:

Базисното убеждение за доброжелателност/враждебност на обкръжаващия свят, отразява убеждението на индивида относно безопасната възможност да се довери на този свят – представено е в субскала „Доброжелателност на обкръжаващия свят“.

Базисното убеждение за справедливост на обкръжаващия свят характеризира убеждението на индивида за принципното разпределение на успехите и неуспехите и съдържа две субскали на въпросника:

- Справедливост.

- Убеждение за контрол.

Базисното убеждение за значимостта и ценността на собствения „Аз“ характеризира показателя също в две субскали:

- Аз-образ.

- Късмет.

Въпросникът включва 37 пункта със стимулен материал.  От изследваното лице се иска да изрази своето ниво на съгласие с всяко твърдение в съответствие с шестстепенна скала: от „съвършено несъгласен“ (1 бал) до „напълно съгласен (6 бала).

Инструкция: Моля, оценете доколко сте съгласни или несъгласни с приведените по-долу твърдения и обградете с кръгче една от цифрите намираща се срещу всяко твърдение в съответствие със следната скала:

-1 – съвършено не съм съгласен;

-2 – не съм съгласен;

-3 – не съвсем съгласен;

-4 – като цяло, съгласен;

-5 – съгласен;

-6 – напълно съгласен.

Въпросник

1.Като правило, нещастията се случват на хора заради грешки, които са извършили в миналото си.

2.Често ми се струва, че в мен има твърде малко хубави неща.

3.Като цяло, към мен съдбата е благосклонна.

4.Едва ли нещо може да ми попречи за да не получа от живота всичко което искам.

5.Мисля, че на хората не трябва да се има доверие.

6.Нечестните хора много рядко получават това, което заслужават.

7.Имам основания, за да нямам високо мнение за себе си.

8.Струва ми се, че не съм толкова успешен колкото другите хора.

9.Обикновено съм в състояние да действам така, че да получа максимално благоприятен резултат.

10.Имам опасения, че хората на които се доверявам могат да ме предадат.

11.като правило, добрите хора се съпровождат от щастие и успехи.

12.Може да се каже, че се харесвам.

13.По природа хората са недружелюбни и зли.

14.Обикновено в моя живот не се налага да разчитам на щастливо стечение на обстоятелствата (късмет).

15.Като цяло, хората са достойни за доверие.

16.Вярвам, че имам сили да направя всичко възможно, за да предотвратя неуспехите.

17.С пълно основание мога да кажа, че съм привлекателен и интересен човек.

18.Най-общо казано, хората не се вълнуват много от проблемите на другите.

19.Малко е вероятно да се доверя напълно на който и да било.

20.Мисля, че късметът ме сполетява много по-малко отколкото другите.

21.Ако човек се вгледа по-внимателно, то ще открие, че светът е пълен с доброта.

22.В повечето случаи добрите хора наистина получават това, което заслужават.

23.Достойнствата ми са много повече от моите недостатъци.

24.Считам, че като цяло е безсмислено да се вземат каквито и да било мерки, за да се защитиш от неуспехи и нещастия.

25.Съдбата твърде често ми е обръщала гръб.

26.Съмнявам се, че мога да контролирам събитията, които се случват в моя живот.

27.Мисля, че ако съм напълно откровен с хората, те биха използвали това против самия мен.

28.Мисля, че често имам късмет  и ми върви.

29.С достойните и добри хора се случват нещастия толкова често, колкото и с лошите.

30. Мога да избера най-успешната стратегия за поведение в трудни житейски ситуации.

31.Повечето хора са добри и са готови да ти окажат помощ.

32.Обръщайки се назад, аз виждам, че животът е бил благосклонен към мен.

33.Да се доверяваш на хората не е безопасно.

34.Ако човек извършва добри и почтени постъпки, то обикновено съдбата е по-благосклонна към него.

35.Най-общо казано, аз ценя себе си особено високо.

36.Аз съм напълно щастлив човек.

 

37.Съмнявам се, че мога да бъда интересен и привлекателен за много хора. 

image

Баловете по скалите се сумират. Ако твърдението попада в колонка „с противоположно значение“, стойността се изчислява като стойността се извади от 7, т.е. твърдение с отговор „като цяло, съгласен“, което в правото си значение носи бал 4, сега получава бал = 3 (7-4=3).

            С цел съпоставяне на показателите, получени на основа разпределението на различните форми,  за сравняване на относителната изразеност на характеристиките базови убеждения в когнитивния модел на всеки индивид, се изгражда „диагностичен профил“, като  суровите балове се трансформират в стенове (стандартно значение; стандартна десетица) по следната схема:

image
image
Мария Антолиевна Падун
image
Анастасия Владимировна Котелникова

К.Кунчев08.10.2017г.





Гласувай:
0



Няма коментари
Търсене

За този блог
Автор: kunchev
Категория: Други
Прочетен: 3862990
Постинги: 2186
Коментари: 116
Гласове: 1325
Календар
«  Април, 2024  
ПВСЧПСН
1234567
891011121314
15161718192021
22232425262728
2930