I. Речеви функции

1. Автоматизирана реч – От детето се иска да изброи дните на седмицата, месеците, годишните сезони (за по-големите деца, тези в старша възраст – броенето е в обратен ред); броене от 1 до 10 и обратно; назоваване на своя адрес; името на майката, бабата и пр.

2. Фонемичен слух – Изследователят дава указание: „Повтаряй след мен”:

= б-п, д-т, з-с и т.п.; ба-па, ра-ла, да-та-да; ба-бу-бо;

= дъщеря-бащеря; коза-коса; сок-кок; мустаци-устаци; кола-коса и пр.

= скоропоговорки.

От детето се иска да назове по двойки, а след това по тройки определени предмети на картинка (виж рисунката):

=  „сабя-грозде”; пирон-кост; мишка-покрив и пр.

=  „кост-грозде-пирон” и пр. 

Допълнителна информация за състоянието на тези и допълнителните части на речевите функции може да се получи от речта на детето от актуалните и паметовите следи (литерални парафазии, неправилни ударения, новообразувания и пр.) при четене и писане.

3. Речева артикулация и кинетика – Инструкция: „Повтаряй след мен…” б-м, д-л-н, г-к-х; тпру; слон-стол-стон; би-ба-бо, бо-би-ба; дом-том, кора-гора, мед-лед; поклонник-полковник, полковник-съновник и пр.

4. Номинативни процеси  – Инструкция: „Какво е това? „Как се нарича”. Изследователят моли детето да назове изображенията (виж рисунките) първоначално една по една, после по две, по три; отделни части от цялото тяло първо на картинката, а след това да покаже тези части върху себе си; да посочи и назове кои са любимите му картинки, действия, цветове и пр. 

Допълнителна информация се събира от начина, по който детето търси и прави избори на точните думи, за наличие на вербални парафазии в спонтанната реч, при излагане сюжета на картинката и т.н.

5. Разбиране на логично-граматични конструкции („квазипространствени)

= Експериментаторът иска детето да покаже различно пространствено разположение на предмети (виж рисунката): „бурето е върху сандъка”; „бурето е пред сандъка”; „сандъка е в бурето” „варела е в сандъка” и пр. 

= Експериментаторът може да поиска от детето и други упражнения, да постави например: „молива в тетрадката”, „молива върху тетрадката”, „тетрадката върху молива” (от ляво, дясно, под, над); да държи „четката над главата”; „четката зад гърба” и пр.

= Детето може да реши задача, например: „Кольо е ударил Петър. Кой е виновен?” или „Брата на бащата и бащата на брата, едно и също ли е?”

= Експериментаторът дава инструкция: „Правилно ли е това, което казвам: „след лятото е есента”; „преди пролетта е лятото”; „от облаците пада дъжда”; „облаците са под земята”; „над дърветата има трева”; „тревата расте върху земята”. При изброяването, верните граматични конструкции трябва да се редуват с неверните.

6. Построяване на самостоятелно речево изказване

Този аспект на речевата функция се оценява по ниво на продуктивност на спонтанната реч на детето в процеса на интервюто, при описание на сюжетните картини. Отчита се до колко детето е в състояние да разгърне собствената си речева активност или неговата реч носи репродуктивна форма, т.е. формира се само като отговор на въпроса на изследователя.

6.1. Писане, четене и смятане

а/ Писане

= Писане на отделни букви и срички

= Преписване и писане на думи познати от опита: собственото име, „мама”, „домашна работа, „клас”, „учител” и пр.

= Писане на отделни думи и словосъчетания: „кола”, ‘гвоздей”, „корабокрушение”, „мед-лед”, „път-пет”, „мечка-печка”, „боб-поп-шоп”,  и т.н.  Първоначално задачата се изпълнява в свободен режим, а след това под диктовка.

= Писане на изречения: „Котката спи на прозореца”, „Кучето е на двора”, „Мишлето гризе сиренце” и пр.

б/ Четене

= Прочитане на прости и слети (наложени, преплетени една в друга) букви и цифри (виж рисунката).

От детето се иска да открие, разпознае и назове буквите и цифрите; да посочи невярно написаните букви; да се опита да прочете на срички, като свърже отделните букви. 

6.2. Четене на разказ

 „Хитрата Кума Лиса”

Бягала Кума Лиса по полето. Видели я кучетата и започнали да я гонят:  а-ха да я стигнат. Точно тогава Кума Лиса спряла и се притаила на земята. Кучетата не я видели и продължили напред.  Хукнала тогава Лиска с всички сили назад. Толкова силно бягала, че не видяла как изведнъж се озовала пред пушката на ловеца.

„Лъв и мишка”

Лъвът спял. Мишката прибягала върху него. Той се събудил и я уловил.  Мишката започнала да му се моли, да я пусне и му обещала, че също ще направи нещо добро за него.  Тогава лъвът силно се разсмял и я пуснал. Не след дълго ловци хванали лъва и го вързали за едно дърво. Дърпал, дърпал лъвът, но не успял да се освободи. Мишката чула рева на лъва, дошла, прегризала със зъби въжето и освободила лъва.

Свраката и гълъбите

Свраката чула, че гълъбите ги хранят добре. Пребоядисала се в бял цвят и полетяла във висините. Гълъбите не я познали и я приели при себе си.  Но тя не издържала и в един момент започнала да грачи. Гълъбите я разкрили, изплашили се и полетели. Тогава свраката се върнала при своите свраки.  Но те също не я приели и полетели от нея.

Заключение: Състоянието на речевите функции се определя в зависимост от покриване на критериите, описани при работа със зрителния и пространствен гнозис, четене и писане на отделни цифри, по теста на Шулт, възпроизвеждане на числа в правилен и обратен ред; серийни изчисления „100 минус 7’ и „30 минус 1 и 2”.