Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
11.11.2017 16:00 - Тревожност, социални страхове и ниската самооценка. (из „Страници на психолога в училищния сайт“)
Автор: kunchev Категория: Други   
Прочетен: 1070 Коментари: 0 Гласове:
1



 

                               Тревожност, социални страхове и ниската самооценка.

                                    (из „Страници на психолога в училищния сайт“)

 

Социалните страхове – сестри на ниската самооценка.

В социалното си взаимодействие човек изпитва редица страхове, които се явяват сериозна пречка за неговата социална адаптация, за неговата интеграция в социума. Те лишават личността от задоволяване на важни социални потребности, ограничават достъпът и за професионално развитие и личностен ръст, възпрепятстват развитието и самоактуализацията й. Всички социални страхове инфантилизират личността.  Хората, които не успяват да се справят с тези «социални капани» не са уверени в себе си. Те са с ниска самооценка и с ниско ниво на самоуважение. Те проявяват такива поведения сред другите, които водят до допълнителното им травматизиране, изолиране и отхвърляне.т.е. предизвикват (рефлексират) у другите точно такива поведения, от които се страхуват.

В повечето случаи корените на тези страхове са скрити в ранното детство, в т.нар. „негативен импринтинг“,  а причинителите на тези социални негодности са родителите.

Колкото е по-силно и по-устойчиво присъствието на социалните страхове, толкова по-слабо са изразени асертивните способности на личността. При ограничени потенциали на асертивност човек има ниска е самооценка.  Колкото е по-ниска самооценката, толкова по-стеснени са възможностите за удовлетворяване на потребности, постигане на цели и жизнени планове.

1. Страх от критика и негативна оценка.

Проявява се когато човек се страхува да извърши определено действие или да установи нов контакт в процеса на общуването. Това е страх от страха, да не получи отрицателна оценка, да не бъде критикуван, осъждан.  Обикновено той се появява в детството, когато родителите излишно критикуват и отрицателно оценяват своите деца. Когато не им позволяват да се проявят като личности. Обикновено този страх се съпровожда с множество ограничения, рамки, строги правила и най-вече твърда и постоянна критика в резултат на непрекъснат контрол от страна на възрастните.  Такива деца постепенно губят инициативността си, спонтанността си, а по-късно те се отличават със стеснено въображение и възможност за инсайт. Малка е вероятността тези деца да се посветят на творчески професии. Обикновено те не се чувстват сигурни в социума, сред другите. Самоизолират се, пестеливи са на доверие, общуват с ограничен кръг приятели. В младежките си години най-често не успяват да удовлетворят потребностите си на млади хора, съобразявайки се с правилата.

2. Страх от отхвърляне.

Този страх също се ражда в детските години, когато на детето му се казва, че мама и татко ще си отидат, ако то не слуша; когато някои родители плашат синът или дъщеря  си, че ще ги дадат на други родители или на въобразяемо чудовище, което ще дойде и ще ги вземе. По този  начин детето започва да формира убеждение, че не е желано, не е обичано, не е нужно и че може да бъде отхвърлено, изоставено, защото не следва съветите на родителите си.

3.Страх да не се окажеш в центъра на вниманието.

Този вид страх присъства при повечето хора – да се окажеш в центъра на публичното внимание.  Тук обаче се касае не за обикновеното безпокойство, а за парализиращ страх, за фобиен страх. Страх който достига до пределите на непоносимото, когато засяга цялото поведение и се проявява дори със соматични симптоми.  Този страх лишава личността от възможност да прояви себе си пред социума – там, където се намира терена за себеутвърждаване на всеки човек.  Когато човек не може да се справи с този страх, той се лишава от възможността на общува с другите, да удовлетворява потребностите си, които другаде никъде не може да удовлетвори освен в социума. Той се самоограничава в професионалното си развитие и във възможността да намери любим човек. Колкото по-силно е изразен този вид страх, толкова по-ниски или нищожни са асертивните ресурси на личността – тя не е способна да постига цели, да се самоутвърждава и развива.  Външния вид на тази категория лица също говори за техните страхове – облеклото им е обикновено в тъмни цветове, с години не променят прическата си (жените не боядисват екстравагантно косите си, не използват макияж), стойката на тялото, походката им дори са маскиращи, сякаш осигуряващи им прикритие.

4.Срамежливост.

Срамежливостта е грах, неувереност в себе си, в собствените си позиции. Такива хора обикновено се боят да изразят мнение, да защитят собствени нужди или интереси, да утвърдят своите позиции и интереси.  Те обикновено правят това, което другите им предлагат. Те никога не са първи – страхуват се да не сгрешат. Те не са първи дори тогава, когато ги очакват призове. Те винаги омаловажават, потискат собствените си достойнства и способности. Игнорират положителните си качества и акцентират върху слабостите си. Много се самонаблюдават и са себекритични.  В този смисъл те не живеят собствения си живот, а живота на другите. Те се «возят» в собствената си лодка, но другите – колеги, съпруг/съпруга, приятели и т.н. я управляват. Тези хора са всеотдайни, готови са да правят много неща за другите, но малко обичат себе си.

5.Чувство за вина.

Човек се страхува да направи едно или друго, за да не преживее впоследствие емоцията за виновност.  Чувството за вина е изключително силна емоция, която също се корени в ранното детство. Тя се поражда в резултат да непрекъснати обвинения към детето, когато те не са съпроводени с адекватна обратна връзка, т.е. без обяснения, без аргументи, защо едно или друго действие на детето не е одобряемо и какво е последвало от това действие. Много родители допускат тази грешка. Те просто или нямат време да отделят 2-3 минути за разговор с детето си, което точно в този момент се учи и се учи чрез повторения, чрез формиране на навични действия, или просто не се досещат (липсва им грамотност) как да изпълнят родителската си функция. Те просто забраняват. Те вече веднъж или според тях достатъчно пъти са обяснявали правилата и считат, че вече не дължат обяснение на детето си – просто забраняват, обвиняват и толкова.  Чувството за вина е «убиец» на асертивността. Човек със силно развито чувство за вина не е способен да се самоутвърди, да защити позиция, да каже «не», да прояви самоуважение към себе си.

6.Страх от авторитети.

Преживяващият този страх се бои от авторитети (формални и неформални), напр. от началника си. Колкото е по-голям страхът, толкова по-силно е изразена възхвалата спрямо този източник на страх.  Дори при напълно спокойно общуване с авторитет, тези хора се страхуват да се проявят. Обикновено  страхуващият се приписва (вменява) на авторитета качества, способности, умения, знания и пр. хвалебствени оценки, които  авторитетът в много случаи не притежава.  Приписването (атрибутирането) е необходим процес за изпитващият страх, за да може да оправдае своето самоунижаващо се поведение. Тези хора използват и други защитни механизми, като напр. рационализация, проекция и т.н.  Това са хора, които произвеждат идоли.

7.Страх от нови ситуации.

Това са страхове, които възникват при всяка една непозната, нова, неотработена ситуация. Тези страхове въвеждат човек в състояние на дискомфорт. Той обикновено прилага защитна стратегия «бягство» и казва: „Не искам да имам проблеми“. Такива хора ограничават силно хоризонта си за изява и самоутвърждаване.  Те не са предприемчиви, не са способни да поемат риск, не са изследователи. Животът им е затворен и ограничен в рамките на познатите социални ситуации.  Те дори не са достатъчно «смели» да експериментират с нов външен вид – нова прическа, нова дреха. Трудно взимат решения, дълго се суетят и в много случаи изпускат възможности.  Изключително ригидни, подозрителни, отхвърлящи и консервативни.

8.Страх от претенции.

Този страх е изключително здраво свързан с ниската самооценка (това е най-голямата сестра) и се проявява в това, че човек се бои да прояви своите претенции, да въздейства върху мнението на другите хора, страхува се да не наруши правата на другите.  Тези хора винаги стоят отстрани, те са периферни фигури. В група не могат да заемат висок статус, а по-скоро са отхвърлени, изолирани или неприети. Техния девиз е: „Не е моя работа. Аз не зная нищо“.  За тази категория е характерен феномена „огледална проекция” – например, в партньорската двойка единият си е забранил по някакви негови морални критерии да извършва нещо и автоматично прехвърля това свое ограничение върху другия партньор.  Тези хора се страхуват да изложат мнението си пред другия, въпреки че са недоволни от него. По този начин те непрекъснато натрупват вътрешно напрежение и неудовлетвореност, което много често се проявява във вид на ревност към другия.

9.Страх от неумение да се казва „Не“.

Втората по важност «сестра» на ниската самооценка. Проявява се в нервно напрежение, безпокойство от това, че човек се стеснява и срамува просто да каже „не“. Тази слабост на някои хора бива буквално хищнически експлоатирана от изкусни манипулатори за постигане на техни користни цели.  Умението да казваш „не“ се учи. То е оценъчна категория за нивото на себеуважение.  Да бъдеш асертивен означава, задължително да умееш да казваш «не» по такъв начин, че да запазиш отношенията си с другите (да не предизвикаш конфликт).

10. Страх от получаване на отказ.

Този страх е много типичен за първите контакти между млади хора. В повечето случаи момчето се страхува да направи първата стъпка, от своя страна момичето преживява  същото. Кой на кого да се обади, кой кого да покани първи на среща. Това е страхът от т. нар. „студен отговор“.  Когато човек изпитва този тип страх, той закрива пред себе си всички достъпни (дори видими) възможности, самоограничава пътя си до любими и значими ресурси. 


image






Гласувай:
1



Няма коментари
Търсене

За този блог
Автор: kunchev
Категория: Други
Прочетен: 3816125
Постинги: 2163
Коментари: 116
Гласове: 1308
Календар
«  Март, 2024  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031