Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
09.10.2017 08:00 - Въпросник за измерване междуличностна вина (неадаптивна вина) (IGQ – 67)
Автор: kunchev Категория: Други   
Прочетен: 833 Коментари: 0 Гласове:
0



              Въпросник за измерване междуличностна вина (неадаптивна вина)

                                                                    (IGQ – 67)

Група американски психолози  (L.E. O’Connor, J.W. Berry, J. Weiss, M. Bush и H. Sampson) създават нов инструмент за оценка на междуличностната вина, предназначен за измерване на ирационални дезадаптивни нейни форми. В основата на въпросника стои когнитивната теория на Джозеф Вайс, един от големите съвременни психоаналитици, професор по психиатрия в медицинския център на Калифорнийския университет в Сан Франциско и съдиректор на Психотерапевтична изследователска група в Сан Франциско. Теорията на Вайс е резултат от практическия опит на автора и има клинично потвърждение.  В противоположност на традиционния възглед на З. Фройд, при който вината е свързана с безсъзнателна враждебност (често разглеждана като продукт на едипови конфликти), междуличностната теория разглежда вината като произхождаща от емпатията, алтруизма и потребността от тяхната свързаност. Според Вайс и други изследователи, вината е адаптивна в соята роля в поддържането на социалните отношения.  Тя поддържа предаността и взаимната свързаност, които са необходими за спокоен и продуктивен живот. Въпреки това обаче, вината може да стане ирационална и малоадаптивна, когато е преувеличена и сдържана или когато е обобщена и нееднократно свързана със срам.  Тази вина и (или) срам водят до силна депресия, нарушаване на отношенията и психопатология.  Според Вайс, психопатологията възниква от патогенното вярване, което се формира в отговор на нарушения в детството. Тези вярвания са свързани с вината. Те предупреждават (действат сигнално и „предпазват“) хората от опити да преследват нормални цели на развитие, тъй като съдържат убеждения, които аргументират опасността да причинят вреда или на себе си или на любими други. Хората, страдащи от патогенни вярвания дори при преследване на нормални цели изпитват вина.

Американските психолози разделят вината, основаваща се на страховете на личността от причиняване вреда на другите, преследвайки собствени цели, на няколко отделни типа, свързани помежду си. Сред тях са адаптивната вина, която принципно се свързва с добро социално приспособяване и здраво личностно развитие и четирите типа дезадаптивна вина:

-вина за „Оцеляване“

-вина за „Отделяне“ (предателство);

-вина за „Хиперотговорност“;

-вина за „Ненавист към себе си“

Измерителният инструмент IGQ (въпросник измерване на междуличностна вина) е разработен от американски психолози и е предназначен за измерване на четири вида вина. Въпросникът съдържа 4 скали, отговарящи на описаните 4 вида ирационални видове вина. IGQ съдържа 22 пункта по скала „Оцеляване“, 15 – по скала „Отделяне“, 14 – „Хиперотговорност“ и  16 – „Ненавист към самия себе си“.

Външната валидност на въпросника е осигурена чрез корелационен анализ между подскалите на IGQ и подскали на други въпросници, предназначени за измерване на вина: GI, TOSCA, а също и с подскалите на следните въпросници: ATQ – въпросник за автоматични мисли (измерва честотата на проявлението на автоматични мисли, съдържащи негативна оценка); ASQ – въпросник за стил на атрибуция – измерва степента на оптимизъм/песимизъм в обикновения обяснителен стил на човек;  BDI – въпросник за депресия на Бек – позволява изучаване на когнитивните, афективните и вегетативни симптоми на депресията; CAT – скала за травми в детството; включва подскали за сексуално насилие, наказания и негативна домашна атмосфера.

Резултатите от корелационния анализ показват, че всички подскали на въпросника значително корелират с подскалите за състояние и черти на вината по GI, но нито едно от измерванията не корелира значително със скалата за морални стандарти по GI. Именно тази скала е свързана с адаптивната вина.  Само между поскала „Хиперотговорност“ и морални стандарти корелацията се приближава към значима. Всички скали имат положителна корелация с депресия по BDI и със срам по TOSCA. Най-значимо скала срам по TOSCA корелира с подскала вина „Оцеляване“ и подскала вина „Ненавист към себе си“. Подскалите вина „Оцеляване“, „Ненавист към себе си“ и „Хиперотговорност“ значимо корелират с количеството автоматични мисли по ATQ. Получените са неочаквани резултати за корелация на подскала „Оцеляване“, „Ненавист към себе си“ и „Хиперотговорност“ със скалата за вина по TOSCA, която е свързана несъществено с психопатология, а е свързана с измерване на адаптивната вина. Авторите обясняват този резултат: „Вероятно именно адаптивната вина, измервана по TOSCA е свързана с проблематичната междуличностна вина така, а това означава, че когато адаптивната вина е извънредно изразена, тя се превръща в дезадаптивна.“

Инструкция: Отговорете на всеки въпрос, използвайки един от посочените по-долу пет възможности за отговор.

1. Не

2. По-скоро не, отколкото - да

3. Понякога, не, понякога - да

4. По-скоро да, отколкото - не

5. Да

Въпросник

1.Склонен съм да скривам или омаловажавам успехите си.

2.Ако в мен възникнат критични мисли за моите родители, аз преживявам дискомфорт.

3.Аз много се безпокоя за моите родители.

4.Мисля, че не заслужавам възхищението и уважението на другите хора.

5.Чувствам се неловко, когато хората се отнасят с мен по-добре, отколкото аз с тях.

6.За мен е трудно да осъзная, че моите родители имат недостатъци.

7.Страхувам се да се наслаждавам изцяло на моите успехи, защото си мисля, че може да се случи нещо лошо.

8.Аз често на първо правя не това, което е приятно на мен, а това, което другите искат от мен.

9.Мисля, че заслужавам да бъда отхвърлен от хората.

10.Нещастието на другите хора не ме вълнува.

11.Чувствам се зле, когато не съм съгласен с представите и ценностите на моите родители, дори не искам да говоря за това.

12.Страхувам се да не навредя на чувствата на другия, ако му откажа съчувствие или разбиране, което той очаква от мен.

13.Аз постоянно очаквам другите да ми причинят страдание (унижение и обида).

14. Понякога мисля, че не заслужавам щастието, което ме е сполетяло.

15.Аз искам повече да приличам на моите родители.

16.Харесва ми, когато другите хора ми завиждат.

17.Когато някой иска да се срещне с мен, много трудно да му кажа, че имам други планове (т.е. отказвам).

18.Ако с мен се случи нещо неприятно, то аз мисля, че съм си го заслужил.

19.В ситуация на общуване чувствам отговорност към хората, на които им е трудно да встъпят в разговор (стеснителни са и срамежливи).   

20.Струва ми се, че с членовете на моето семейство би се случило нещо неприятно, ако аз не поддържам тесен контакт с тях.

21.Силно се безпокоя за хората, които обичам, дори когато всичко им е наред.

22.Когато допусна грешка, аз се чувствам много потиснат и отчаян.  

23.Способен съм да запазя добро настроение, дори тогава, когато виждам страдащи бездомни хора.

24.Когато дълго време съм отдалечен от вкъщи, аз ставам тревожен.

25.Много ми е трудно да кажа на хората „не“, т.е. да им откажа когато ме молят.

26.Когато ме критикуват за някакъв неуспех или грешка, аз съм убеден, че са прави.

27.Не съчувствам на хора, които са по-щастливи и по-успешни от мен.

28.Неудобно ми е да говоря пред обществото за моите успехи.

29.Чувствам се неловко, ако не постъпя така, както постъпват моите родители.

30.Тежко  ми е когато мисля за това, че съм обидил някого.

31.Ако в нещо не успея, аз осъждам (обвинявам) себе си и ми се иска да се самонакажа.

32. Чувствам се неловко (неудобно), ако другите хора ми завиждат за това което умея.

33.Аз предпочитам да постъпвам така, както постъпват моите родители.

34.Аз не позволявам на моите родители да прехвърлят върху мен отговорността за техните несполуки.

35.Когато виждам много болни хора, запазвам душевното си равновесие.

36.Понякога чувствам себе си като лош човек, който не е достоен да живее.

37.В обществото аз обичам да говоря за моите постижения и  достойнства.

38.Трудно ми е да изразя мнение, което е различно от мнението на моите родители (приятели).

39. Ако моите родители (дете, съпруг, близки роднини) имат някакъв проблем, на мен ми се иска да се опитам да го разреша вместо тях.

40.Мисля, че другите хора живеят по-добре, защото те са по-достойни от мен.

41.Ако съм в нещо по-успешен и способен от моите приятели или родителите си, аз изпитвам неудобство.

42.Аз не се страхувам да кажа нещо негативно за моите родители.

43.Страхувам се от самотата.

44.Когато съм бил малко дете и съм се държал лошо, моите родители са ме наказвали сурово.

45.Когато се чувствам по-добре от другите хора, изпитвам неудобство.

46.За мен е лесно да пренебрегна ценностите на моето семейство.  

47.Проблемите на родителите ми  засягат само тях, а не мен.  

48.Ако нещо се обърка, аз вярвам, че вината не е в мен.  

49.Аз се успокоявам, когато моите родители постигат успех, признание и стават по-уверени.

50.Радвам се, че не съм като моите родители.  

51.Не мога да съм щастлив, когато приятели или роднини имат неприятности.  

52.За мен е лесно да казвам на другите „не“.

53.На мнение съм, че когато хората се държат зле с мен, аз го заслужавам.  

54.Трудно ми е да се наслаждавам на събития и постижения, които съм очаквал.  

55.Бих се чувствал ужасно, ако не обичах моите родители.

56.Не се безпокоя за родителите си.  

57.Чувствам се като човек, недостоен за обич.

58.Страхувам се да получа това, което искам от другите, поради опасения, че ще бъде необходимо да платя неочаквана цена за това.

59.Считам, че родителите ми винаги са прави.  

60.Ако в семейството ми се случи нещо лошо, аз се питам как бих могъл да го предотвратя.  

61.Мисля, че животът ме наказва, заради по-раншни мои постъпки.  

62.Склонен съм да изпивам безпокойство и потиснатост, след важни постижения и успехи.  

63.Бих се чувствал виновен, ако се наложи да не обичам моите родители (Чувствам се виновен, когато не обичам моите родители.).

64.Понякога си мисля, че съм егоист и безотговорен човек.  

65.Когато неочаквано получа някаква неголяма сума пари, чувствам се съблазнен от възможността да се разделя с част от тях за други хора.  

66.Чувствам, че винаги има нещо лошо в мен. 

67.Когато мой приятел или роднина преживее нещастие, аз си представям как аз бих се чувствал на негово място.  

 

Оценка на резултатите

Следващите 13 пункта са с противоположни (обратни) оценки по IGQ:

10,16,23,27,34,35,37,42,46,47,50,52,56

След обръщане на оценките бала се изчислява по следните скали.

Вина „Оцеляване“

5+7+10+14+16+19+23+27+28+32+35+37+41+45+49+51+54+58+62+65+67

Вина „Отделяне“ (сепарация)

2+6+11+15+20+24+29+33+38+42+46+50+55+59+63

Вина „Цялостна отговорност“

 3+8+12+17+21+25+30+34+39+43+47+52+56+60

Вина „Ненавист към себе си“

4+9+13+18+22+26+31+36+40+44+48+53+57+61+64+66

Интерпретация на скалите

Вина „Оцеляване – характеризира се с патогенно вярване, че преследването на нормални цели и постигането на успехи заставя любимите хора да страдат и да се чувстват неадекватни. Хората, страдащи от тази вина вярват, че  техните успехи, тяхното щастие, предизвиква нещастие на другите и ги заставя да се чувстват зле. Механизмът на тази вина е следния: в човек има неосъзнавани, ирационални представи, че съществува ограничено количество блага и всичко хубаво, което се случва на един е за сметка на нещастието на друг.  Например, в случай на гибел на член на семейството, другият, който е останал жив чувства себе си, като че ли има дял в тази загуба.

Вина „Отделяне“ – възниква от страх да не се навреди на другите при преследване на своите цели. Тя се характеризира с патогенно вярване, че никой няма право на отделно съществуване, че отделянето или отлъчването от близките и любими хора е предателство, пагубно е за тях и им причинява вреда и страдание.

Вина „Хиперотговорност“ – възниква от алтруизма. Тази вина предполага преувеличено чувство за отговорност за грижа, ориентирана към щастието на другите. Този тип вина неизменно се съпровожда от вина за отделяне и вина за оцеляване, но е напълно възможно да се срещне отделно от тях. „Хиперотговорната“ вина може да се разглежда и като преувеличена адаптивна вина.  Тя е свързана с вярата, че човек е отговорен за щастието и благополучието на другите.

Вина „Ненавист към себе си“ – това е крайна и малоадаптивна форма на вина, която може да възникне като следствие от твърдо, жестоко и  невнимателно отношение на родителите, близките и любими хора. Това е крайно негативна оценка за себе си, която създава общо чувство за негодност.  Свързана е с междуличностната вина в ситуации, в които хората приемат този краен негативен възглед за себе си, за да запазят връзките със своите родители и други близки хора.

 

 image

08.10.2017

 

К.Кунчев




Гласувай:
0



Няма коментари
Търсене

За този блог
Автор: kunchev
Категория: Други
Прочетен: 3817638
Постинги: 2164
Коментари: 116
Гласове: 1309
Календар
«  Март, 2024  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031