Психология :: Въпросник за вина (Guilt Inventory). (Jones W. H., Kugler K. E., адаптация Инна Анатолиевна Белик)

Вината на човек се обуславя от настъпили нарушения на чувството им за дълг, изисквания на авторитети, задължения, закони, договорености или някаква измяна (предателство) на самия себе си.

Психологическото разбиране за вината се свежда до преживяване на недоволство от себе си, свързано с обкръжението на човек и се явява нарушен баланс между собственото поведение и приети морални норми.

Чувството за вина се различава от чувството за срам. Чувството за вина възниква независимо от това дали има свидетели на постъпката, за която човек се чувства виновен и може да възникне дори тогава, когато свидетелите одобряват тази постъпка.

Вината е сложен психологически феномен със своя собствена структура и функции. В структурата й са включени: емоционален, когнитивен и мотивационен компонент, които се проявяват (наблюдават, диагностицират) като:

-емоционален компонент: неприятно вътрешно напрежение;

-когнитивен компонент: приемане отговорност за негативните последици; самоосъждане за това, че човек е нарушил свои морални принципи; мислене за това, по какъв начин човек може да избяга или предотврати негативния изход;

-мотивационен компонент: желание да се поправят, компенсират нанесените вреди;

Реактивната вина представлява емоционална реакция на личността на действително нарушение на собствените интернализирани норми за приемливо поведение. Тя се обяснява от психологията като емоция или вина-състояние.

Превантивната вина е емоционално преживяване, свързано с възможно нарушение на интернализираните норми. Тя се обяснява от психологията като чувство или вина-черта.

Вината се преживява като състояние на дискомфорт, свързан с нарушения на нравствените и правните норми, които съществуват в обществото.

Вината се явява и като състояние на самоотношение или самооценъчна емоция, встъпваща в качеството на вътрешен регулатор. Човек, способен на отговорност и нравствени постъпки, е в състояние да съди доколко правомерна, справедлива и законна е била тази или онази негова стъпка.

Дж. Тангей определя вината като чувство на самоотношение, което възниква в резултат на негативната оценка на човек за свое конкретно поведение и се съпровожда от напрежение, разкаяние и съжаление и същевременно го мотивира да изкупи тази вина и да се поправи.

Инструкция: Предлагаме ви 45 твърдения. Моля, оценете степента на своето съгласие или несъгласие с всяко едно от твърденията. Изразете своето мнение искрено.

1 = абсолютно невярно (не съм съгласен).

2 = не е вярно.

3 = не зная.

4 = съгласен (съгласна).

5 = абсолютно съгласен (съгласна).

Текст на въпросника

1.Считам, че съществуват ясно определени формулирани определения за добро и зло.

2.Мисля, че съм направил (а) доста грешки в своя живот.

3.Винаги строго се придържам (придържал съм се) към твърди морално-етични принципи.

4.Напоследък съм доволен (а) от себе си и своите постъпки.

5.Ако ми бъде позволено да изживея отново живота си, то аз бих отхвърлил (а) огромна тежест от плещите си.

6.Никога не изпитвам (не съм изпитвал) голямо съжаление или вина за нещо (някой).

7.Целта на моя живот е по-скоро да му се наслаждавам, отколкото да се ръководя от някакви абстрактни морални принципи.

8.Съществуват някои неща в моето минало, за които дълбоко съжалявам.

9.Често изпитвам отвращение към себе си за някои извършени от мен постъпки (решения).

10. В детството ми, моите родители бяха особено строги към мен.

11. За мен съществуват няколко забранени неща, които аз никога не бих се осмелил (а) да направя.

12.Аз често съм недоволен (а) заради свои действия (решения).

13.Представите ми за добро и зло са доста гъвкави, а границите размити.

14.Ако мога да започна от начало живота си, то много от него, което се е случило бих направил по друг начин.

15.Има много неща, които аз никога не съм правил, защото считам, че те биха причинили зло.

16.Аз не толкова отдавна извърших нещо, за което дълбоко съжалявам.

17.В последно време не съм в комфорт със себе си.

18.Моралът не е просто разделяне на „бяло и черно“, както много хора вярват.

19.Напоследък съм спокоен (спокойна) и никакви чувства не ме вълнуват (не преживявам нищо).

20.До колкото си спомням, вината и съжалението съпътстват моя живот.

21.Понякога, когато се замисля за извършените от мен лоши постъпки, просто се поболявам.

22.При определени обстоятелства за мен няма никакви забрани и практически мога да си позволя всичко.

23.Вярвам, че не съм извършил много грешки в моя живот.

24.По-скоро ще умра, отколкото да извърша сериозно престъпление.

25.Живея според собствените си морални ценности.

26.Често изпитвам чувство на съжаление.

27.Често съм притеснен и напрегнат във връзка с мои лоши постъпки, извършени в миналото.

28.Считам, че не трябва да се съди за хората по техните постъпки, без да се знаят мотивите от които са ръководили и обстоятелствата в които са действали по един или друг начин.

29.В моя живот аз практически не съм извършил (а) постъпка, за която да съжалявам.

30.Обръщайки се назад и оценявайки себе си и постъпките, които съм извършил (а) през последните няколко седмици и месеци, аз мога твърдо да кажа, че през този период в моя живот не е имало нищо, за което мога да кажа, че искам да го променя.

31.Понякога страдам от повишен апетит или на пълно негово отсъствие, заради мислене за неща, които съм извършил преди.

32.Аз никога не се безпокоя за това, което правя, защото считам, че „животът взима своето“ и поставя всичко на мястото му.

33.В този момент аз не изпитвам каквото и да било чувство на вина за постъпките, които съм извършил (а).

34.Понякога аз не мога да се отърва от размишления за постъпките, които съм извършил и които по мое мнение са лоши.

35.Никога не съм имал проблеми със съня.

36.Аз бих дал много, ако мога да се върна назад, за да поправя всичко лошо което съм направил напоследък.

37.В моето близко минало има най-малко едно нещо, което бих желал да променя.

38.Когато се случи да направя нещо неправилно, глупаво и лошо, аз в същия миг осъзнавам това.

39.Кое е „добро“ и кое е „лошо“ – всичко зависи от ситуацията.

40.Мисля, че мен не ме безпокои някакво особено чувство за вина.

41.Аз не изпитвам дълбоко съжаление по отношение моето минало.

42.Считам, че моралните ценности са абсолютни.

43.Напоследък си мисля, че моят живот би бил по-приятен, ако аз не бях направил едно или друго нещо преди.

44.Ако можех да започна живота си от начало, малко неща бих променил, ако въобще трябва да променям нещо.

45.Напоследък изпитвам безпокойство и някаква потиснатост.

Ключ

Вина-състояние — сума от положителни отговори по п. 4*, 16, 17, 19*, 30*, 33*, 36, 37, 43, 45.

Вина-черта — сума от положителни отговори по п. 2, 5, 6*, 8, 9, 10, 12, 14, 20, 21, 23*, 26, 27, 29*, 31, 34, 35*, 40*, 41*, 44*.

Морални норми — сума от положителни отговори по п. 1, 3, 7*, 11*, 13*, 15, 18*, 22*, 24, 25, 28*, 32*, 38, 39*, 42.

Отговори, отбелязани със знак (*), при смятането се трансформират 5=1, 4=2, 2=4, 1=5.

Обработка
Изчисляването на баловете по скалите се извършва на база степента на съгласие или несъгласие с твърденията, както следва:

1 = напълно несъгласен (не съгласна): –2 бала;

2 = не съгласен (не съгласна): –1 бал;

3 = не зная: 0 бал;

4 = съгласен (съгласна): +1 бал;

5 = напълно съгласен (съгласна): + 2 бала.

Точкуването се изчислява, като се вземат предвид знаците «+» и «—». Колкото е по-голяма сумата, толкова е по-голяма склонността към проява на чувство за вина.

Приети са следните критерии за нивата на изразеност, изразени в проценти:

0% - 20% ниски показатели;

21% - 40% понижени показатели;

41% - 60% средни показатели;

61% - 80% повишени показатели;

81% - 100% високи показатели.

Интерпретация:

1.Вина-състояние.

Средното ниво показва състояние на дискомфорт като емоционална реакция на личността при действително нарушение на собствените интернализирани нравствени норми, които човек е извършил напоследък. Умереното ниво изразява негативна оценка на човек към свое конкретно поведение и се съпровожда с напрежение, разкаяние и съжаление и го мотивира към изкупление и стремеж да се поправи.

2.Вина-черта.

Понижено ниво на емоционални преживявания по повод нарушение на интернализираните норми, извършено от човек в миналото или преди доста продължителен отрязък от време. Слабо е изразена склонност към размишление за това, че ако му се отдаде да започне живота си отново, то би променил в него много неща.

3. Моралните норми.

Повишените показатели показват склонност на човек да се ръководи в своето поведение от твърди морално-етични принципи, които са в съответствие с моралните представи на хората за добро и зло, справедливост и несправедливост, дълг, достойнство, чест и се охраняват от силата на общественото мнение или вътрешни убеждения.