Особеностите на суицидното поведение при непълнолетните

                                     (из „Страници на психолога в училищния сайт)

Суицид  е  съзнателно самонараняване с цел смъртен изход (лишаване себе си от живот)

Изследвания показват, че напълно сериозни мисли за това, да сложат край на живота си възникват във всеки пети подрастващ.С годините суицидът става „все по-млад” – за суицид мислят и се опитват да приключат със себе си дори деца.

Суицидът има следните характерни черти:

-суицидът се предшества от кратковременни, обективно леки конфликти в сферата на близките отношения (семейство, училище, група);

-конфликтът се приема като крайно значим и травматичен, предизвикан от вътрешна криза и  драматични събития;

-суицидната постъпка се възприема с романтично-героичен ореол – като смело, решително и мъжествено решение;

-суицидното поведение се регулира най-често от пориви – в него няма обмисляне и точен разчет;

-средствата за самоубийство се избират неумело (скок от балкона на втория етаж може по-скоро да увреди, отколкото да гарантира сигурно отнемане на живота; слаботоксичните вещества е по-вероятно да отведат детето до болничното заведение и т.н.).

-подражателен характер – копират поведението на кумири, герои от книги и филми;

 Основни мотиви за суицидно поведение при непълнолетни:

1.Преживяване на обида, самота, отчужденост и неразбиране.

2.Действителна или мнима загуба на родителска любов, непреодолимо чувство на ревност.

3.Преживявания, свързани със смърт, развод или бягство на родители от семейството.

4.Чувство за вина, срам, оскърбено самолюбие, самообвинения.

5.Страх от позор, насмешки, подигравки или унижение.

6.Страх от наказание, нежелание да се извини и поиска прошка.

7.Несподелена любов, изнасилване, сексуални извращения, бременност.

8.Чувство за отмъщение, злоба, протест, заплаха или изнудване.

9.Желание да привлече вниманието върху себе си, да предизвика съчувствие, да избегне неприятни последици, да избегне трудна ситуация.  

10.Съчувствие или подражание на приятели, герой от филм или книга.  

Основни фактори, поддържащи суицидно поведение:

1.Фактори на семейно неблагополучие, ако те действат в ярко изразена и продължителна форма. Например, алкохолизация на родителите, неизпълнение или изкривена възпитателна функция на бащата, нарушение на отношенията в резултат на заболяване на родител и др.

2.Травматични фактори – това са екстраординарните събития, които предизвикват силно психично напрежение, водещо до дезадаптация. Например, ранна, непланирана бременност сред подрастващите в ситуация на липса на психологическа поддръжка от страна на родителите.

3.Психопатологични фактори, когато развитието на суицидното поведение обусловено от различни психотични прояви (бред, халюцинации) или рязка декомпенсация на психопатия.

4.Време от годината (сезон). Световната статистика показва, че  най-много самоубийства се извършват през есента и пролетта, особено през пролетта, когато  човешкото нещастие контрастира с цветовете на обкръжаващата природа. Рязкото несъответствие на пролетния радващ се свят и отчаяността в душевното състояние може да провокира самоубийство.  Нивото на суицидите през месец април например е 120% по-висок от средногодишния ръст. Суицидите при учениците по време на коледните тържества („щастлив сезон”) също отбелязва ръст.

Типове суицид (суицидно поведение).

Известни са няколко вида суицид:

-неосъзнаван суицид – може да бъде причинен от неосъзнавани потребности, които се образуват в несъзнаваната сфера на човешката психика;

-психопатологичен и афективно-невропатичен суицид – осъществява се от психично болни хора (маниакално самоубийство; самоубийство на меланхолиците; самоубийство под влияние на натрапливи идеи, автоматично или импулсивно самоубийство).

-афективен суицид – с преобладаващо емоционално натоварване; обусловен от силни афекти и съпроводен с дезорганизация и потъмняване на съзнанието (често се реализира чрез опит за обесване или отравяне с токсични вещества).

-рискована игра и рискована безопасност – рисковото поведение на апатичните, лекомислени и безгрижни хора, отнесени от своята психологическа същност;

-суицид на психически здрав човек – реализира се като избор за постигане на определени цели при адекватно съзнание и афективно-невротична възбуда, която не достига патологично ниво;

-демонстративен суицид – способ за привличане на вниманието към своята личност; оказване натиск и принуда над обкръжаващите лица с цел промяна на конфликтна ситуация в благоприятна светлина (проявява се най-често чрез порезни рани, отравяне с лекарства, опити за обесване).

Препоръки към педагозите по оказване поддръжка на ученици, имащи признаци за суицидно поведение:

1.Не отблъсквайте детето, ако то реши да сподели с вас проблемите си, дори да сте напълно потресени от случващата се ситуация.

2.Доверете се на своята интуиция, ако чувствате суицидни наклонности в лицето, не игнорирайте признаци и предупреждаващи знаци.

3.Не предлагайте и не обещавайте нещо, което не можете да направите.

4.Дайте му да разбере, че искате да му помогнете, но не виждате смисъл в това, да пази всичко в тайна, ако някаква информация може да навреди на неговата безопасност.

5.Запазете спокойствие и не го осъждайте, независимо от това какво казва.

6.Говорете искрено, постарайте се да определите до колко е сериозна заплахата: питайте – въпросите за суицидни мисли не водят до опити за самоубийство; практически детето ще почувства облекчение от тежестта на осъзнати проблем.

7.Постарайте се да разберете какви са плановете му – наличието на конкретен план от стъпки за действие е знак за реална опасност. 

8.Убедете го, че познавате конкретен човек, към който може да се обърне за помощ.

9.Не предлагайте елементарни решения, не омаловажавайте, не игнорирайте и не иронизирайте.

10.Покажете му, че искате да си поговорите за чувствата му; внушавайте, че не го осъждате за тези чувства. 

11.Помогнете му да разбере, че силния стрес пречи да осъзнае напълно ситуацията, настойчиво го съветвайте как да намери решение и да вземе в ръце контрола върху тази ситуация.

12.Помогнете да бъдат намерен хора и меса, които биха могли да намалят стреса.

13.При ограничени възможности, действайте така, че да промените неговото вътрешното напрежение.

14.Помогнете му да разбере, че обхваналото го чувство за безнадеждност няма да продължава вечно. 

Признаци за подготовка за самоубийство

Признаците могат да бъдат разделени на три групи: словесни, поведенчески и ситуационни.
Словесни признаци.
1.Често говорят за своето душевно състояние: 

- „Решил съм да приключа със себе си”

- „Следващия понеделник мен няма да ме има сред живите”
- „По-добре да умра”
- „Достатъчно съм живял”
- „Ненавиждам живота си!”
- „Единствения изход е да умра!”

- „Не мога да живея повече така!”
- „На теб скоро няма да ти се наложи да се безпокоиш за мен”  

- „Повече за никого няма да бъда проблем”
2.Шегуват се на тема самоубийства.
3.Проявява нездрав интерес към смъртта.

Поведенчески признаци.

1.Привеждане в порядък на всичко около себе си, с което е свързан подрастващият. Някои от суицидните деца раздават своите вещи, други считат, че трябва да подредят и спретнат преди смъртта „всички свои неща в ред”.  Подрастващите са популярни със своята щедрост, но ако даряват някоя определено скъпа вещ без какъвто и да е повод и ако тази вещ е особено ценна за него – всичко това трябва да предизвика подозрение.

2.Прощаване. Може да се изрази като отправяне послания за благодарност и признателност към различни хора, оказали помощ в различни периоди от живота на подрастващия.   

3. Демонстриране на радикални промени:  

Хранене. Подрастващите с добър апетит стават претенциозни, капризни, злояди или обратно – хранят се ненаситно лакомо.

Сън. Повечето суицидни подрастващи спят по цели дни; някои обратно -  губят нужда от сън, превръщат се в „сови”, бодърстват, стават през нощта и ходят напред-назад в стаята си и лягат само за малко преди разсъмване и се будят без видима причина.

Училище. Много ученици, които преди са показвали „добри“ или „отлични“ резултати, започват да безделничат, отклоняват се от учебния процес, успеваемостта им рязко спада, губят интерес към обучението и не се интересуват от впечатлението, което оставят в другите.

Външен вид. Много често суицидните подрастващи губят интерес към личния си вид и хигиенни навици. Подрастващите в кризисна ситуация придобиват неугледен  вид, сякаш това не ги вълнува; те престават да се грижат за това как изглеждат, тъй като им съвършено безразлично какво впечатление създават.

Активност. Подрастващите, които преживяват кризис, губят интерес към всеки, които по-рано са обичали. Спортсмените напускат своите отбори, музикантите престават да свирят на своите инструменти, всеки реагира с бягство от заниманията. Много от тях престават да се срещат с приятелите си, избягват компаниите, държат се озлобено.

Стремеж към уединение. Суицидните подрастващи често реагират с бягство в себе си, странят от обкръжението си, затварят се и дълго стоят заключени в своята стая. Те често включват високо музика, а самите те се изключват от живота.

Агресия, бунт и непокорство. Подрастващите, които искат да сложат край на живота си, често са озлобени, зли към родителите си, учители и приятели, които с нещо не са им угодили, които са ги обидили или не са оправдали очакванията им. Както всяка промяна в настроението и тези „взривове” трябва да будят повишено внимание.

Саморазрушаващо и рисково поведение.  Някои суицидни подрастващи постоянно се стремят да си причинят вреда, водейки живот на „ръба на риска”. Където и да са - на забързани кръстовища, на хоризонтален планински път, на тесен мост или на железопътни линии - те отиват навсякъде на границите на скоростта и риска.

Външна удовлетвореност, прилив на енергия. Ако решението за край на живота е прието и планът е съставен, то мислите в тази мъчителна посока водят до изблик на енергия. 

4. Проява на признаци за безпомощност, безнадеждност и отчаяние.

Ситуационни признаци.

Човек може да реши да се самоубие, ако той е:

1.Социално изолиран (няма приятели или има само един), чувства себе си като отхвърлен.

2.Живее в нестабилно състояние (сериозни кризи в семейството; конфликти в отношенията със своите родители, конфликти между бащата и майката или на родителите със своите родители).

3.Усещане и преживяване на себе си като жертва на насилие и унижение – физическо, сексуално или емоционално.  

4.Предприемани неуспешни опити за самоубийство по-рано. 

5.Има склонност към самоубийство,  в резултат на извършено деяние спрямо познат, членове на семейството или приятели.

6.Преживяна тежка загуба (смърт на близък, развод на родителите).

Източник: