Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
11.11.2017 11:00 - Фамилно (семейно) консултиране и психотерапия. Техника „Циркулярно (системно) интервю“ (в помощ на училищните психолози, работещи със семейства)
Автор: kunchev Категория: Други   
Прочетен: 1757 Коментари: 0 Гласове:
0



 

                                Фамилно (семейно) консултиране и психотерапия.

                                   Техника „Циркулярно (системно) интервю“

                     (в помощ на училищните психолози, работещи със семейства)

 

Циркулярното (системно, кръгово) интервю (от англ. circular interview) е основна и широко използвана, универсална техника в семейното консултиране и психотерапия. При нея психологът, общувайки със семейството поставя непреки въпроси, последователно (по определен ред) към различните членове по определени теми, като внимателно наблюдава как общуват членовете, които са в конфликт или в състояние на афект. В този процес психологът пита всеки един от членовете на семейството, как се отнася той към  останалите членове – към техните реакции, преживявания, поведение.  Членовете трябва да комуникират чрез терапевта и ако искат или по-скоро, ако терапевтът смята, че те трябва да разговарят помежду си по дадена тема, тогава терапевтът им казва - попитайте, кажи ми, говорете ...

Техниката работи отлично не само като диагностичен инструментариум, но  и като средство за психологическо и психотерапевтично въздействие. Нейното прилагане изисква да се владее виртуозно.

За психолозите без достатъчен опит  е полезно да научават наизуст списъка с предварително подготвените теми, които трябва да бъдат зададени на семейството под формата на кръгови въпроси:

Първите въпроси, които се задават са преки въпроси

1.С какви очаквания пристига семейството в кабинета на психолога? Кой ги е насочил към консултация? Към кого са се обръщали преди?

2.Как семейството вижда своя проблем? (Психологът никога не използва термина „проблем“, а го замества със синоними: трудност, предизвикателство, препятствие, бариера и пр.).

3.Каква е актуалната ситуация в семейството – кога е възникнала ситуацията какво се случило, на какъв фон?

4.Ако тази ситуация не възниква за първи път, то как по-рано семейството се е справяло с нея? Какви начини е използвало за справяне?

5.Как семейството взаимодейства по повод текущия проблем? Изясняване цикъла на взаимодействие, т.е., ако има симптом то в кой от тези цикли на взаимодействие е включен? Как се случва това? изясняват се въпроси на нива: поведение, мислене и чувства.

6.Какво е системното разбиране (обяснение) на членовете на семейството за проблема, кои са причините, какво се случва, защо се случва?  

7.Кои са ключовите (трегери, отключващ, „пусков механизъм“) ситуации?

8.Как ситуацията може да се развие в най-лошия случай (модел)? Как може да се влоши проблема? Какво може да се направи, за да не се влоши?

9.Има ли и кои са положителните страни на проблема? (това е най-простото и едновременно най-сложното – намирането на позитивна страна в страданието (позитивна конотация) – тя винаги съществува и чрез нея психологът връща семейството на сесията.

10.Какви психологическите ресурси използва на всеки член на семейството за живот с този симптом?

Следващата група въпроси засяга бъдещето на семейството.

11.Ако нищо не се промени, какво ще се случи със семейството? (след месец, два, три, половин година, 1, 2 или 5 години)? Как всеки един вижда себе си?

12.Ако нещата се променят, какво ще се случи със семейството? Как всеки един вижда себе си?

Този кръг от въпроси психологът разпределя в рамките на няколко сесии (две-три). Едва след наличието и анализа на тази информация, системната хипотеза може да се приеме за достоверна и психологът може да конструира циркулярното си интервю. Конкретната формулировка на въпросите за кръговото интервю зависи от майсторството и творческия потенциал на психолога, от неговата способност да изгради контакт със семейството.

Циркулярните въпроси.

Циркулярните въпроси способстват за изясняване взаимовръзките в семейството, откриват една друга гледна точка към отношенията, поведението, болката, ролята на всеки един член на семейството и същевременно способстват за  „омекотяване“ за предишните конструкти и за формиране на нови, които на свой ред предизвикват процес на промени. Въпросите са конструирани по такъв начин, че членовете на семейството или пациента, отговаря, описвайки проблемите и симптомите в широк семеен контекст, те „откриват“ картината на колективната отговорност на членовете на семейството по отношение на причините за актуалния проблем.  По този начин на психолога се отдава да насочва семейството в русло в руслото на основния принцип на системното консултиране: отговорите на въпроса „Как?“, а не „“Защо?“ разкриват как е организирана системата.

Ето няколко примера за въпроси от практиката при циркулярно интервю:

-Кой има най-голямо участие в това, че Вие решихте да потърсите помощ от специалист?

-Вие казвате, че сте решили да потърсите помощ по инициатива на майка Ви.

-Според Вас, как тя е взела решение, че се нуждаете от помощ?

-Какво специално се е случило този път, за разлика от предишни случаи, че именно сега тя е дошла до решението за необходимостта от психологическа помощ?

-Има ли други сред вашите близки и познати, които мислят като майка Ви?

-Има ли сред тях някой, който мисли, че Вие можете да продължите да пиете?

-В какъв случай, Вие бихте могли сам да стигнете до решение да изоставите пиенето?

-Какво според Вас означава за Вашата жена и деца, всеки ден да се връщате вкъщи  „весел“?

-Какво значи това за Вас?

-Как си обяснявате различията в разбиранията при Вас и при съпругата Ви по този въпрос?

Методът екстернализация на проблема е способ за разглеждане на информацията извън свързването й с конкретния пациент или семейство. В основата на екстернализацията лежи убеждението, че проблемът представлява нещо, което влияе върху живота на човек, дори може да го пронизва, но той е нещо, което е отделно от него и се различава от същността на човека. При екстернализацията нагласите на пациента се отделят от симптома, диссоциират се от него, т.е. пациентът придобива способност да възприема симптома от позицията на „наблюдател“. Това позволява на психолога да открие за клиента си достъп до собствените му скрити ресурси в нова перспектива. Практически психологът „изважда“ (посочвайки го) симптома на светло, поставя го пред клиента (семейството) и предлага на всички членове да го „видят“ като нещо, която е външно за всички – да го наблюдават, оценяват, анализират, противодействат, дори понякога психологът придава на симптома метафорично човешки качества и способности (живо същество).  Екстернализирайки симптомът, психологът го прави видим за семейството, а този факт дава нова гледна точка на членовете му и разширява възможностите за тяхното участие по разрешаването на проблема.

Ето три примера за екстернализация на симптома при психотерапевтична интервенция:

-Психологът разказва метафора, „Един мой познат прекрати на употребява алкохол, като използва фразата „Водка ли, та това е някой друг!“, като след известно време този другият показа истинското си лице – лицето на врага“. Наблюдавайки реакциите на клиента си, след кратка пауза психологът попитал: „Какво бихте направили Вие с този „другия“?“

-Съпружеска двойка (с три деца): „Вие живеете с три деца, с вас обаче живее още „приятелка“ на вашия съпруг – нека да я наречем с някакво име, например „водка“ – не е ли така? Ето тя например е много активна и влияе на всички, на поведението на всеки, върху настроението на децата също …“

-Екстернализация на симптома по време на психотерапевтичната сесия може да се реализира посредством разстановка на идентифицирания пациент и неговите родственици по определен ред,  замествайки отсъстващите членове с предмети (например столове). Всички участници и символи, включени в разстановката имат свое определено място. Променяйки местоположението и разстоянията (дистанциите), психологът моделира възможни изменения в системата.

Етапи на въздействие в семейната система.

В хода на циркулярното интервю се осъществява диагностичен процес, при който проблемът релефно се очертава и психологът тества своите хипотези.

Да допуснем, че хипотезата е потвърдена. Какво следва по-нататък? Разбирането на психолога за ситуацията не е достатъчно – семейството е дошло в кабинета за да търси помощ. От тук нататък, следва процес за въздействие върху семейната система посредством различни способи и прийоми.

Към първия клас инструменти (техники) за въздействие се отнася обратната връзка.

1.Обратната връзка трябва да бъде позитивна конотация – положително преформулиране на ситуацията. Логическото ударение се поставя върху думата положително. Само една позитивна конотация би позволила на психолога да приложи по-късно техниката „предписания“.

Преформулирането или промяната на насочеността означава изменение на понятийния и емоционален фон, от гле3дна точка на значението, което се придава на ситуацията.

Преформулиране.

-то е източник на нов начин на мислене и нови емоции, свързани с дадено поведение;

-то показва, че симптомът се явява инструмент за промяна и второ, че тази промяна ще настъпи скоро;

-то въздейства на клиента, като му внушава усещане за по-голям контрол, насочен към контрол на симптома.

Позитивната конотация (термин на Миланската школа):

-Разкрива едновременно както симптома на идентифицирания пациент, така и симптоматичното поведение на останалите членове на семейството.

-Разкрива в цялост хомеостатичната тенденция. Психологът целенасочено игнорира смисъла на симптома като протест и призив за промяна на системата, а вместо това, поставя акцент върху поддържането на хомеостаза на системата.

-Определя отношението между членовете на семейството и между психолога и семейството, без риск от дисквалификация на когото и да било.

-Явява се като проява на любов и грижа, желание за близост, където близостта се разбира като способност да се подели болката. Симптомът – разглежда се като способ за изразяване на любов и загриженост, но деструктивен.

Проблемът разделя членовете на семейството един от друг, докато позитивната конотация ги сближава.

2.Предписания – те са втория инструмент за въздействие и включва насоките (указания, инструкции, ред), които психологът дава на членовете на семейството. Предписанието е финалната фаза, в която психологът инструктира членовете на семейството как да постъпват. По правило предписанието е вид ритуал. Предписанието може да бъде пряко (директно) и парадоксално. Може да има и предписание, което се фокусира върху проблема, разполагайки го в определени граници.  „Парадоксално-то“ е насочено към усилване на симптома, а прякото (директното) предписание определя някакво поведение или определен ритуал.
Източник:

image




Гласувай:
0



Няма коментари
Търсене

За този блог
Автор: kunchev
Категория: Други
Прочетен: 3815912
Постинги: 2163
Коментари: 116
Гласове: 1308
Календар
«  Март, 2024  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031