Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
11.11.2017 06:00 - Циркулярност в семейната система - тема за групово занятие с родителите. (в помощ на училищните психолози)
Автор: kunchev Категория: Други   
Прочетен: 742 Коментари: 0 Гласове:
0



 

      Циркулярност в семейната система - тема за групово занятие с родителите.

                                        (в помощ на училищните психолози)

 

Всички събития, които се случват в семейството се подчиняват не на линейна причинност, а на кръгова. Събитието „А“ не е следствие на събитието „Б“; събитието „А“ поражда събитието „Б“ точно в такава степен, в каквато събитието „Б“ поражда събитието „А“?

Всяка индивидуална терапия използва линейна логика.  Индивидуалният терапевт обикновено си задава въпроса: „Защо?“ (Защо се случва така? Защо човек постъпва така?, Защо човек мисли така?, Защо човек страда така?) Въпросът „Защо?“ по отношение на системите (каквато е семейството) е безсмислен – той  никога не се задава!

Пример:

Дете, което се учи лошо.  Ето неговия симптом – изостава в училището. Може да се зададе въпроса: „Защо той се учи лошо?“ и ще получим веднага множество отговори: ограничени способности на детето; липса на контакт между детето и учителката; съучениците му го унижават и потискат и пр. Разбира се, че както липсата на контакт с учителката, така и нарушенията в развитието на висшите психични функции могат да бъдат причини за ниска академична успеваемост.

А сега си представете следната ситуация: учителката не е лоша и детето е умно, напълно способно да учи, но то не се занимава с уроците си, докато майката не седне до него и всеки дори най-малкия акт на учене – например, изготвяне домашната работа по български език може да приключи успешно и бързо само, ако майката е заедно с детето. Ако майката не е там, детето чете книги, рисува, играе, гледа през прозореца, но не учи. Често ежедневните приготовления за училище са съпроводени със скандали – майката крещи, а детето – плаче….

И така, колкото повече майката принуждава детето да се подготвя, тъй като е очевидно, че отговорността за подготовката е нейна, толкова е по-малко вероятно детето да формира самостоятелен мотив за учене и по-нататък, толкова по-трудно ще се осъществят целите на майката: да научи детето да работи самостоятелно и въобще да обича да учи.

И ако вкъщи майката все пак ще успее да подготви детето, то в училището детето остава само, а то няма навици за самостоятелна работа, т.е. родителите извършват действия, които противоречат на техните цели. В същото време, да не правят това родителите не могат, защото, ако те престанат да организират, контролират и подпомагат детето, то ще влоши още повече успеха си (особено при малките деца). Където има слаби оценки и изоставане, там задължително ще се появи добросъвестният учител, който ще каже на родителите: „Но вие не контролирате (не наблюдавате) своето дете! Аз ви предупреждавах.“

По-нататък проблемът продължава да циркулира между участниците, като родителите усилват старанието си спрямо детето да го накарат да учи по-добре, а това още повече намалява шансовете му за успех. Ето това е парадокса на проблема в семейната система.

При подобна ситуация в специалиста, работещ със семейната система възниква въпроса: „За какво е нужно на майката да постави детето си в зависимост?“ Ето това е основния въпрос – за какво, а не „Защо?“

От тук нататък за психолога става трудно, защото в семейната система участват всички, които се докосват до проблема (симптома). Така изведнъж се оказва, че искането на родителите към психолога е относно лошия успех на детето – заявка, която поставя родителите извън системата, извън циркулярността, извън проблема, осигурявайки им комфорта на „сътрудничещи“ и на  загрижени родители. А сега психологът ще трябва да ги върне обратно в системата – там където им е мястото. Опитите да бъдат върнати не винаги са успешни – много родители или твърдо отхвърлят такава възможност или формално се съгласяват, но не участват в процеса за промяна.

Но да се върнем на случая, сега се изяснява, че майката е готова по този начин да прекарва времето си, да хаби нерви, без да постигне своите цели година след година, за да може например, да запълни своя емоционален вакуум, който се е образувал в съпружеските отношения. За да може да компенсира тази липса, майката се нуждая (За какво?) от дете, което е зависимо и несамостоятелно.  По този начин, вместо да изясни проблема в съпружеските отношения и запълни създадения емоционален вакуум, майката пренасочва цялата своя енергия и любов към детето.

Така психологът се сблъсква с проблем, който практически не е в детето, а засяга съпружеските отношения. Готови ли са от този момент нататък родителите да участват в процес за корекция на техните взаимоотношения – това е големия труден въпрос?

Защо със съпружеските отношения е много трудно да се работи от училищните психолози? Защото конфликтите, които възникват в съпружеските отношения могат да бъдат разрушителни за цялото семейство. На практика нито единият, нито другият от  родителите обикновено не желаят някой да клати силно семейната им лодка и по тази причина те не изясняват отношенията си.  Когато тези отношения не са изяснени между тях, потребностите им не са удовлетворени, а самите те като съпружеска и родителска субсистеми са дисфункционални. Компенсацията се получава, чрез насочване на неудовлетворените потребности към детето – най-слабият член на семейната система. Майката така усърдно  се заема да възпитава детето си, че на нея не и остават никакви сили и желание да изяснява отношенията със своя съпруг. Така в съпружеските отношения (съпружеската субсистема) се образува някакво подобие на комфорт, те (съпрузите) общуват малко, а ако общуват, то те винаги засягат (комуникират през детето) темата за неуспехите на детето. Така изведнъж се оказва, че бащата няма какво толкова да прави (за него нищо не остава), освен многото работа и той започва все повече време да прекарва вън от семейството и по-малко вкъщи. Единственото условие на брачния договор в този случай е, че бащата трябва да остави детето изцяло в ръцете на майката.  И ако бащата спази това условие, то много скоро той ще чуе фразата на майката: „Ти не се интересуваш от детето!“. Това обаче е по-малкото зло, защото, ако той започне да се занимава с него, скоро ще трябва да чуе още: „Ти се занимаваш неправилно с детето, неправилно го учиш, заради теб той отново има двойка“. Майката не може да не реагира по този начин, защото бащата психологически взима детето и майката остава в дълбока самота. Всичко това гарантира хомеостаза на системата, защото семейната система работи по Закона на хомеостаза.

Колкото по-голямо е напрежението в съпружеската двойка, толкова по упорито и настоятелно майката ще се занимава с детето;  колкото по-щателно майката се занимава с детето, толкова по-малко то ще става успешно в училище; колкото по-малко е успешно детето, толкова по-стабилна ще става семейната система. Това е кръговата причина или циркулярността на симптома.

Работата на психолога при семейната консултация (психотерапия) е именно тази – да види ясно и да проследи детайлно тази кръговост – първи методологически принцип на системната семейна психотерапия.

В линейното обяснение на събитията, случващи се в семейството лежи насилието и жестокостта: „детето учи лошо, защото е мързеливо. Трябва да се борим с леността безпощадно, с всякакви мерки!“ След подобно разсъждение, детето става наистина мързеливо. Този начин на мислене (обяснение), породено от родителска некомпетентност и несъстоятелност позволява на родителите да започнат война с детето, без да изпитват чувство на вина: те имат работа с мързела на детето, а мързелът е явления абстрактно и съдържание е нещо зло.

Източник:

image




Гласувай:
0



Няма коментари
Търсене

За този блог
Автор: kunchev
Категория: Други
Прочетен: 3816774
Постинги: 2164
Коментари: 116
Гласове: 1308
Календар
«  Март, 2024  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031