I. Слухово-речева памет

Еталоните за изследване на слухово-речева памет е представен по-долу („Две групи по три думи” и „Шест думи”), („Свраката и гълъбите” и пр.).

Две групи по три думи

(1) дом, гора, котка – нощ, игла, пай

(2) кит, меч, кръг – лед, флаг, тетрадка

(3) кран, стълб, кон – ден, бор, вода

(4) лепило, лъч, куб – трон, шуба, ваза

6 думи

(1) риба, печат, дърво, ръка, дим, сом

(2) балон, боя, лъжичка, крак, хляб, кълбо

(3) звезда, конец, пясък, пор, прах, коприна

(4) море, сено, тръба, лампа, сянка, вълк

Свраката и гълъбите

Свраката чула, че гълъбите ги хранят добре. Пребоядисала се в бял цвят и полетяла във висините. Гълъбите не я познали и я приели при себе си.  Но тя не издържала и в един момент започнала да грачи. Гълъбите я разкрили, изплашили се и полетели. Тогава свраката се върнала при своите свраки.  Но те също не я приели и полетели от нея.

Експериментаторът използва единия от наборите, а другият използва за промяна, например при проследяване на детето в динамика.

1. „Две групи по три думи” – тест за запомняне на две конкуриращи се групи, т.е. изследване влиянието на хомогенни интерференции. Инструкция: „Повтори след мен: дом, гора, котка” – детето повтаря. След това: „Повтори още няколко думи: нощ, игла, пай” – детето повтаря.

Следваща стъпка – Експериментаторът пита: „Какви думи имаше в първата група?” – детето отговаря, след това: „Какви думи имаше във втората група?” – детето отговаря.

Ако детето не е в състояние да възпроизведе думите по групи, експериментаторът задава въпроса: „Какви думи въобще си запомнил?”

При непълноценно изпълнение на задачата, тя може да се повтори до четири пъти, като се използват четирите групи думи. За норма се счита непосредствено пълноценно възпроизвеждане на третото повторение.  След това се дава интерферираща задача (продължителност от 3 до 5 минути), например, броене от 1 до 10 и обратно се приема за сложна задача; с деца над 10 години се прилага серийно броене „100 минус 7”.  След като приключи изпълнението на интерфериращата задача, експериментаторът се връща  към основната задача („Две групи по три думи”), но сега не брои думи, а иска от детето само да повтори думите от първата, а след това и от втората група.

Съдържанието на слухово-речевата памет при отсроченото възпроизвеждане на думите се счита, че е в норма, ако са направени не повече от 2 грешки (например, забравени две думи и заместени при възпроизвеждането с други две (близки по звучене или значение, разбъркано разположени в групите).

2. „Шест думи” –  Експериментаторът дава инструкция: „Ще ти кажа няколко думи, а ти се постарай да ги запомниш в същия порядък”. Слушай: риба, печат, дърво, ръка, дим, сом. Детето повтаря. При неточно възпроизвеждане тестът се повтаря до четири пъти.

След това се дават интерферираща задача (продължителност от 3 до 5 минути), например, възпроизвеждане на таблицата за умножение;  намиране на числа и поредица от цифри в таблицата на Щулт; изваждане от 30 на 1, а след това на 2 (виж приложената таблица).

След като приключи изпълнението на интерфериращата задача, експериментаторът се връща  към основната задача („Шест думи”), но сега не брои думи, а иска от детето само да повтори думите които е запомнило: „Какви думи си запомнил?” – детето отговаря.

Нормата за ефективно изпълнение на теста е аналогична на теста „Две групи по три думи”, но тук като задължително се явява условието да се повторят думите в реда, както при еталона. 

3. „Разказ”

= Инструкция: „Ще ти разкажа кратък разказ, а ти се постарай да го запомниш и после да го преразкажеш колкото се може по-точно”. Изследователят разказва един разказ. Детето го повтаря (преразказва). При непълен негов разказ, задължително се поставят насочващи въпроси за оценка продуктивността на пасивната и активна памет.

Разказ „Хитрата Кума Лиса”

Бягала Кума Лиса по полето. Видели я кучетата и започнали да я гонят:  а-ха да я стигнат. Точно тогава Кума Лиса спряла и се притаила на земята. Кучетата не я видели и продължили напред.  Хукнала тогава Лиска с всички сили назад. Толкова силно бягала, че не видяла как изведнъж се озовала пред пушката на ловеца.

Разказ „Лъв и мишка”

Лъвът спял. Мишката прибягала върху него. Той се събудил и я уловил.  Мишката започнала да му се моли, да я пусне и му обещала, че също ще направи нещо добро за него.  Тогава лъвът силно се разсмял и я пуснал. Не след дълго ловци хванали лъва и го вързали за едно дърво. Дърпал, дърпал лъвът, но не успял да се освободи. Мишката чула рева на лъва, дошла, прегризала със зъби въжето и освободила лъва.

4. Пиктограма

= Цел – Изследване особеностите на опосредственото запомняне и неговата продуктивност, характера на мисловната дейност и нивото на формиране на понятийно (концептуално) мислене.

Методиката може да се прилага за изследване на деца и възрастни в група и индивидуално.

= Материал – Чист лист хартия, един черен или няколко светни молива, набор от думи.

= Инструкция: (вариант за деца) „Сега ще направим проверка на твоята памет. Аз ще ти казвам думи, а ти за всяка дума ще рисуваш на листа картинка, по която по-късно да можеш да си припомниш думата”

= Инструкция: (вариант за възрастни) „Ще Ви предложа за запомняне списък от думи и словосъчетания. За да Ви бъде по-лесно, можете за всяка дума да нарисувате върху този бял лист някаква картина, изображение на човек, природа, животно, растение и други, но, без да пишете букви или цифри. Направете такава рисунка, че по-късно тя да Ви подсети за думата. Качеството на рисунката няма значение. Времето за рисуване няма значение – рисувайте толкова дълго, колкото искате. Помнете, че рисунката трябва да Ви помогне да си припомните думата. Всяко едно изображение обозначете с номер, съответстващ на реда,  по който чувате думите”.

След инструктажа, на изследваното лице се прочитат думите, като се спазва интервал между тях не по-голям от 30 секунди. Преди всяка дума експериментаторът назовава поредния номер на думата, а след това предоставя време за рисуване. Думите се изговарят ясно и отчетливо за да се избегнат повторения.  По време на рисуването може да бъдат задавани въпроси: „Какво рисуваш в момента?”, „Как това би ти помогнало за да си припомниш думата?” и др.  Всяко едно изказване на изследваното лице се записва в протокол.

Примерен набор от думи (словосъчетания):

Вариант 1:

= весел празник;

= тежка работа;

= развитие;

= вкусен обяд;

= смела постъпка;

= болест;

= щастие;

= раздяла;

= дружба;

= тъмна нощ;

= скръб.

Вариант 2:

= глуха старица;

= война;

= строга учителка;

= гладен човек;

= сляпо момче;

= богатство;

= красиво момиче;

= власт;

= болна жена;

= измама;

= весела компания.

След приключване на теста, изследователят може да премине към прилагане на друго изследване или да направи пауза за почивка. Възпроизводството на думите трябва да се извърши в рамките от 40 до 60 мин. или повече. Когато настъпи време за проверка на запомненото, изследователят пита: „като използвате вече нарисуваните изображения, бихте ли възпроизвели думите или словосъчетанията, за които Ви подсещат?”. Изказванията на изследваното лице се записват в протокол

= Интерпретация – При оценка на резултатите се изчислява броя на правилно възпроизведените думи, в съотношение към общото количество представени за запомняне думи.  Тези данни могат да бъдат съпоставени с резултатите от заучаването на „10 думи” (това е друга методика, която ще бъде разгледана по-нататък).

Съдържанието на самите рисунки отразява запаса от знания и  предположения 9асоциации), особеностите на индивидуалния жизнен опит, а също така, мисловните процеси абстрахиране и отвличане. 

Особеностите на опосредственото запомняне се изразяват чрез качеството на рисунките. Изображенията могат да се класифицират в пет основни вида:

= абстрактни;

= знаково-символични;

= конкретни;

= сюжетни;

= метафорични.

§     Абстрактните изображения (А) са представени във вид на линии, не са оформени в никакъв определен, разпознаваем образ.

§     Знаково-символичните (З) са представени във вид на знаци или символи (геометрични фигури, стрелки и пр.).

§     Конкретните (К) са представени с конкретни предмети.

§     Сюжетните (С) изобразяват предмети, персонажи, които са обединени в някаква ситуация или е представен един персонаж, извършващ някаква дейност.

§     Метафоричните (М) са представени във вид на метафори с художествен смисъл, така например на думата „радост”, може да се изобрази човек с крила, реещ се във въздуха.

При обработката на резултатите изследователят поставя върху всяка рисунка съответната буква за предполагаемия вид изображение. По-късно от това може да бъде направен извод за характера на мисловните процеси на изследваното лице (ИЛ) в зависимост от най-често употребявания вид изображение.

Ако изследваното лице използва абстрактен и знаково-символичен вид рисунки, то той би могъл да бъде отнесен към т. нар. тип „мислител”.  Хора с този тип мислене са склонни към обобщения, синтезиране на информацията, имат високо ниво на абстрактно-логическо мислене.

Ако изследваното лице използва сюжетен и метафоричен вид рисунки, то той може да бъде отнесен към  групата на хората с творческо мислене, съзнаващи своите художествени способности или увличащи се по художественото творчество.

Ако изследваното лице използва конкретен вид рисунки, то може да се приеме, че при него преобладава конкретно-действено мислене, което предполага опериране с непосредствено възприеманите обекти и връзки или т. нар. „практическо” мислене, насочено към разрешаване на части от конкретни задачи в практическата дейност.  Първото обикновено е свойствено за учениците на възраст 10-11 години, а второто – за ръководещи кадри, учители.

За нивото на сформиране на понятийното мислене свидетелстват някои свободно установени връзки между абстрактните понятия и изображенията в процеса на рисуване и възпроизвеждане на думите по рисунките.

Освен това, следва да се обърне внимание на проективното значение на методиката за диагностика на особености на личността. Ако в качеството на опосредствени стимули често са изобразени хора и  впоследствие възпроизвеждането на този словесен материал се извършва с лекота и успешно, този признак може да свидетелства за висока асертивност, но ако при възпроизвеждането са налице затруднения – това може да говори за инфантилност.

По качеството на рисунките може да се съди за нивото на изтощаемост на изследваното лице. За това свидетелстват: нарастваща небрежност; отслабване на натиска при рисуване с молива към  края на заданието.

II. Зрителна  памет

Еталоните за изследване на зрителна памет са представени чрез рисунка на „Шест фигури” и рисунка „Лято”.

1. „Шест фигури” – в същинското изследване се използва само един ред, останалите служат за динамично наблюдение (ретест).

= Първа стъпка: Пред детето за време 10-15 секунди се поставя шаблона с фигурите и се дава инструкция: „Разгледай внимателно тези фигури и запомни колкото се може повече от тях”.  След това еталона се прибира. Дава се следваща инструкция: „Сега нарисувай на този бял лист тези фигури, които си запомнил”.  При неудовлетворително представяне, еталонът може да се покаже още веднъж. След това се закрива и еталона и това, което детето е нарисувало първия път. Дава му се нов лист за да представи втория опит.  Процедурата може да се повтори до четири пъти. За норма се приема точно представяне на шест от фигурите от третия път (виж еталона). 

      = Втора стъпка: Продължителността на запазената зрителна информация се изследва след 20-25 минути (това време се запълва с други задачи). Проверката започва без допълнително представяне на еталона. Дава се инструкция: „Помниш ли все още фигурите, които нарисува? Искам сега да ги нарисуваш още веднъж”. За норма се приемат наличието на две грешки (забравени две фигури, невярно изобразени или разбъркани по реда, представени първия път).

= Трета стъпка: На детето се предлага да запомни друг ред с шест фигури, като се прилага същата инструкция; тези фигури то трябва да възпроизведе този път с другата ръка. Необходимо е само едно възпроизвеждане. След 20-25 минути се изследва продължителността на запомненото, както при втората стъпка.

Този вариант на теста позволява да се сравнят двете полукълба за различия в сферата на зрителната памет.

2. „Шест букви” – Инструкцията и условията за провеждане на теста са същите като при „Шест фигури”. Използва се еталон за запомняне на букви (използва се един от предложените варианти):

-ЕИРКГУ;

-ДЯВСРЛ;

-НЮБКИЬ;

-ОУЗТЩЧ.

3. Сюжетна картина „Лято” – Пред детето за 20 секунди се поставя картина „Лято” и се дава инструкция: „Разгледай внимателно цялата картина и се постарай да запомниш колкото се може повече от нея, все едно сия фотографирал”. След това еталонът се прибира и на детето се задават въпросите:

= Кое време на годината представя картинката? Колко човека има на нея?

= Какво се случва? (тук изследователят показва на чист бял лист долната му част, за да подсети детето, че става дума за сюжета изобразен в долната част на картината)

= Там е нарисувано езерце. Какво се случва в езерцето и какво се случва край него?

= Какви животни и растения има на картинката?

= Кой с какво се занимава (прави)?

Къде на картинката се намира заека и птицата с гнездото? (Детето отбелязва с молив кръстче на белия лист хартия)


 

  = Продължителността на запазване на организираната по смисъл зрителна информация се изследва след 20-25 минути. Пред детето се поставя чист лист хартия и се дава инструкция: „Помниш ли, ние запомнихме една голяма картинка? Моля те, искам сега да ми я нарисуваш; може само схематично: просто постави кръстчета и очертай границите на една или друга фигура или фрагмент”.