Фамилно (семейно) консултиране и психотерапия. Техника „Семейни правила“

                   (в помощ на училищните психолози, работещи със семейства) 

            Семейните правила представляват онези принципи, около които се строи семейния живот. Те позволява да се поддържа стабилност в семейството, придават му устойчивост, създават условия за развитие на личността на всички негови членове. Всеки член трябва да има и добре да познава своите права и задължения – само при това условие е възможно  функционирането на хармонично, безконфликтно взаимодействие вътре в семейството.

            Всяко семейство самостоятелно формира своите правила, които често представляват симбиоза от привнесени от родителските семейства правила. Правилата могат да касаят различни страни от семейния живот, започвайки с разпределението на функциите и задълженията и завършвайки с това – в каква форма всеки да изразява своите чувства и дали въобще може да ги изразява. Именно семейните правила предписват кое е добро и кое – лошо, кое е позволено и кое – не, кое се явява норма и кое излиза извън границите й.

Правилата могат да бъдат гласни или негласни – скрити, за които не се говори открито (на глас), но имащи силно влияние в семейството. Например, може да е забранено да се споменава за починалото дете, да не се коментира алкохолизмът на бащата или „първи се извинява винаги по-младия, независимо кой е виновен“. Освен това, част от правилата могат въобще да не се осъзнават от членовете на семейството. Те дори могат да не се замислят върху тях.

Важно е обаче да се знае, че на всеки етап от жизнения цикъл на семейството могат да възникват и да влизат в сила нови правила, като част от тях да влизат в противоречие със старите. П:о тази причина е важно членовете на семейството да се договарят между себе си, приспособявайки правилата към променената обстановка.

Упражнение № 1 – „Изясняване на семейните правила“

По време на сесията, пред всички членове на семейството задайте въпроса: „Какви правила в момента действат във вашето семейство?“

Изберете такъв момент, че да се гарантира време от 1,5-2 часа сесия, за да сте в състояние да приложите изцяло техниката.  Изберете и назначете от членовете на семейството „секретар“, който ще записва семейните правила. Документирането ще облекчи значително по-нататъшната работа и ще предпази от лутане и грешки. По време на процедурата по изясняване на правилата, избягвайте споровете по повод това, подхожда ли на семейството това правило или не, а също и – изпълними ли са тези правила. На този етап не се опитвайте да осмисляте и разбирате излаганите мнения на участващите. Упражнението се провежда под формата на изследване.

Обикновено не предизвикват трудност правилата, отнасящи се по темите: как да се разпореждат с парите; какви да за домашните задължения или нарушенията на правилата.  Това са т. нар. „открити“ правила, които не създават проблеми, за разлика от ‚скритите“, регулиращи други взаимоотношения в семейството. Първоначално обаче психологът поставя като тема „откритите“ правила.

По време на сесията може да наблюдава формулиране на правила, които се оказва, че всеки член на семейството ги разбира по различен начин. За много семейства тази процедура – да седнат и разговарят за определяне на рамка от правила може да се окаже нещо напълно ново и непознато.  Много родители например са уверени, че всеки член на семейството знае тези правила, което се оказва много често невярно твърдение.

След тази първа крачка, причините за неразбирането и проблемите в поведението постепенно кристализират и стават по-очевидни за всички. Целесъобразно е преди да се премине към второто упражнение, психологът да изясни дали всички разбират правилата до край и преди всичко какво ще правят, ако някой не ги изпълнява.

Упражнение № 2 „Поправка на семейните правила“

След като членовете на семейството са записали всички правила, за които са се сетили и са изяснили всички недоразумения по повод правилата, е необходимо да решат, кои правила се явяват прецизно отражение на семейните ценности към днешния ден и кои вече не са актуални (обикновено това са правила от миналото – внесени или вменени).

Подайте следната инструкция:

„Хората се променят и светът се развива. Тъй като избраните правила принадлежат на вас и вашето семейство, вие сте в правото си да ги променяте, да ги усъвършенствате или напълно да ги отхвърлите. Един от характерните признаци на всяко семейство, в което има удовлетворение и грижовност е правилото, че правилата могат да се променят, когато това е необходимо. Добрите правила помагат на семейството, а лошите го затрудняват.

От участващите се иска:  

-Да обсъдят кои правила им помагат и кои – пречат?

-Какво искат да постигнат с помощта на тези правила?

-Колко лесно/трудно считат, че ще изпълнят (приложат) тези правила?

Правилата могат да са остарели, несправедливи или неподходящи – тези правила се нуждаят от промяна. Предлагам ви, да изследваме възможностите да се променят тези правила.

Обърнете внимание на това, какъв е процеса за създаване и промяна на правилата във вашето семейство. Нека последователно да обсъдим следните въпроси:

-Кой би искал най-много да бъдат променени тези правила?

-Кой ще взима решенията за тези промени?

-Може ли във вашето семейство да се „обжалват“ наличните правила?

-Обсъдете, как са били създадени или как се създават правилата във вашето семейство.

-Един човек или група ги създава, или участвате всички?

-Кой е този човек – най-възрастния, най-тактичния, най-ограничаващия, най-влиятелния ли?

-По какъв начин избирате правилата – от литературата ли, от съседите ли, от разкази на други хора ли, от семействата, в които сте израснали ли ?

След изясняване произхода на т. нар. „открити“ правила, психологът прави следващата стъпка – обсъждането на т. нар. „скрити“ правила, които трудно се улавят, а те всъщност се явяват влиятелна и невидима сила, която управлява живота на всички членове на семейството.

Упражнение № 3 „Установяване на скритите правила“

Последната и  най-сложна задача по темата семейни правила е установяването на критите правила, които могат да останат извън рамките на обсъждането. Попитайте членовете на семейството:

-Могат ли да говорят в своето семейство за това, как се чувстват, какво мислят, виждат, чуват; за вкуса и ароматите, които усещат?

-Могат ли да коментират нещо, което е извън това, което трябва да бъде и това, което искат да бъде?

Следват свободни коментари в четири области:

1.Какво можете да кажете за това, което виждате и чувате? Например, ако сте видели и чули, че двама членове на семейството водят сериозен скандал, можете ли да изразите своя страх, безпокойство, гняв или агресия? Можете ли да изразите своята самота, нежност, потребност от утешаване?

2.На кого можете да кажете това? Например, вие сте дете и току-що чувате баща си силно да ругае. Приемаме, че съществува семейно правило, което забранява грубостта и ругатните между членовете на семейството. Можете ли да изречете това правило в този момент пред баща си и останалите членове на семейството?

3.Можете ли да коментирате факта, че не сте съгласни с някакво поведение или не го одобрявате? Например, ако 15-годишният син (или дъщеря) често се напива, можете ли открито да говорите за това?

4.Можете ли свободно да помолите за обяснение, ако вие не разбирате нещо в поведението на друг член на семейството? Например, ако тонът и гласът на вашия партньор са взаимно противоречиви, можете ли да коментирате това противоречие открито пред него?

Всеки член на семейството вижда и чува различни неща.  Някои от тях носят удоволствие. Други предизвикват объркване и дори болка, трети могат да отключва чувство за срам или вина.  Ако на членовете на семейството не им е позволено да коментират това, което забелязват или не могат да изразяват открито чувствата си, тогава тези чувства се потискат и започват да потискат цялото семейно благополучие. Например: Има ли теми, по които никой не трябва да поставя в семейството (теми „табу“)? или  Не се ли държите така, сякаш другите членове на семейството не съществуват?

Да предположим, че съществува такова неписано семейно правило: членовете на семейството могат да говорят само това, което е добро, значимо и уместно. В такъв случай, значителна част от действителността ще се окаже, че остава извън коментарите. Никой не може да бъде постоянно добър, уместен, значим и т.н.

Когато правилата забраняват да се коментират много неща за себе си и за другите членове на семейството, и е забранено да се обсъжда това, което – тогава какво се случва? Някои хора лъжат, други таят ненавист, а трети – стават чужди на своето семейство. Най-лошото обаче е, че в членовете на семейството се формира ниска самооценка, която се изразява в безпомощност, враждебност, глупост и самота.