Методика за диагностика степента на удовлетвореност на основни потребности   – сравняване по двойки (автор - В.В. Скворцов, модификация И.А. Акиндинов)

Описание: Методиката позволява да се установят базовите потребности, които се явяват мотиватори на личността. Нейна основа е процедурата на сравняване по двойки. Познаването на тези потребности позволява на всеки класен ръководител, ефективно да изгражда система за мотивация в групата (класа), а по отношение на всеки, да се установят подбудите в неговото поведение и реакции. Методиката може да се прилага за възрастни и подрастващи.

Теоретична основа на методиката е модифициран вариант на пирамидата на Маслоу за човешките потребности. В модифицирания вариант, авторът (Скворцов) вместо физиологични потребности, разположени в основата на пирамидата е позиционирал „материално осигурен живот“. Следва да се отбележи, че нивото на удовлетвореност е относително точен показател, т.е. показва удовлетвореността на дадена потребност, сравнявайки я с другите потребности.

В резултат, изследваното лице получава списък от мотивиращите го в дадения момент потребности (неудовлетворени потребности), а също и списък на удовлетворените и частично удовлетворени потребности, които в дадения момент нямат решаваща роля за активността на лицето.

Методиката може да се прилага в индивидуален и групов вариант. На всяко изследвано лице се осигурява бланка със списък на потребностите и таблица за попълване на изборите. Време за работа около 20 мин. Ако в процеса на работа изследваното лице зададе въпроси, психологът е длъжен да даде разяснения.

Инструкция: Предлагаме Ви списък от 15 важни за човек желания (цели), които трябва да оцените по двойки, сравнявайки ги помежду си по предпочитание. Първо сравнете първото и второто желание и резултата отбележете в колонка №1. Например, ако при сравнението за вас се окаже, че нуждата от „топлота в отношенията с хората“ е по-важно от „признанието и уважението“, то запишете в клетката числото №2. Ако се окаже, че е първото желание – запишете в клетката №1. След това, избраното от първото сравняване желание се сравнява с третото от списъка. Този избор се записва във втората колонка. По този начин се работи с останалите желания, като всеки път резултатът се записва на бланката и във финала цялата бланка се запълва.  По време на работата се препоръчва към всеки избор да се подхожда с фразата „Аз искам …“

Списък:

1. Получаване на признание и уважения.

2. Да имам топли отношения с хората

3. Да осигуря бъдещето си.

4. Осигуряване условия за живот.

5. Да имам добри събеседници.

6. Да укрепвам своето положение (статус; позиция) сред другите.

7. Да развивам своите сили и възможности.

8. Да си осигуря материален комфорт (благополучие).

9. Да повишавам нивото на майсторство и компетентност.  

10. Да избягвам неприятностите.

11. да се стремя към новото и неизвестното.

12. Да си осигуря възможности за влияние и власт.

13. Да закупя хубави и интересни неща.

14. Да се занимавам с неща, изискващи пълното ми отдаване.

15. Да бъда разбиран (а) от другите.

Ключ

-след завършване на работата, се изчислява количеството бал, т.е. избори) на всяка избрана потребност;

-следващата стъпка е да се изберат петте потребности, получили най-голямо количество бал и ги разположете в йерархичен вид. Това са водещите (доминиращи и мотивиращи) пет потребности.

-за определяне степента на удовлетвореност  на петте главни потребности, се изчислява сумата на петте потребности по следните.

Диагностични скали (съдържание)

1.Материални потребности: 4, 8, 13;  (материален комфорт; придобиване на вещи; висока заплата; проявяват интерес към възможностите за задоволяване на материалните потребности „тук и сега“ – склонни са често да променят на местоработата си, в зависимост от финансовите предложения; склонни към конфликти).

2.Потребности в безопасност (сигурност): 3, 6, 10; (осигуряване на бъдещето; избягване на неприятности; утвърждаване на висок социален статус; придобиване на власт; отседналост по месторабота; бягство от рискови ситуации; фиксирана, но постоянна работна заплата;).

3. Социални (междуличностни) потребности: 2, 5, 15; (близки и топли взаимоотношения с обкръжаващите; търсене на общи интереси с другите; общителност със социалното обкръжение; разбиране и подкрепа на/от другите; ниско ниво на конфликтност).

4. Потребности в признание: 1, 9, 12; (признание, уважение, респект, похвала; развитие на компетентности и образование; осигуряване на влияние; способни да се конкурират; ).

5. Потребности в самоактуализация: 7, 11, 14; (саморазвитие; стремеж към опознаване на света; отдаденост в дейността; ориентирани към творчество и иновации;).

            Забележка: Ако резултатите от изследването не съвпадат с нито един от горепосочените варианти, то е необходимо да се определи минимума в тенденциите на потребностите (те се установяват по пунктовете, които са избрани най-често). Например, ако най-често са правени избори на 9, 7 и 5, то интерпретацията придобива следната форма: пред изследваното лице стои  задача (желание, нужда и цел) да намери и функционира в сплотена и близка по интереси група, изпълняваща рисковани задачи, в която той би могъл бързо да заеме лидерска позиция.

Интерпретация:                                                       

-пълна удовлетвореност  -  0-13 бала;                          

-частична удовлетвореност - 14-28 бала;                         

-пълна неудовлетвореност - 29-42 бала;                          

-доминиращата потребност ще бъде обозначена с най-висок бал; 

Визуализация на резултата

Резултатът за петте доминиращи потребности може да бъде представен като графика, като по вертикалната ос се разположат събраните балове на всяка потребност, а по хоризонталната се разположат самите потребности.  По този начин всяка потребности попада в три зони на удовлетвореност.