Психология :: Психологическа корекция на агресивното поведение при децата

2.5. Корекционна работа, насочена към обучение на детето за формиране на конструктивни поведенчески реакции при проблемни ситуации. Методи, упражнения, игри.

За агресивните деца е характерно, че притежават доста ограничен набор от поведенчески реакции при проблемна ситуация. Обикновено те се придържат към силов модел на поведение, като от тяхна гледна точка той има отбранителен характер.

Целите и задачите на настоящото направление за работа с агресивни деца са свързани именно с научаване на нови конструктивни модели на поведение и сформиране на навици, които от своя страна с времето сами биха разширили спектъра на тези реакции, както и да минимализират (в идеален вариант – да премахнат) деструктивните елементи в поведението.

По-долу са представени упражнения, които могат да се използват в този вид корекционна работа.

2.5.1. Работа с картини, отразяващи проблемни ситуации (може да се използва стимулния материал от проективната методика на Розенцвайг за деца).

Тази дейност е най-добре да се провежда в неголяма група, състояща се както от агресивни, така и от деца, които имат развити навици за общуване (дружелюбни, контактни, отворени към другите).

Работата с картини се изразява в това, че на децата се предоставят възможно най-голям брой варианти на поведение, възможни ситуации, изобразени на картините, а също така следва да се създадат (измислят) от тях истории – продължение на случващото се в зависимост от избраното поведение. Тези упражнения преследват две цели: първо, позволяват на агресивното дете да види различни варианти на поведение (чрез разказите на другите деца), и второ, да проследи последиците от един или друг вид на поведение.

Възможни са различни варианти за работа с картини. Първият изисква цялата група да работи с една картина, като децата по ред предлагат свои варианти на поведение и съвместно (в хода на обсъждане) измислят продължение на историята. В края на упражнението може да се предложи децата, всеки да нарисува този вариант, който му е харесал най-много.

Друг вариант е, децата да работят по двойки/тройки, като на всяка група се предоставя различна картина. Важно е във всяка група да бъде включено само по едно агресивно дете. Останалите процедури съвпадат. По желание може да бъде въведен елемент на съревнование между групите (конкурс): коя група ще измисли най-много варианти на поведение и истории с продължение на рисунките.

2.5.2. Формиране на навици за конструктивно поведение чрез ролеви игри (авторски вариант)

Упражнението се провежда в няколко етапа.

-следва да се разпита детето в кои ситуации му е най-трудно да сдържа себе си, при какви обстоятелства (някой го е блъснал, обидил, взел вещите му, заплашил го и пр.) то проявява вербална или физическа агресия. След това заедно с детето се изготвя списък с тези ситуации (писмено).

-Избира се от списъка най-малко конфликтната и проблемна за детето ситуация, която от негова гледна точка е най-лека и би се справил със собствените си негативни поведенчески реакции сам. Обсъдете заедно с детето възможните варианти на поведение в ситуацията. Помолете го да напише тези варианти в списъка срещу дадената ситуация (за деца по-големи от 8 г.).

-Анализирайте и обсъдете съвместно с детето последиците от всеки посочен вариант. С деца до 7,5г. е по-добре тези варианти да се изиграят, използвайки парчета от играчки или човечета от „Лего“ с цел по-голяма ефективност при осъзнаване последиците от своето поведение. За деца на 8 и повече години се препоръчва, да напишат срещу всеки вариант на поведение очакваните последици (по-нататъшно развитие на ситуацията).

Например:

-Изборът на позитивен вариант на поведение в проблемната ситуация е право на детето, което трябва да обясни защо е направило точно този избор. В дадения случай позитивен вариант е вариант „д“: Да го помоля да ми върне гумичката, а ако не иска, да кажа на учителката.

-Закрепване на позитивните варианти в ролева игра.

За да бъде процеса по формиране на навици успешен, с децата до 7,5г. е най-добре в началото да се проиграе ситуацията (с отчитане на позитивните варианти за действие) с играчки, а след това да се пристъпи към ролева игра, в която друго дете или самия психолог поема ролята на противника-жертва. Децата на 8 и повече години могат да се помолят преди началото на ролевата игра да си представят ситуация, в която им се отдава да приложат позитивен вариант на поведение, а след това да се подходи към ролева игра; когато на детето се отдаде да закрепи позитивна поведенческа реакция (са това следва да се предвидят поощрения, приз, награди, похвала до родителите и класния ръководител и пр.) в дадена проблемна ситуация чрез ролевата игра и успешно я приложи в реалния живот, тогава се преминава към отработване на следващата по-сложна и по-конфликтна за него ситуация.

2.5.3. Водене на дневник за самонаблюдение. (авторски вариант)

Воденето на дневника от детето има за цел регистрация на контрола от самонаблюдението върху своето поведение и закрепените позитивни поведенчески навици.

Самонаблюдението е особено ефективно не само като метод за контрол върху своите негативни емоционални и поведенчески реакции, но и като метод, позволяващ снижаване интензитета на тези емоции, а следователно, туширане на поведенческите реакции, правейки ги много по-осъзнати и спокойни.

Предложената методика изисква да се водят записки от самонаблюдението в предварително разработена таблица:

Знакът или символът може да бъде избран по желание на детето. Това може да бъде лепенка с изображение на любим герой на детето или рисунка, която то да направи (летяща ракета, звезда, планета, цвете и пр.) Знакът трябва да се харесва на детето, да предизвиква в него положителни чувства. Символът има двояка функция. От една страна, той нагледно показва на детето успехите му, подкрепя неговото чувство за увереност и самостоятелност в ситуациите. От друга страна, символът е пряко свързан със системата за поощрения, която е необходимо да се приложи за бързо формиране на навици за конструктивно поведение (и което следва да бъде съгласувано с родителите). Например, на всеки 5-7 символа се полага поощряващ приз, за набор от 20-15 знака – неголям подарък. Обикновено навиците се изработват за около1,5 месеца.

Освен това, дневникът за самонаблюдение помага на детето по-добре да осъзнае своите чувства, мисли и мотиви на собственото му поведение – всички те за агресивното дете се явяват актуални задачи.

2.5.4. „Карта на поведението (из опита на американски училища)

На всяко дете, чийто поведение е определено като агресивно, се завежда „карта за поведението“, която се закрепва в неголяма тетрадка. Тетрадката се намира в самото дете, като с нея той посещава училище.

Психологът заедно с детето обсъждат определени правила на поведение, които се формулират като лични цели за всяко дете конкретно и зависят от особеностите на проявите му при конфликтни ситуации. Например, „Говори уважително с възрастните“ или „Не отвръщай на обидата с обида“, като постепенно правилата се усложняват.

С детето се уговарят също конкретни и реални привилегии, които то иска да получи за определен брой дни (например разходка, допълнителна почивка, определена игра и пр.). Предвиждат се разбира се призове и награди.

„Картата на поведението“ се явява средство, отразяващо успехите на детето при изработване на конструктивно поведение. „Картата“ позволява в процеса на корекция да бъдат въвлечени и учителите. Тя се попълва в следната форма:

За начало в картата се записват 1-2 цели на поведение. В хода на изработване на навика и при успешно изпълнение на дадените цели, правилата се усложняват и се формулира следващата цел. В случай на изпълнение на правилата, всеки учител в края на своя час поставя (попълва) номер, инициали и се разписва в съответната колонка. Ако детето не е изпълнило правилото както трябва по време на часа, то учителят не поставя отметка.

В края на деня детето и психологът обсъждат какво се е случило, какво го е затруднило, защо едно правило е било спазено с лекота, а друго – не. Колкото по-бързо детето усвои навици за конструктивно взаимодействие и поведение, толкова по-бързо, то получава възможност да се завърне в своя клас, което само по себе си се явява достатъчно силен стимул за успешна работа.

2.5.5. Игри, насочени към формиране на позитивни навици за общуване и конструктивни елементи на поведение.

В процеса на изследване особеностите на агресивните деца американския психолог Вагнер е направил интересно предположение: „Главен детерминатор на агресивното поведение се явява не наличието на силно развити агресивни нагласи, а отсъствието или слабата изразеност на нагласи за социална кооперация и доброжелателно междуличностно общуване“.

В тази връзка особено е актуално включването в корекционната работа на игри, насочени към комуникативна кооперация. В игрите (при безопасна за детето обстановка) се закрепват навиците за позитивно междуличностно общуване и се формират конструктивни поведенчески реакции, които в впоследствие се пренасят в реалната действителност.

(Следва продължение)

Източник: