Тест EOF (Expilator-Operarius-Furcifer)

            (Склонен ли е човек да експлоатира другите и да паразитира или да се труди?)

Предназначение. 

Проективната методика е предназначена за оценка на представите на човек за своето място в обществото, в общественото разделение на труда или склонен ли е човек да експлоатира другите и да паразитира или да се труди?

Резултатите от теста категоризират изследваното лице в един от осемте типа „Аз-реално“ и (също по един от осемте типа) – „Аз-идеално“. Методиката е проективна, по характер представлява тестова задача, която достатъчно добре скрива предназначението си.  Единствено нежеланието на изследваното лице може да повлияе отрицателно върху резултатите.  Тестът може да се прилага индивидуално и групово. Препоръчва се да се използва батерия от тестове за да има възможност да се проверят резултатите и да се сравнят с други данни.

Абревиатурата на теста се състои от: Expilator - експлоататор, Operarius – трудещ се, Furcifer - безделник (лат.). 

Време за провеждане (заедно с инструкцията): 1-2 мин.

Оценявани качества. Отношение кум труда. Отношение към експлоатацията..

Възрастова категория. 14+

Прилагане на методиката.

На изследваното лице се предоставя тестова бланка. Бланката задължително трябва да има квадратна форма. Подава се инструкцията.

Инструкция. „Пред Вас се намира бланка, на която са изобразен линии.  Тези линии разделят картичката на няколко области. Сега си представете, че тази картичка символизира обществото, в което живеете. Представете си, че сега вие сте там някъде. Къде бихте искали да поставите точка, с която да обозначите себе си? В коя област? Поставете точка и я обозначете с буква „А“.

А сега си представете, че не сте този, който сте, а някой, който искате да бъдете (сега или малко по-късно). Къде бихте искали да поставите  точка, обозначавайки себе си? В коя област? Обозначете точката с буква „Б“.

1. Маргинал. 

Индивидът не възприема себе си за пълноценен член на обществото. Общественият му живот протича някъде настрана, в периферията, а свързаността му с другите хора е неустойчива и нетрайна. В трудовата дейност участва слабо (маркира) и стои далеч от разпределението на материалните блага. На трудовата си дейности и задължения гледа като на филм, в който нещо се случва, но лично него не го засяга. Склонен е да фантазира.

2. Безделник. 

За разлика от маргиналната личност, безделникът възприема себе си за пълноценен член на обществото, но също няма приноси (ползи) за обществото. Интересува се (понякога доста активно) от обществения живот и се грижи (вълнува) как звучи от общественото мнение за него. Стреми се да получава (използва) повече, отколкото да дава (допринася). С удоволствие получава подаръци, ориентира се добре за източниците, търси ги и ги експлоатира. Безделникът е демонстративно недоволен, вечно мърморещ и критикуващ, като е на мнение, че обществото не се грижи достатъчно за него. Силно е привлечен от темата за „социалната справедливост“.

3. Ленив началник. 

За разлика от безделничещата личност, ленивият началник е обсебен от въпросите за материалното си благополучие. Понякога той е склонен да предприема рисковани действия в тази насока, стремейки се към забогатяване. В тази своя дейност обаче, той предпочита да се отдаде частично, разчитайки на наемни работници. Често може да бъде открит на пост в някоя организация в качеството му на мениджър от средно ниво, за да може други да работят за него, а той самият да не отговаря за нищо.

4. Експлоататор. 

Централно за житейската му стратегия се явява богатството.  Главното средство за постигане на тази цел са колкото се може повече работници (и най-вече професионалисти), за да може да им заплаща по-малко. Не е мързелив, но не е и много трудолюбив. Когато трябва лично да се заеме с някаква дейност, лесно разбира своята некомпетентност.

5. Работник. 

Не обича много работата, но е свикнал с мисълта, че без работа не може. Има много ниска самооценка. Признава, че богатствата не са толкова важни, ако той е щастлив. Може да заема постовете и на ръководител, но лидерът в него е доста пасивен, унил и бездушен.

6. Хармонична личност. 

Обича, когато около него животът кипи.  Обича да участва в този кипеж – открит за промени; стреми се да намери интересна и изгодна за себе си ниша в живота. Еднакво силно обича и да действа и да наблюдава; да дава на обществото, но и да взема от него.  Обикновено от такива хора израстват добри ръководители и специалисти.

7. Бизнесмен. 

Повече обича да действа, отколкото да наблюдава.  Полага грижи за своя имидж на активен и действен човек, за когото всяка секунда е важна. Обикновено е много самолюбив и вярва, че нивото на самоуважение на човек зависи от това, доколко го уважават другите. Постоянно търси начини за повишаване на личната си ефективност. Негови слаби места са прекалената му отдаденост и перфекционализъм в работата, които са предпоставка за здравословни проблеми;  той няма свободно време за себе си и другите, постоянно мисли и „подрежда фигури по шахматната дъска на бизнеса“.  Много добре се представя като лидер от средно ниво, макар, че за тази позиция рационалността му не е достатъчна – необходими са му умения за работа с хората.

8. Трудещ се (бачкатор). 

Обича да работи.  Обича да дава на обществото повече, отколкото реално трябва да получи, но същевременно изповядва разбирането, че всеки трябва да получава според  труда си, а не според потребностите си. Прекрасен специалист в своята област, често – много тесен специалист.Като ръководител може да бъде открит на позиция работник и да се труди заедно с обикновения персонал. Отношенията си с другите хора изгражда на база общи професионални интереси и хоби.

Забележка: Не е изключено при попълването на теста, изследваното лице да постави точка на границата между две зони (на пресичащи се линии).  Той може да постави и маркера в самия край на бланката. И двата случая могат да свидетелстват, или за бягство от тестиране (съзнателен или несъзнателен опит да „обърка“ изследването) или за наличието на трансово състояние, предизвикано от сложна житейска ситуация или употреба на токсични вещества. 

Сравняването на резултатите между показателите „Аз-реално“ и „Аз-идеално“ има достатъчно изразена диагностична стойност. Дължината и посоката на вектора „АБ“ характеризира потребността на изследваното лице от самоусъвършенстване: има ли такава нужда и в каква посока е промяната. Интересен за анализ е количествения показател при сравняване на достатъчно големи изследвани лица (повече от 20 човека). Дължината при сравнение се измерва в милиметри.