Фамилно (семейно) консултиране и психотерапия.

                                                          Техника „Реверсиране“

                        (в помощ на училищните психолози, работещи със семейства)

Техниката „Реверсиране“ (ре́верс  - англ. reverse ← лат. reversus „обратен) е намеса (вмешателство), в хода на която психологът предлага на един от членовете на семейството да промени своята позиция или поведение в противоположно с идея, да се предизвика парадоксална реакция в другия (другите) член на семейството.

Реверсирането се основава едновременно и на противодействие и на съгласие.  То изисква осъзнато съдействие на единия член на семейството, който получава инструкция от психотерапевта за противодействие на другия член.

„Реверсирането“ може да бъде използвано в групов и индивидуален вариант.

Ако някой член на семейството откаже да посещава сесиите – отхвърля семейната терапия като възможност за корекция и промяна или проблемното дете не се явява на семейните сеанси, то на присъстващите членове може да бъдат дадени указания за коренна промяна на ситуацията, като променят своето поведение вкъщи и го заменят с коренно противоположното.

Когато на сесиите се явява цялото семейство, а само един от членовете се съпротивява. Тогава не е необходимо да се оказва натиск върху последния, тъй като успехът зависи от това, доколко спонтанната реакция, породена от изненадата от поведението на останалите ще доведе до промяна в неговото поведение.

Техниката се планира и прилага на три етапа:

1.Мотивиране (подбуда). Ефективността зависи от умението на психолога да мотивира членовете на семейството, да променят своята позиция, касаеща основния проблем на коренно противоположна.

2.Поддръжка. След като изпълни задачата от първия етап, психологът трябва да осигури на всеки член на семейството постоянна поддръжка пред лицето на могъща система, която неотклонно противодейства на всяко движение в противоположно направление. Често цялото семейство започва с удвоени сили да възстановява стария (дисфункционален) порядък. Такава реакция винаги трябва да се предвижда.

Възможно е да се върнем към парадоксална намеса, а отказът да изпълним задачата се обяснява с интересите на семейството. Възможността за връщане към парадоксалното вмешателство обикновено се обяснява с интересите на семейството.

3.Преглед на отношенията. Ако отделният член на семейството успее да промени своята позиция на противоположна и му се отдаде да я удържи известно време, тогава възниква необходимостта от изработване на нови отношения, основаващи се на тези позиции.

Психотерапевтът трябва да бъде готов и за отрицателни и за положителни реакции, и да помага на своите клиенти да отиграят взаимоотношенията в различни условия.

Резултатите от парадоксалната намеса водят до устойчиво позитивни промени в отношенията между членовете на семейството. 
Източник: