Психологическа корекция на агресивното поведение при децата - осма част

                                                                (Смирнова Т.П)

1.“КОРАБ СРЕД СКАЛИТЕ“ (над 8 г.) (К.Фопел, 1998)

Фопел К. http://www.childpsy.ru/lib/authors/id/12002.php

Цел: Играта дава възможност на децата да придобият комуникативни навици, опирайки се на интуиция и доброжелателност в отношенията, основаващи се на доверието един към друг.

За играта са нужни столове и превръзка за очи.

Инструкция: Моля, станете и образувайте кръг. В средата на кръга се намира море. Това море е много опасно, защото в него има подводни скали. За скалите ще използваме столове. Един от вас ще бъде кораб, а друг – капитан на този кораб. Сега всеки един от вас може да каже: „Аз искам да бъда кораб!“ и да застане в центъра на кръга, където всъщност е пристанището. „Корабът“ сам ще намери своя капитан, който има за задача да преведе кораба така между скалите, че той да не претърпи корабокрушение. Капитанът трябва да води кораба внимателно, като подава команди. Например: „Направи две малки крачки напред!“ :Сега се завърти малко вляво!“, „Стоп!“, „Направи една крачка направо. Стоп!“ Количеството „скали“ ще направим по наш избор – важното е задачата да бъде изпълнена. Сега ни остава да уточним към кой бряг ще се отправи този кораб. Всяко едно от децата, което играе ролята на „бряг“ може да каже: „Нека корабът плава към мен!“, тогава другите брегове сядат на столовете и се превръщат в „скали“

Когато „корабът“ се приближи към крайната точка на своя маршрут, „брегът“ трябва да каже на кораба: „Ти достигна своята цел“ и радостно да прегърне кораба в обятията си. Същевременно „скалите“ аплодират „кораба“. Независимо от факта, че децата обикновено харесват тази игра, препоръчително е да бъдат „отправяни към плаване“ не повече от 2-3 деца, иначе има опасност участниците да се уморят.

В края на играта следва да се проведе обсъждане:

-какви чувства са изпитали в различните роли: „кораб“, „бряг“ „капитан“ и „скала“.

-чувстваше ли се „корабът“ в безопасност със своя „капитан“;

-какво „капитанът“ трябва да направи следващия път;

-какво беше на-трудното за „капитана“

2. „ТРИО“ (за 8 год.) (Клаус Фопел, 1998)

Цел: Повечето от децата най-добре се учат на конструктивно взаимодействие едно с друго, когато могат да използват тялото си.  Това е една прекрасна групова игра с нарастващо ниво на сложност, като в хода на играта децата се учат да синхронизират своите движения с другите.За играта е нужно да се осигурят празни кутии от обувки.

Инструкция: Приготвил съм ви сложна задача, решението на която ще покаже доколко умеете да си взаимодействате един с друг.

В началото се канят трима доброволци. Те трябва да застанат един до друг, рамо до рамо. Този, който е в средата поставя краката си в две празни кутии – в едната левия, а в другата десния крак. Стоящият вдясно от централния поставя левия си крак в кутията, в която е десния крак на централния, а стоящият вляво – поставя десния си крак в кутията, в която е левия крак на централния. При това положение тримата заедно трябва да се опитат да преминат ходейки няколко метра. Препоръчва се тримата да опират едно в друго раменете си.

Когато първата тройка се справи успешно със задачата, към групата може да се включи още един участник и така постепенно и останалите деца.

Ако групата е много голяма, тогава може да се започне с 2 или 3 тройки. При повече групи може да се организира състезание за достигане за най-кратко време до финална линия или коя от групите може да понесе най-голям брой участници и изпълни упражнението.

Добре е по време на играта децата да бъдат насърчавани да търсят най-подходящи начини за справяне, както и да променят местата си.

Накрая обсъдете с децата:

► харесаха ли играта;

► кое беше най-трудно;

► какво помогна за да се справят със задачата;

3. „ГРУПОВ ПОРТРЕТ“ (за 6 год.) (Клаус Фопел)

Клаус Фопел – виж линк:

https://ru.wikipedia.org/wiki/%D0%A4%D0%BE%D0%BF%D0%B5%D0%BB%D1%8C,_%D0%9A%D0%BB%D0%B0%D1%83%D1%81

Клаус Фопел  роден на 29.05.1940г., Хамбург, Германия – немски психолог и психотерапевт. Фопел е известен като популяризатор на т. нар. интерактивни игри, създадени на основата на синтез от елементи от различни видове психотерапии: гещалт-терапия, психодрама, трансакционен анализ, метода за насоченост на въображението за осъзнаване на ценности.

Цел: Тази игра позволява да се отработят сътрудничеството и конструктивното взаимодействие в малки групи. Задачата, да се нарисува общ портрет, на който присъства всяко дете, усилва в участниците чувството за принадлежност към групата.Играта развива способностите за коопериране и творческото самоизразяване. Всяка група трябва да разполага с голям лист хартия (картон), флумастери или пастели.

Инструкция: Разделете се на четворки (тройки). Всяка група трябва да нарисува картина, на която да бъдат изобразени всички участници от групата. Не рисувайте собствения си портрет, а определете по ваш избор друг участник от групата да ви нарисува. Помислете всички заедно, как да  разположите рисунката на листа, какъв да бъде сюжета на вашата картина, каква ще бъде ролята на всеки един от вас в този общ сюжет (можете да измислите и кратка история).

Когато всички групи нарисуват своите картини, трябва да се премине към тяхното представяне. За тази цел психологът осигурява време на участниците за да помислят как да представят своята работа.

След представянето е препоръчително да се направи обсъждане:

-какво чувстваше, когато те рисуваха;

-какво чувстваше, когато ти рисуваше друг;

-как стигнахте до решението, кой къде да бъде нарисуван на картината;

-доволен ли си от портрета си, който е нарисуван от друг;

-колко ви се хареса да работите съвместно;

-на коя група най-много хареса портрета и защо;

4.“ГЛАВОМАЧ“ (от 7-8 год.)

Цел: С помощта на това упражнение може да се развие сътрудничеството по двойки или тройки (минигрупи). Упражнението изисква съгласувани движения и точно възприятие за движенията на партньора. Всяко дете трябва да синхронизира своя собствен темп с темпа на своя партньор.

За играта се използва топка среден размер за всяка двойка (група) деца.

Инструкция: Разделете се по двойки и легнете на пода един срещу друг.Трябва да легнете по корем така, че главите на всички да са една срещу друга. Поставете топката точно между главите си. След това се опитайте да притиснете топката с главите си и да я вдигнете нагоре. Топката не може да се докосва с други части на тялото, освен с главата. Сега се опитайте и двамата в двойката да се изправите, първоначално на колене, а след това на крака.  Разрешава ви се да се държите един с друг за ръцете, ако ви се наложи.

Когато децата започнат с лекота да се справят с тази задача, тогава може да се усложни упражнението, като двойките се обединят в тройки. В заключителната фаза може да се предложи на децата, да определят максималния брой играчи, с които може да се изпълни това упражнение.

Обсъждане:

-кое е най-сложно в тази игра;

-с кой ти беше най-лесно да повдигнеш топката и защо;

-кое е най-важното, за да не падне топката на земята;

2.6. Формирование на способности за осъзнаване на собствения емоционален свят, а също и чувствата на другите хора, развитие на емпатия. Методи, упражнения, игри.  

В семейството на агресивните деца, като правило възрастните игнорират вътрешния свят на детето, към неговите чувства се проявява безразличие. По този начин тези деца формират нечувствителност към състоянието на другите деца. Освен това, при агресивните деца се наблюдава слабо осъзнаване на собствените си емоции, (с изключение на гняв) и отсъствието на вина, ако са е причинили неволно или преднамерено някаква болка и страдание (физическо или морално) на друг човек (или животно).

Развитието на емпатия и осъзнаването на собствения емоционален свят, а също и чувствата на другите хора се явява важна съставляваща в комплексната корекционна работа с агресивните деца.

1. РАБОТА С ФОТОГРАФИИ (картички)

Занятието може да се проведе по групи (двойки, тройки) или индивидуално.

За упражнението са необходими фотографии (картички) с изображения на хора (възрастни и деца), намиращи се в различни емоционални състояния. За тази цел може да се предложи на децата, те сами да донесат снимки на семейството си или да издирят от списания и вестници такива.

На децата се предлага да разгледат внимателно фотографиите (картички/рисунки) и да определят, в какво емоционално състояние се намират хората, изобразени на снимката.

Следва обсъждане с децата на различните варианти.

След това може да се предложи на децата да измислят история, която се е случила с този човек (дете), която да разкрие причините за неговото емоционално състояние. Добре е да се споделят няколко причини.

В заключение може да се проведе обсъждане, като се попита: изпитват ли децата подобни чувства и ако – да, то при какви обстоятелства възникват те. Важно е всяко дете да се изкаже и да бъде чуто. На финала може да се предложат да изготвят рисунка по обсъжданата тема.

2. СИМВОЛИЧНО (ПЛАСТИЧНО, ЧРЕЗ РИСУНКА) ИЗОБРАЖЕНИЕ НА ЕМОЦИИ (игри с картички)

Упражнението се изпълнява с група (двойки, тройки).

За упражнението предварително се подготвят картички с наименования на чувства, например: страх, обида, тъга, горчивина, радост, възхищение, гняв, вдъхновение, удоволствие, благодарност, удивление, отвращение, досада, нетърпение, смущение, безпокойство, гняв, състрадание, жалост, недоумение, уплаха, любов.

Ход на играта:

1) Раздават се картичките с наименованията на чувствата. Децата се запознават с тях, но не ги показват на другите.

2) Психологът предлага на децата да си припомнят ситуация, в която те са изпитали това чувство (посочено на картичката).

След това всяко дете е длъжно пластично да изрази чувството, написано на неговата картичка във вид на „паметник“ или посредством кратка пантомима (някои деца могат да изразят чувството и чрез рисунка). Задачата на останалите деца е  да отгатнат какво чувство илюстрира „паметника“. Желателно е да се изкажат всички деца.

3) След завършване на тази част, децата се подреждат в кръг и разсъждават:

-как разбират думите, написани на картичката (иска се да формулират някакво определение);

-какво означава това чувство;

-в какви ситуации това чувство може да възникне и се преживее;

-могат ли да разкажат случай от своя живот, когато са преживяли това чувство.

Ако историята на някое дете, споделящо своя житейски опит предизвика дискусия, то е най-добре децата да се оставят да говорят. Колкото повече се актуализират чувствата и житейските ситуации, толкова по-добре. 

3. „ТАНЦ-ПРОТИВОПОЛОЖНОСТИ“  

В тази игра децата могат да работят върху противоположни емоции.  Работят по двойки, изразявайки противоположни чувства в импровизиран танц.

За упражнението е нужна ритмична инструментална музика и набор от картички с названията на състояния, изразяващи емоции (чувствата):

1) На децата се предлага да се разделят по двойки, като на всяка двойка се предоставя картичка с двойка противоположни състояния, изразяващи емоции, например: весел-тъжен; смел-страхлив; нервен-спокоен; покорен-бунтуващ; бодър-унил; сърдит-доволен; алчен-щедър;

2) Всяка двойка се запознава с нейната картичка, без да я показва на останалите. Тяхната задача е да измислят танц, в който да покажат двете състояния, чрез емоция, например, едното дете изобразява тъжен танц, а другото – весел. През 1-2 минути децата сменят ролите си.

3) Останалите имат за задача, да открият и назоват изобразяваните емоции. Ако някое от децата изразят желание да се включат в танца, не трябва да им се пречи – нека го направят.

4) В края на играта се предлага да назоват онези танци, които най-много са им харесали и свързаните с тях емоции. Може дори да се предложи цялата група да изиграе този танц.

4. ИЗОБРАЖЕНИЕ НА РАЗЛИЧНИ ПРЕДМЕТИ И ПРИРОДНИ ЯВЛЕНИЯ. СЪСТАВЯНЕ НА РАЗКАЗИ ОТ ИМЕТО НА ТЕЗИ ЯВЛЕНИЯ.  

Цел на упражнението: развитие на емпатия.

Упражнението се изпълнява с неголяма група.

Предварително се подготвят картички с названия на предмети и природни явления. Например, слънце, река, параход, чайник, велосипед и др.

Картичките се раздават на децата. Задачата на всеки участник е: да изобрази пластично дадения предмет или явление, а след това да създаде кратък разказ от името на този предмет или явление. Другите трябва да отгатнат какво е явлението или какъв е предмета, който е изобразен.

Във финалната част, след разкриване на явлението (предмета), детето разказва историята от името на това явление (предмет).

Пример:

„Аз съм чайник. Аз съм голям и красив. Обичам да свистя и пръхтя, а понякога дори свиря, защото тогава всички ми обръщат внимание. Около мен се събира цялото семейство (разказ на 7г. дете).

5. „АЗ СЪМ ТЪЖЕН (РАДОСТЕН И ПР.), КОГАТО …“ 

Упражнението се изпълнява с неголяма група. По тази методика всяко емоционално състояние се отработва в отделно занятие.

Ход на занятието:

1) За постигане на определено настроение в групата, в началото психологът разказва предварително подготвена история, отразяваща дадената емоция, предложена за обсъждане. Това може да бъде кратка приказка, в която действащите лица са животни, митични същества или просто хора, които при определени обстоятелства изпитват чувството, което е тема на упражнението.

2) След като бъде разказана историята, следва да се попитат децата (в хода на едно обсъждане):

-за кое чувство става дума;

-преживявали ли са самите те това чувство и кога (при какви обстоятелства);

-предлага се на децата да разкажат по-подробно за това чувство.

3) По-нататък, с цел по задълбочено запознаване с емоцията (чувства, настроения), могат да бъдат помолени децата да изпълнят следното задание, включващо работа със сензорните канали:

-ако можехме да видим даденото чувство, то какво би било (цвят, форма, на какво би ни ни напомнило);

-ако можехме да го докоснем, какво бихме усетили;

-ако можехме да го опитаме, какво щеше да е на вкус,

-ако можехме да го чуем, както щеше да звучи;

-ако можехме да го помиришем, какъв щеше да е неговия аромат.

4) Занятието може да приключи с рисунки по обсъжданата тема..

6. РОЛЕВА ИГРА, В КОЯТО „АГРЕСОРЪТ“ ИГРАЕ РОЛЯТА НА „ЖЕРТВАТА“

Ход играта:

1) Съставете заедно с децата списък на ситуации (обстоятелства), в които децата като правило избират агресивен стил на поведение (проявяват вербална агресия; унищожават вещи; влизат във физически сблъсък и др.)

2) От тях изберете онези, които са най-типични за всяко едно дете и проиграйте тази ситуация заедно. В първия вариант детето играе ролята само. Тази стъпка е нужна, тъй като следва вариант на ролева игра, при която „агресивното“ дете играе ролята на „жертва“, а психологът – „агресивно“ дете (или поканено за това дете от групата). Психологът трябва максимално точно  да изобрази с невербално поведение „агресивен“ персонаж (поза, мимика, жестове), а също така да използва в играта типични за даденото дете изражения (думи) и маниери на физическо агресивно поведение. Не бива да се забравя, че при тази игра се следва принципа „Никой не трябва да бъде унижен и да страда!“

В края на играта се обсъждат:

-как детето се е чувствало в ролята на жертва:

-какво е почувствало по отношение на „нападащият“ го и какво е мислил за него;

-променило ли се е неговото отношение (като „агресор“) към ситуацията като цяло и към „жертвата“ в частност;

-ако – да, то самият той би ли могъл да промени своето поведение при подобни ситуации, опитвайки се да бъде по-конструктивен и по-малко агресивен;

-обсъдете заедно с детето тези нови варианти;

-закрепете с ролева игра новите, позитивни варианти на поведение в проблемната ситуация.

За децата до 7г. ролевата игра може да бъде заменена с разиграване на ситуация с помощта на играчки, „лего“ човечета под формата на куклен театър.

 (Следва продължение)

Източник: