С Ц Е Н А Р И Й

                                        за приемане „Хартата на толерантността”

 

            Забележка: Сценарият е предназначен за прилагане спрямо ученици от категорията „труден” клас. Текстът (стиховете)  е адаптиран както към проблемите на класа, така и индивидуално към всеки участник.

            Цел: Приемане „Хартата на толерантността” в празнична ритуална обстановка.

Действия: три действия

Място: Може да се използва физкултурен салон, столова или друга по-голяма зала.

Сцена: Подходящи декори, осветление, плакати, лозунги.

Костюми: Учениците (без двамата водещи) в първо действие могат да имат на очите си домино – символ на неприемането и отхвърлянето на това което са били, на срама от поведението, на чувството им за вина.

Ремарки:

            Пролог: Тиха музика (фон – песента „Клетва” от филма „Вчера”).

Постановката започва с приветствено слово на водещите към аудиторията. През цялото сценично действие водещите стоят на сцената с лице към публиката, като отстъпват в ляво и дясно всеки път, след прочитане на текста си.

В първо действие учениците са на сцената, седящи на столове, обърнати с гръб към публиката. Единият водещ излиза на сцената и чете текст: „Това, което бяхме ние като клас, ние като личности.”  След това всеки един чете своя монолог по реда на сценария. Действието приключва с края на текста.

            Второ действие започва с промяна на сценичното пространство. Учениците се обръщат с лице към публиката, застават прави зад стола, на който седят.

Единият водещ чете текст: „Това което искаме да бъдем ние  като клас, това което можем да постигнем, ние като личности”. Монологът продължава, като с настъпването на реда на всеки един, четящият прави крачка напред и встрани, застава пред самия стол и чете текста си.  Действието приключва с края на текста, като участникът остава пред стола си.

Трето действие започва с текст четен от водещият. Всеки един от учениците  по ред, четен от водещият полага подписа си върху хартата. След това водещият поканва да направят същото директора, класния ръководител и училищния психолог. 

След финализиране на процедурата с подписите, всички деца вкупом взимат от масата „Хартата”, вдигат я над главите си и изричат три пъти думите: „От този миг сме единни и сплотени”. След това водещият взима „Хартата” и я предава на класния ръководител с поклон.

Завеса.

Участващи лица:

            Всички ученици от класа са включени в сценария. Двама ученика (момче и момиче) изпълняват ролята на водещи.

Сцена и декори:

= Учениците са с поставен бадж на ревера си с надпис „Моята добродетел …” (всеки с отделна добродетел);

= Столове могат да бъдат опаковани с бели покривки;

= Най-отпред пред сцената между актьорите и публиката е поставена маса, на която се намира „Хартата”. Масата е покрита с друг цвят покривка (зелена, червена).

= На дъската се намира красив надпис с текст: „Добре дошли, скъпи гости на нашия ритуал!”

= Музикално оформление.

Публика (аудитория):

= Директора на училището; главния учител; класния ръководител; други учители; училищен персонал; членове на училищното настоятелство; родители;

ТЕКСТ НА СЦЕНАРИЯ

ПРОЛОГ

Водещ – 1:

Уважаеми гости,

Когато се подготвяхме за това събитие, случайно попаднахме на едно разтърсващо стихотворение на 14 - годишно момиче - Лора Граймс от Бристъл, Великобритания, което има злощастна съдба, след като системно е малтретирано в училище от свои връстници.

В свое писмо тя оставя стихотворение, което моли да бъде прочетено.

Предлагам го на вашето внимание.

*   *   *

Ученик: Аз съм човекът, когото тормозеше като малък.

Ученик: Аз съм човекът, който ти изглеждаше жалък.

Ученик: Аз съм човекът, който те отвращаваше.

Ученик: Аз съм човекът, на когото се подиграваше.

Ученик: Аз съм човекът, който седеше самотен.

Ученик: Аз съм човекът, който върви към дома неохотно.

Ученик: Аз съм човекът, когото плашеше всеки ден.

Ученик: Аз съм човекът, който стоеше безмълвен, смутен.

Ученик: Аз съм човекът, който носи болка в очите си.

Ученик: Аз съм човекът, който винаги крие сълзите си.

Ученик: Аз съм човекът, който живя в страх и насилие толкова време.

Ученик: Аз съм човекът, разрушен от това бреме.

Ученик: Аз съм човекът, който се давеше в презрение.

Ученик: Аз съм човекът, който проклинаше своето рождение.

Ученик: Аз съм човекът, когото мачкаше за забавление.

Ученик: Аз съм човекът - от твоето поколение.

Ученик: Аз съм човекът, чието име не знаеш.

Ученик: Аз съм човекът, за когото не хаеш.

Ученик: Ти мислиш, че е готино да си свиреп, но и аз съм Човек - като теб.

*   *   *

Водещ-1: 

Уважаеми г-жо Директор,

Уважаеми (а) …………… (класен ръководител)

Скъпи гости, почитаеми родители,

Приятели, съученици,

Добре дошли на нашия ритуал.

Водещ-2: 

Ние, учениците от ……. клас организирахме и Ви поканихме на това събитие, за да станете свидетели на нашия обет.

„Обетът”  - това е тържествено обещание, клетва, задължение, дадена дума, заричане. 

Обетът означава способност да поемеш отговорност. Обетът е възможност,  да кажеш на другите, че вече си пораснал.

Водещ-1: 

Уважаеми гости,

Вие сте тук, за да чуете нашите обещания и за да видите нашето прераждане. 

Вие сте тук, защото искаме да Ви покажем, че трябва да ни вярвате. 

Вие сте тук, за да станете свидетели на нашите прозрения, на нашия катарзис.

Вие сте тук, за да станете пазители на добродетелите, в които ние се вричаме.

Вие сте тук, за да ни напомняте, казаното от нас в тежки мигове, за да ни насочвате и бдите върху ненарушимостта на този обет.

Водещ-2: 

Ние сме тук, защото искаме да кажем „НЕ” на онова, което довчера живееше в нас.

Ние сме тук, за да помолим за прошка нашите учители, затова което бяхме.

Ние сме тук, защото искаме да бъдем гордост за нашите родители.

Водещ-1: 

Уважаеми гости,

От името на всички ученици  Ви уверявам, че този момент за нас е много значим.  

Ние сме единственият клас, който пристъпва към подобен ритуал.

Ние прозряхме, че искаме промяна.

Ние разбрахме, че тя може да настъпи, ако самите ние се променим.

Ние осъзнахме, че имаме сили и желаем искрено тази промяна.

Ние преживяхме много.  Някои от нас не издържаха. Те напуснаха класа.

Водещ-2: 

Ние с вишегласие решихме, че искаме за нашия клас да се говори, като за сплотен клас от приятели.

Ние казахме: „Стига! До кога? - и отсекохме - „Искаме промяна. Промяна на самите нас. Промяна, заради самите нас!”

Всеки един от нас,  в лична  изповед призна грешките си пред другия.

Всеки един от нас, преклони глава и поиска прошка от другия.

Всеки един от нас каза „НЕ” на това, което повече от година се случва между нас.

Всеки един от нас разбра, че е дошло времето за нещо ново.

За нещо, което самите ние можем да направим за себе си.

ДЕЙСТВИЕ ПЪРВО

Водещ-1

Уважаеми гости,

За да почувствате това, с което искаме да се разделим, това, което искаме да оставим  в миналото, ние подготвихме за вас и ще  ви представим един скромен спектакъл.  Като всеки спектакъл той е преживелищен. 

Слушайте, разбирайте, осмисляйте и преживявайте със сърцето си. Уповавайте се на чувствата си и преценявайте с разума си, само така ще разберете нашия катарзис.

Ще ви представим чувствата си в две действия:

Първо действие е  с надслов:

„Това, което бяхме ние като клас, ние като личности.”

Ремарки:  Водещите се оттеглят в двете страни.  Сцената се отваря за първо действие. Учениците са на сцената, седящи на столове, обърнати с гръб към публиката.

Реплики: Всеки един ученик в описания ред участва, като чете своята реплика:

Ученик:

Ще Ви прочета притча за едно момче, което било с много лош характер.

„Това момче било  невъздържано и вечно се карало с другите хора. Един ден баща му отишъл при него с торба, пълна с гвоздеи, дал му я и му казал:

“Сине, трябва да се научиш да контролираш избухливостта си. Затова, ето ти тази торба с пирони и всеки път когато си изпуснеш нервите, забивай по един от тях в оградата на нашата къща!”

На първия ден момчето забило 37 гвоздея в оградата! Но през следващите няколко седмици то се мъчело с всички сили да се контролира и да овладява емоциите си и броят на пироните, които забивало в оградата намалявал с всеки изминал ден. То открило, че е дори по-лесно да овладява гнева си, отколкото да забива пирони!

Най-накрая настъпил денят, в който момчето не се скарало с никой, не изпуснало нервите си нито веднъж и не забило нито един пирон в оградата. Радостно то споделило новината с баща си. А той отвърнал:

“Изключително много се радвам сине за твоя успех. Отсега нататък, всеки ден, в който успееш да овладееш гнева и емоциите си, изваждай по един пирон от оградата!”

Дните минавали, момчето пораснало малко, но дошъл най-добрият ден досега! Това бил денят, в който то можело да каже на баща си, че в оградата не е останал нито един гвоздей! Бащата хванал сина си за ръката и го завел до оградата. Там му казал:

“Справи се добре, но погледни дупките от пироните в оградата. Тя никога няма да бъде същата! Същото е и при отношенията ти с хората сине – когато не успееш да контролираш емоциите си, ти казваш лоши думи или правиш лоши неща, които оставят белези, точно както дупките от пирони!”

Можеш да забиеш нож в човека срещу теб и после да го извадиш. Но без значение колко пъти ще кажеш “Съжалявам!”, раната му ще е още там. А раната, причинена от думи боли по същия начин както тази, причинена, чрез физическо действие!

Увери се, че си в състояние да контролираш емоциите си следващият път, когато си изкушен да кажеш нещо, за което ще съжаляваш после!

Ученик:

Ние дълго не можехме да разберем,

защо се случва това с нас.

Ние не искахме да разберем,

важността на това, което искаха от нас.

Ученик:

Ние бяхме много разделени.

Не искахме да си простим.

Един от друг затворени и отчуждени,

във свят жесток, непоносим.

Ученик:

Ние не признавахме достойнство, свян,

ний бяхме груби, нагли,

и разумът ни беше окован,

и чувствата ни неразбрани.

Ученик:

Не бяхме истински приятели.

Не разбирахме какво е това –

да бъдеш защитен от другият,

да чувстваш  ти приятелска ръка.

Ученик:

Ние страдахме от болка и обида.

Не можехме да продължим така,

отчаяни, сами и наранени,

по пътя на нашата съдба.

Ученик:

Ние често бяхме непокорни,

шегувахме се като на игра.

Казваха ни, че сме агресивни,

ний, безразсъдно махахме с ръка.

Ученик:

И всеки ден и всеки час,

ний страдахме дълбоко.

И влезехме ли ние в клас,

страхът ни сграбчваше жестоко.

Ученик:

Не можехме да учиме дори,

обхванати от злоба и от гняв,

 от сблъсъци и от обиди,

загубихме човешкия си нрав.

Ученик:

И всеки път започвахме с игра,

на карти или просто ей така.

А после си нанасяхме обида,

белязахме с огън нашата душа.

Ученик:

И чудехме се как да се опазим.

И питахме се как да озаптим.

Насилието и това да мразиш,

да бъдеш безсърдечен и непоносим.

Ученик:

Да бъдеш „хейтър” е най-лесно,

да нагрубяваш и мъстиш.

И трудно е да бъдеш истински приятел,

а не да се опитваш да рушиш.

Ученик:

Аз не обичам с клюки да се калям,

а също и съмнението зло.

Аз не обичам змийски да ме галят,

с желязо да ми стържат по стъкло.

Ученик:

Аз мразя се, когато се страхувам.

Когато бият някой без вина.

Когато във душата ми нахлуват

и в нея храчат своята злина.

Ученик:

Сърцето всички отговори знае,

от него искай винаги съвет.

В тъмнината ще те разпознае,

то вижда от очите по-добре.

Ученик:

Омразата не облекчава се с омраза,

омразата лекува се със любов.

Разбирай чувствата на другия,

обичай го, бъди готов!

Ученик:

 (обръща се към публиката с лице)

О, толкова е страшно всичко това!

На никого не го припомняй ти.

Приятели, подайте си ръка и вижте, ….

Ремарки: Останалите участници обръщат един към друг главите си.  След това се обръщат към публиката, застават в една редица и хващат ръцете си един с друг.

…………..

Вие имате приятелски сърца!

Ремарки: Всички правят поклон, хванати за ръце. След това се оттеглят, като остават с лице към публиката, но застават прави до стола, на който седят. Всеки един започва с репликата си, след което прави крачка напред и в страни и застава пред стола.

ВТОРО ДЕЙСТВИЕ

            Забележка: Всеки ученик казва стих за добродетелта, която е изписана на баджа му.

Водещ-1: Чуйте нашето послание за:

„Това което искаме да бъдем ние като клас, за това което можем да постигнем, ние като личности.”

Ученик: „Прозрение”

Учители,

Днес, ний се прекланяме и искаме прошка от Вас!

Скъпи родители,

Днес, ний се покланяме, челата си свеждаме ниско пред Вас!

Ученик: „Вяра”

Ние вярваме в себе си,

във нашата мъдрост и сили.

Ние се уповаваме на нашия разум,

но на вашите опит и грижи.

Ученик: „Надежда”

Ние искаме, от утре да бъде различни:

да бъдем честни, единни, тактични,

да бъдем почтени, милосърдни, търпеливи;

да сме любящи, уверени, справедливи.

Ученик: „Благородство”

Като пламъчето на свещта

да те нося в сърцето, чрез теб да гледам на света,

да имам чувство, което

с радост изпълва всяка душа.

Ученик:„Благоразумие”

Да събуждам нежност и сила –

да бъда аз самата

твоя светлина и закрила.

Ученик: „Милосърдие”

Да бъда добър и възпитан,

да вярвам в доброто, в другия,

да го подкрепям, помагам, зачитам.

Не е ли това милосърдие.

Ученик: „Достойнство”

Да сме достойни за грижата майчинска.

Да се гордеят наште бащи.

И да пазим честа на дедите си,

преуспяващи в бъдните дни.

Ученик: „Любов”

Като изкусен ваятел

с думи любов да създам.

Наречи ме тогава приятел,

не оставяй ме в този свят сам.

Ученик: „Човеколюбие”

Човек живей във този свят с другите,

в тях открива любовта.

От тях се учи да обича,

и справя се със земна суета.

Ученик: „Прошка”

Приятели, аз знам - ще ми простите.

И враговете нека ми простят.

От тук натам ще бъда друг във дните,

изпълнени с приятелство, а не със срам.

Ученик: „Приятелство”

Слава Богу, че имам приятели!

И дай, Боже, да са ми живи!

Над главата ми, щедро препатила,

те единствено бдят търпеливо.

Ученик: „Мъдрост”

Да бъдеш във духа си зрял,

да умееш да се учиш.

Да се вглеждаш в себе си, прозрял,

за свойте грешки, несполуки.

Ученик: „Безкористност”

Не искам да съм егоист,

за себе си да мисля само.

Не искам да съм аз нарцист,

а дете пораснало, голямо.

Ученик: „Търпеливост”

Приятелю, сложи юзда на своя гняв,

на свойта завист и омраза.

А ний ще озаптиме дяволското в нас,

което ни убива и ни смазва.

Ученик: „Щедрост”

Да бъдем щедри, не привидно

а всеки ден и със дела.

Да не лицемериме ехидно,

да забравим мъст и клевета.

Ученик:

Приятели скъпи, любими,

животът ми протича в клас.

Аз искам топъл спомен да имам,

когато в годините бъдни,

той отново ме връща при вас.

ТРЕТО ДЕЙСТВИЕ

Водещ-1:

Скъпи съученици,

Уважаеми гости,

Пристъпваме към най-тържествената и най-отговорна част от нашия ритуал – подписването на „Харта за толерантност”.

Водещ-2:

Ще Ви прочетем едно по едно имената на всички ученици и длъжностни лица, които следва да положат подписите си в този документ.

Водещ-1:

Чете имената на учениците:

= …………………………………………………..

= Уважаема г-жо Директор, моля заповядайте, за да положите подпис.

= Уважаеми г-н  (г-жо) ……… (класен ръководител) моля, заповядайте за да положите подпис.

= Уважаеми г-н ………. (училищен психолог)  моля заповядайте, за да положите подпис.

Ремарк:

След финализиране на процедурата с подписите, всички деца вкупом взимат от масата „Хартата”, вдигат я над главите си и изричат три пъти думите:

„От този миг сме единни и сплотени”.

„От този миг сме единни и сплотени”.

„От този миг сме единни и сплотени”.

Учениците поставят „хартата” на масата и се оттеглят на сцената, подреждат се в редица. Хващат ръцете си в плетеница, покланят се на публиката и остават така.

Следват аплодисменти.

-През това време, листа на хартата се заменя с оригиналния екземпляр на „хартата”, който е предварително подписан и поставен в рамка.

-Тогава председателят на класа  взима „Хартата”, пристъпва напред и я предава на класния ръководител с поклон.  

Следват аплодисменти.

-Възможни изказвания (послания) от страна на класния ръководител, директора, други официални лица.

Водещ-2:

Уважаеми гости,

Нашият ритуал е към своя край.

Позволете ми от името на всички съученици, да изразя нашата дълбока благодарност:

=  на директора на училището – …………….., която ни подкрепя в нашата идея и ни оказваше всестранна помощ;

= на класния ни ръководител –  …………….., която майчински ни насърчаваше  и обгрижваше, дарявайки ни с любов и топлина.

= на училищния психолог – …………….., който ни сочеше пътя към нашият духовен вътрешен свят, към личностното ни прозрение на чувствата, към взаимната любов.

Благодарим на всички гости, на нашите родители, които с присъствието си преживяха това, което ние преживявахме, а сега вярват в това, в което ние вярваме.

Закривам ритуала.

 Завеса