Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
12.11 15:00 - Психологическа корекция на агресивното поведение при деца и ученици (13 част) Раздел 3. Работа психолога с родителите и педагозите (Смирнова Т.П)
Автор: kunchev Категория: Други   
Прочетен: 25 Коментари: 0 Гласове:
0



 

                               Психологическа корекция на агресивното поведение
                                                            при деца и ученици
                                                                     (13 част)

                            Раздел 3. Работа психолога с родителите и педагозите.

                                                            (Смирнова Т.П)

 

3.3. Начини за ефективно и конструктивно взаимодействия с детето.

Общуването с агресивни деца се явява специален проблем, за разрешаването на който са необходими определени навици у умения, както от страна на родителите, така и на педагозите.

При агресивните деца се наблюдават:

-слабо развит контрол на своите емоции;

-слабо осъзнаване на своите чувства и чувствата на другите;

-ниско ниво на емпатия;

-в ситуации на общуване, те възприемат други с изострено внимание и многократно преувеличават опасността; те изначално са настроени към борба.

Позитивното и ефективно общуване с агресивни деца е възможно, ако възрастните притежават следните навици:

-говорят с детето за своите чувства и преживявания на езика на „Аз-посланията“;

-„активно слушат“  вътрешния свят на детето, светът на неговите чувства;

-не оценяват личността на детето, а говорят за неговите конкретни постъпки;

-създават с думи и действия в детето позитивно настроение и добри намерения;

-притежават навици за саморегулация на своето емоционално състояние;

Психологът в своята индивидуална или групова работа може да помогне на възрастните да формират изброените навици за конструктивно общуване с децата.

Следващите практически прийоми и упражнения се явяват такива работни инструменти, които психолозите могат да използват в подобна работа.

3.3.1. Овладяване езика „Аз-послания“ (Аз-изказвания“)   

„Аз-посланието“ е прийом и способ, с помощта на който възрастният съобщава на детето своите чувства и отрицателни преживявания, а не говори за детето и неговото поведение, които са предизвикали това преживяване (за разлика от „Ти-посланието“). „Аз-посланието“ винаги започва с личното местоимение: „Аз“.

Пример:

Детето говори по време на час, при преподаване на нов урок.

Учител:

-(„Ти-послание“): „Можеш ли да си затвориш устата, в края на краищата? Пречиш ми. Престани да разговаряш.“

В класическия вариант (Gordon Т., 1975) „Аз-посланието“ въобще не съдържа местоимението „ти“, освен връзката на определената ситуация или позоваване на абстрактен индивид.

1. „Ти-посланието“ съдържа в себе си негативна оценка за другия човек и това е най-често обвинение. След „Ти-посланието“, възрастните (родител или учител) често използват заплаха или заповед („Прекрати разговорите!“, „Напиши домашното си в края на краищата!“, „Незабавно почисти стаята си!“). Тези послания могат незабавно да провокират съпротива  или протест.

2. „Аз-посланието“ е съобщение за собствените чувства и то много рядко може да предизвика протест, защото то не съдържа обвинение. След „Аз-посланието“ възрастните често използват молба или предложение: „Моля те, престани да разговаряш!“, „Почисти ако обичаш стаята си!“, „Не забравяй да напишеш домашното си!“.

Освен това, че „Аз-посланието“ говори за чувствата на възрастния и за неговите преживявания, то има и други значения:

-„Аз-посланието“ е емоционален способ за регулиране на собственото емоционално състояние на възрастния, тъй като чрез него натрупаната енергия в емоционално-афективен план се трансформира в рационален, вербално-комуникативен план.

-„Аз-посланието“ се явява послание на вътрешния „Аз“ на възрастния и то е адресирано към вътрешния „Аз“ на детето, и към установяване на контакт между „Аз-овете“.

-„Аз-посланието“ е сигнал, показващ границите на позволената и необидна за детето форма за комуникация.

-„Аз-посланието“  е способ за предаване на отговорността за своите действия на самото дете. Последното само решава какво да направи в „света на новата информация“ (послание);

-„Аз-посланието“  предлага и предполага уверено поведение (ние разкриваме своето вътрешно Аз; никой по-добре от нас не зная как се чувстваме и какво преживяваме; никой не може да ни обори), вместо да агресираме към детето.

-„Аз-посланието“  посланието предполага в общуването с детето позиция „на равни“, вместо позицията „на върха“. Независимо от своята елементарна формулировка, „Аз-посланието“ предизвиква много трудности в учителите и родителите Това показва, че в самите тях е блокирана връзката със техния вътрешен „Аз“, те са привикнали да скриват своите чувства, а също така им  е трудно да се откажат от удобната позиция за тях в общуването – „на върха“.

Преди да се пристъпи към формулировката „Аз-послание“, може да се предложи на възрастните (в хода на обучението им), първоначално да „послушат“ себе си. За тази цел се препоръчва следното упражнение (аналогично на упражнението на Хипенрайтер, 1998).:

Забележка: Бел. пр. книгата може да бъде свалена на руски във формати FB2,   ePub,  Mobi,  PDF и  TXT от тук –  https://www.litres.ru/static/trials/00/13/02/00130203.a4.pdf

1) Припомнете си (помислете) за онези действия на детето, които са предизвиквали безпокойство и отрицателни преживявания.

2) Припомнете си (помислете) за конкретна ситуация, в която се проявява това действие напоследък (в близките 10 дни).

3) Обърнете се сега към себе си, към своите чувства. Какви чувства предизвикват във вас мислите за тази ситуация?

4) Запишете на лист в една колонка в ляво на листа нежеланите действия на детето, а в дясно от нея запишете обратното на всяка ситуация – чувството, преживяването, с което се откликнали на тази ситуация.

image

Упражнението помага на възрастните да разберат по-добре (да чуят) тези свои чувства, които те изпитват във връзка с едни или други нежелани действия на детето, тъй като възрастните са склонно да игнорират не само чувствата на децата, но и своите собствени, като нещо несъществено („Мен винаги са ме учили, че чувствата са слабост и трябва да бъдат крити или да не им се обръща внимание“ – признава една майка).

В класическия си вариант „Аз-посланието“ трябва да има следната форма (Gordon, 1975):

image

Някои автори (Кривцова, 1997) предлагат следната схема на „Аз-посланието“: 

image

В този и последващите варианти на „Аз-послание“ се предлага бягство от класическата схема, в която се изключва местоимението „ти“. Тук използването на местоимението „ти“ е възможно, но се предлага да се подходи безоценъчно – в контекста на наблюдавания факт

Например: „Когато ти разговаряш по време на урока … (в контекста на наблюдавания факт), вместо Когато ти ми пречиш и разсейваш останалите“ (оценка) или „Когато ти изцапа със сок ризата си …(в контекста на наблюдавания факт), вместо „Отново всичко  изпорти“ (оценка).

image

Р. и Дж. Байярд (1981) считат, че след изразяване на чувствата е необходимо да бъде изразено пожелание за действия на детето, които възрастния желае.

Пожеланието е също в духа на „Аз-посланието“ и по възможност е кратко и много конкретно, главното е, както считат авторите – да не се задават въпроси (да не провокира въпроси).

image

Много родители и учители забелязват, че започвайки да използват „Аз-посланията“ в проблемна ситуация, те започват да усещат, че много по-добре се справят със собственото си емоционално състояние – разбират, че могат да контролират своите емоции, запазвайки себеуважение и увереност. Като цяло те стават по спокойни и стабилни в общуването с детето. Освен това, възрастните отбелязват, че използвайки „Аз-послания“, те успяват за удържат балансиран контакта с детето и настройват самите себе си за положителен резултат от общуването с него.

За много възрасти усвояването и прилагането на техниката „Аз-послание“ се оказва ефективно средство, чрез което успяват да възстановят отдавна разрушените нормални отношения.

Пример:

Една майка разказва, че синът й (12г.) е започнал да избягва общуване с нея: затварял се в стаята си; с часове играел на компютъра; престанал да разговаря с нея. Тя направила анализ на своето общуване с детето си за последните 2-3 месеца.  Оказало се, че то изцяло се състояло от „Ти-послания“, съдържащи заплахи и обвинения по адрес на сина и разговорите с него се изчерпвали с непрекъснати въпроси от нейна страна: „Защо не учиш уроците си?“, „Защо не си написал домашните си?“, „Кога най-накрая ще спреш да стоиш пред този компютър – ще го изхвърля.  Ще изхвърля и всички твои глупави книги. Няма да видиш излизане навън. Аз няма да уча заради тебе. Ще те запиша в друго училище! Защо мълчиш през цялото време?“ А синът обикновено отговарял: „Защото през цялото време ти бърбориш и не млъкваш.“

 След като се запознала с техниката „Аз-послание“, тя се обърнала и заслушала в своите чувства и разбрала, че за нея е особено болезнено това състояние на разрив в отношенията с детето й, с което преди били много близки.  Тя буквално била страдалец и това на практика я безпокояло повече, отколкото седенето на сина пред компютъра. Един ден когато тя се прибрала от работа, решила да поговори за това, с него, да сподели  своите преживявания. Тя влязла в стаята. Синът седял пред компютъра. Той не и обърнал внимание.  Тя седнала близо до него и дълго време мълчала, след което произнесла: „Знаеш ли сине, аз често си спомням времето, когато ние с теб разговаряхме, играехме заедно, четяхме и просто бяхме близки. Това беше най-хубавото време в моя живот. Аз много мисля и преживявам нашите караници. Аз буквално се измъчвам и страдам за това, че нашите отношения станаха такива. Аз не искам така да продължава.“

Синът престанал да играе, обърнал се към нея и попитал: „Мамо, това истина ли е? А аз си мислех, че ти си престанала да ме обичаш.  В началото аз се обиждах, а после започнах да се ядосвам на теб.“ Майката го прегърнала и заплакала. Този разговор поставил началото на процес за възстановяване на миналите близки отношения, които е можело завинаги наистина да изчезнат. 

image




Гласувай:
0
0



Няма коментари
Търсене

За този блог
Автор: kunchev
Категория: Други
Прочетен: 1157057
Постинги: 1273
Коментари: 116
Гласове: 1070
Архив
Календар
«  Ноември, 2017  
ПВСЧПСН
12345
6789101112
13141516171819
20212223242526
27282930