(из "Страници от  училищния сайт") 

В повечето случаи детският суицид е по-трудно да се предвиди и предотврати, отколкото при възрастните. Причината се крие в някои особености на детската психика, за които е необходим да се напомни на всички родители.

1.Децата са много по-емоционално уязвими в сравнение възрастните.

Всеки възрастен знае как да разсее неприятните си преживявания, как да компенсира психическото свръхнапрежение, как да се успокои. Детето обаче се оказва съвършено беззащитно, сам само със своите страхове и печал. За да се научи да се справя със своите страсти, на подрастващите е необходима помощта на родителите, които често не осъзнават това и много небрежно се отнасят към вътрешния свят на своето потомство.

2.Децата не могат да осъзнаят до самия си край необратимостта на смъртта.

В детските мисли може да се зароди абсурдната от гледна точка на възрастните идея, като например: „Ето, сега ще умра и после всички вие ще съжалявате и вече ще се държите с мен добре!”

3.Децата се егоцентрични.

Това означава, че те в много по-голяма степен от възрастните са склонни да приемат себе си, като причина за случващи се събития. Не е случайно, че много често именно по-малки деца поемат върху себе си вината за семейните скандали между родителите, като по този начин се обричат на непоносими преживявания за вина.

4.Децата мислят по-конкретно от възрастните.

По тази причина много неволно изпуснати от родителите реплики-заплахи от типа „Не искам да те виждам повече!”, „Да не си стъпил вече вкъщи!”, „Съжалявам, че съм те родила!”, „Ще те дам да живееш при други хора!” и т. н.,  се възприемат буквално от детето.

5.Децата са много непосредствени и наивни.

Децата могат да станат лесна жертва на манипулация, като бъдат подтикнати към самоубийство отвън, за разлика от възрастните, които обикновено пристъпват постепенно и ритуално към края на живота си, позволявайки на обкръжаващите ги да предвидят и респ. да предотвратят суицида.  Между другото, възрастните обикновено не споделят открито намеренията си (с изключение на опитите за суицид с демонстративен характер), а за разлика от тях, децата могат открито да говорят за желанието си да умрат.  Обикновено на подобни разговори никой не придава значение, подозирайки детето в опит да шантажира обкръжението си, а това всъщност е проява на детската непосредственост.

6.Децата са по-зле информирани за възможните последици от самоповреждащото си поведение. По тази причина демонстративните опити за суицид, когато детето не планира да умре, могат да завършат със смърт или инвалидизиране.

7.Децата показват с поведение и думи намеренията си.

Докато плановете на детето зреят, то обикновено губи спокойния си сън, става много раздразнително, но когато решението се оформи окончателно – детето внезапно се успокоява. Държи се нормално, доброжелателно.  Именно този период е много опасен.  Той всъщност е последен предупредителен звън.  От този момент нататък детето започва да привежда в действие своите намерения, като обикновено подрежда живота си като за последно (изчиства стаята си, подрежда книгите, играчките си, дисковете и пр.) – това са ритуални прощални действия. Може да инициира разговор, в който да промъкне дими от типа, че дълго време няма да могат да се видят. Ако родителите забележат такава рязка промяна , те веднага трябва да бият тревога! От тук нататък детето не трябва да бъде оставяно само. Колкото се може по-бързо следва да се потърси психолог и организира среща с него. Пагубно е родителите да мислят, че ще се справят сами.

Как родителите могат да помогнат на детето, което има намерение да сложи край на живота си със самоубийство?  

СЛУШАЙТЕ — „Аз те слушам, аз чувам какво казваш!” – не се опитвайте да утешавате детето с общи думи от типа: „Е, не всичко е така лошо!”, „Ще стане по-добре!”, „Не си заслужава да правиш това” Позволете на детето възможност да говори. Задавайте въпроси и внимателно го изслушвайте. Показвайте му, че го разбирате и че му съчувствате.

ОБСЪЖДАЙТЕ — откритото обсъждане на плановете и проблемите на детето със специалистите – това винаги снижава тревожността. Не се страхувайте да говорите за това – повечето хора изпитват неловкост, говорейки за самоубийство и това се проявява в отричане или избягване на темата.  Беседите не могат да провокират деянието, а обратно – избягвайки тази тема, вие усилвате тревожността, подозрителността към психолога.

БЪДЕТЕ ВНИМАТЕЛНИ към косвените показатели при предполагаемо самоубийство.  Всяко шеговито подхвърляне или споменаване, следва да се приема напълно сериозно. Подрастващите често отричат да говорят сериозно, те дори се опитват да се заиграват и шегуват с родителя  (психолога) заради неговата излишна тревога, като детето дори може да покаже гняв. Важно е възрастният да подчертае, че възприема казаното от детето напълно сериозно.

ЗАДАВАЙТЕ ВЪПРОСИ — обобщавайте, провеждайте рефрейминг (анализирайте, сравнявайте, конкретизирайте, извеждайте други гледни точки, формулирайте алтернативни решения и оценки и пр.) — „Оставам с впечатлението, че сякаш на себе си говориш …?”, „Повечето хора се замислят върху самоубийството!”,  „Ти обмислил ли си всичко, как ще го направиш?” – и ако отговорът е положителен, може да се отиде към конкретизиране: „С пистолет ли? А как ще намериш пистолет? „Откъде ще го вземеш?, „какво ще е случи след това?”, „Ами ако пропуснеш?”, „А кой ще те намери тогава?” „Мислил ли си за погребението си?” „Кой би искал да дойде на гробищата?” -  недоизказаното и затаеното възрастният (специалистът) трябва да го направи достъпно и явно. На-важното е да се помогне на детето да говори, да разсъждава, да мисли за своите постъпки, т.е., да общува.

ПОДЧЕРТАВАЙТЕ ВРЕМЕННИЯ ХАРАКТЕР на проблема — признайте, че го чувствате много силен, че проблемите, с които се сблъсква са сложни, но не са вечни – постарайте се да разберете как можете да му помогнете, доколкото то все още ви се доверява. Разберете кой още може да помогне в тази ситуация.

Бъдете пределно внимателни и бдителни за своите думи и действия!

Най-главното – покажете на своето дете, че то не ви е безразлично.  Дайте му да почувства, че е желано и обичано дете. Постарайте се да го убедите, че всички душевни рани с времето се лекуват.  Уверете го, че няма ситуации без изход и му помогнете да види този изход.

Психолозите имат един важен съвет, който трябва да стане ЗАКОН за родителите:

Когато детето заговори с вас на тази тема – захвърлете да миете съдовете, оставете мобилния телефон, отложете ВСИЧКИ свои работи, седнете с детето очи в очи  – и слушайте, вникнете, съпреживявайте, мислете заедно върху проблема. И още: детето, тийнейджърът трябва да знае, че той ВИНАГИ може да разчита на вашата поддръжка и помощ, че не е сам в този свят.

И накрая, незабавно потърсете контакт със специалист, който притежава съответната квалификация за оказване на помощ при екстремални ситуации.

Когато на родителят (специалистът) се отдаде да предотврати намеренията, той не бива да оставя детето без постоянно внимание. Необходимо е а му се помогне да открие привлекателните страни на живота, да повярва в себе си и в своето достойнство; в това, че родителите го обичат и то им е скъпо.  Добре е да се започне със съставяне на план за бъдещето, с мечти за малките успехи и тяхното осъществяване.

20.10.2017г.