Методика за изследване мотивацията за учебна дейност:
                                                                 ниво и типове
                                                             (Домбровски И.С.)

Според Л.И.Божович, „…мотивите за учене могат да бъдат подразделени на две големи категории. Едната е свързана със съдържанието на учебната дейност и процесите на нейното изпълнение; другата – с много по-широки взаимоотношения на детето с обкръжаващата среда. 

Към първата категория се отнасят познавателните интереси, потребностите в интелектуалната активност и овладяването на нови умения, навици и знания; други са свързани с потребностите на детето от общуване с други хора, с техните оценки и одобрение, с желанието на ученика да заеме определено място в системата от достъпни на него обществени отношения“. Установено е, че тези категории мотиви са необходими не само за успешно осъществяване на учебната дейности, но и на всяка друга дейност.

А.К.Маркова развива класификацията на мотивите за учебна дейност на Божович по следния начин: „Първата голяма група мотиви може да се раздели на няколко подгрупи:

1.Широки познавателни мотиви, включващи ориентацията на учениците към овладяване на нови знания. Те се различават по нива, като последните определят дълбочината на интереса към знания Това може да бъде интерес към нови занимателни факти, явления или интерес към съществени свойства на явленията, към първи дедуктивни изводи или интерес към закономерности в учебния материал, към теоретични принципи, към ключови иде и т.н.

2.Учебно познавателни мотиви, изразяващи ориентация на учениците за усвояване на способи за придобиване на знания: интереси към самостоятелно усвояване на знания, към методите на научното познание, към способи за регулация на учебната работа, рационална организация на своя учебен труд и пр.

3.Мотиви за самообразование, изразяващи насоченост на учениците към самостоятелно усъвършенстване на способите за придобиване на знания.

 Втората голяма група мотиви – социалните мотиви – също включва няколко подгрупи:

1.Широки социални мотиви,  включващи стремеж на учениците към получаване на знания, за да бъдат полезни на обществото, желание да изпълнят своя дълг, в разбиране на необходимостта човек да се образова и да се чувства отговорен за своето образование.  Тук голямо значение имат мотивите за осъзнаване на социалната необходимост от задължения и приноси. Към широките социални мотиви може да се отнесе и желанието ученикът да получи добра подготовка за избрана от него професия.

2.Тесни социални, т.н. позиционни мотиви, включващи стремеж да се заеме определена позиция, място в отношенията с обкръжението, да се получи одобрението, да се заслужи авторитет.

3.Мотиви за социално сътрудничество, изразяващи стремежа на ученика да общува и взаимодейства с другите хора и същевременно стремеж да анализира способите, формите на своето сътрудничество и взаимоотношения с учителите и съучениците в класа, стремеж постоянно да развива и усъвършенства тези форми. Този мотив е особено важен за самовъзпитанието и самоусъвършенстването на личността.

В свои анализи за теорията на учебната мотивация А.С.Герасимова уточнява, че подвидовете, отделени от Маркова, могат да се разбират като нива на мотивация на два доминиращи типа мотивация. Именно Герасимова вижда актуалността от създаване на диагностична методика на основата на класификацията на Божович-Маркова.

Инструкция: „Прочетете предложените 30 позиции и оценете доколко те се отнасят до вас. Своят избор маркирайте със знак „Х“ в съответната колонка, като използвате предоставената скала: винаги; почти винаги; понякога; много рядко;  никога;

Обработка на получените данни

По всеки ред се изчислява средното значение.

Отговорите имат следните стойности в балове:  

-4 – винаги;

-3 – почти винаги;

-2 – понякога;

-1 – много рядко;

-0 – никога.

Първите три реда определят нивото на развитие на познавателната мотивация, а вторите три – социалната мотивация за учебна дейност.  За определяне доминиращия тип мотивация също се изчисляват средите стойности. Ако средните показатели на  познавателни мотиви са по-високи от средните социални мотиви, то може да се говори за доминираща познавателна мотивация над социалната – и обратно.

Средните стойности по редове отразяват:

-1 ред – нивото и широтата на познавателните мотиви (потребност от нови впечатления); ориентация към овладяване на нови знания: интерес към нови занимателни факти и явления; интерес към свойствата на явления и процеси; интереси към закономерностите в учебния материал – теоретични принципи, ключови идеи и пр.

-2 ред – тесни или когнитивни мотиви за учене; ориентация към усвояване на способи за добиване на знания;

-3 ред – мотивите за саморазвитие или личностни мотиви за учебна дейност;  насоченост на ученика към самостоятелни способи за придобиване на знания и усъвършенстване;

-4 ред – широки социални мотиви или мотиви за обучение; ориентация към полезност на знанията за другите (обществото); мотиви за дълг и задължения; разбиране за необходимостта от усвояване на знания с чувство за отговорност за другите; мотив за социална необходимост; желание за висок професионализъм в избраната професионална област;

-5 ред – тесни социални мотиви (позиционни или социологически); стремеж към знания на определена позиция (статус); желание за одобрението на обкръжаващите го; стремеж да изгради авторитет;

-6 ред – мотиви за социално сътрудничество или социални знания; ученикът не само се стреми да общува и взаимодейства с други хора, но се стреми да осъзнае, да анализира начини и форми на това свое сътрудничество с учители и приятелски кръг. Този мотив е особено важен за самовъзпитанието и самоусъвършенстването на личността.

Скала са степен на изразеност:

-повече от 3 бала –висока степен на изразеност на нивото (тип);

-повече от 2, но по-малко от 3 – средна степен;

-по-малко от 2 – ниско ниво на учебна мотивация по определената група (тип; ниво).