Методика „Класификация” на Б.В. Зейгарник
                                                                (първа част)

Използва се предварително подготвен стимулен материл. Това са 70 броя картички (размер 6 х 4 см), като една част са цветни, а друга – черно-бели. Всички те са разделени в две големи групи:

а/ жива;

б/ нежива природа;

От своя страна тези групи се делят на подгрупи, както следва:

Ред за провеждане:  Изследването преминава през три етапа, стъпващи един върху друг, като за всеки се засича време.

I-ви етап – Дават се на лицето всичките 70 картички и му се поставя задача: да ги разгледа и подреди по групи по критерия коя с коя си схожда и има връзка, но така, че когато свърши, на всяка една група да даде име.

След като свърши с нареждането изследваното лице трябва да:

а/ каже първо името на групата;

б/ да назове последователно всяка картичка и да обясни, защо е в тази група;

в/ при преглеждането има право да се коригира, като прехвърли картичката в другата група;

г/ ако не се коригира, трябва да обясни защо;

д/ ако има отделни картички, да обясни защо не са в групите.

Оценява се:

а/ време на изпълнение;

б/ адекватност на името на групата;

в/ адекватност в обясненията защо е наименувал така;

г/ наличие на отделни картички и дискусия по тях, защо не са в групите. 

Последният маркер е много добър показател за нарушение в асоциативното мислене и невъзможност да схване общото и същественото. НОРМА – 30 мин. и над 10 групи. 

През цялото време психологът води протокол за всяка казана дума от пациента.  В протокола се пишат: имената на лицето, годините, посочват се етапите; записват се думите  на клиента (име на групите, имена на картичките, обяснения защо е постъпил така)

II-ри етап – Картичките не се взимат веднъж дадени стоят на масата. Могат само да се разбъркат.

Започва веднага след първия. Дава се следната инструкция: „А сега отново на принципа  кое с кое си схожда и има връзка, и прилика, се опитайте да направите по-малък брой групи, с повече картички в групите, но отново така, че накрая за всяка една група да дадете наименование”. Оценяват се показателите както на първия етап. НОРМА – 10-15 мин. и около 10 групи.  Води се протокол.

III-ти етап – Налагат се строги ограничения в работата на лицето. Дава се следната инструкция: „А сега отново на принципа  кое с кое си схожда и има връзка, и прилика, се опитайте да направите възможно  най-малък брой групи, не повече от 3-4 и то така, че накрая да можете да дадете име на всяка една група” . Оценяват се показателите както на първия етап.  НОРМА – 5 - 7 мин. и около 2 групи. 

Качествен анализ

– има ли плъзгане по несъществени признаци;

– има наличие на обстоятелствено мислене;

– годности за анализ, синтез, абстракция, асоциация и пр. функции на мисленето;

– годности за символно мислене;

– годности за индуктивно и дедуктивно мислене;

– резоньорско мислене;

– налудности;

– разноплановост;

– конкретно-ситуативно мислене;

– абстрактно-логическо мислене;

– ускорено мислене – при нарушение на нормата поне с 10 мин. по-малко

– забавено мислене – при нарушение на нормата поне с 10 мин. повече;

Забележка: Епилепсията води до обстоятелственост, голям брой групи и много единични, а шизофренията – много малък брой групи още на първия етап.

Справка:

При психичните болести мисленето може да бъде нарушено по:

-по протичане (скорост) -  ускорено и забавено мислене;

-по форма (структура) - обстоятелствено, резоньорско, инкохерентно, разкъсано и паралетично;

-по съдържание 

СТИМУЛЕН МАТЕРИАЛ:


















Следва продължение - втора част (стимулен материал)