Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
12.11 17:00 - Психологическа корекция на агресивното поведение при деца и ученици (15 част) Раздел 3. Работа психолога с родителите и педагозите (Смирнова Т.П)
Автор: kunchev Категория: Други   
Прочетен: 40 Коментари: 0 Гласове:
1

Последна промяна: 13.11 01:27


 

          Психологическа корекция на агресивното поведение при деца и ученици
                                                                       (15 част)

                         Раздел 3. Работа психолога с родителите и педагозите

                                                                   (Смирнова Т.П)

3.3.2. Развитие на навици за „активно слушане“.

Активното слушане на детето означава, да му „върнеш“ разговор, в който то те въвежда, при което да споделиш чувства.“

„Активно слушане“ – способ да се съобщи на детето сведения за неговия вътрешен „Аз“, за това какво сте чули за неговите чувства, които не са ви безразлични и дълбоко ви вълнуват. Това е способ да  установите контакт с детето и да му кажете: „Разбирам те и приемам всичко, което преживяваш.“

„Активното слушане“ е проява на внимание и грижа, на внимателно отношение към вътрешния свят на детето. „Нашето внимание им дава (на децата) възможност ясно да видят самите себе си и да възпитават в себе си вяра, така необходима на всеки, който търси мястото си в този свят.“  (Д. Елиум, 1996).

Родители, които са започнали да прилагат „активно слушане“ спрямо своите деца, вместо поучения и наставления отбелязват, че детето след определен период от време става спокойно, уверено, започва само да разказва за себе си, много малко е вероятно да прибегне към деструктивни форми на поведение (отказ, съпротива, отмъщение), започва да говори за своите тайни и секрети. Подобни промени родителите забелязват и в себе си: те започват да откриват в себе си повече търпение, по-малко се дразнят, приемат спокойно „отрицателните“ чувства на детето, по-добре виждат от какво то се чувства зле.

Родителите престават да се борят със своето дете, опитвайки се да го подчинят. „Активното слушане“ помага на родителите да видят, че зад външното поведение на детето са скрити стремежи, желания и интереси.

Най-ярка илюстрация за ефективността от прилагането на „активно слушане“ е примера, приведен от Юлия Хипенрайтер (1988) – един разказ на баща за 7-годишниоя му син.

image

„Ние със синът ми бързахме за автобус. Автобусът беше последен и ние не можехме да си позволим да закъснеем. По пътя Денис помоли да му купя шоколад, но аз отказах. Тогава обиденият син започна да изостава, гледаше встрани, спираше се да извърши някакви „неотложни“ работи. Пред мен беше изборът: да закъснеем не можем, а да влача инатящият се също не ми се иска. И тук аз споменах: „Денис, ти се разстрои за дето не ти купих шоколад , разстрои се и ми се обиди“. Тогава Денис миролюбиво поставя своята ръка в моята и ние закрачихме към автобуса.“

Да чуеш чувството си, значи да проявиш съчувствие. Малко е вероятно съчувствието да подтикне който и да било към неподчинение, отмъщение и съпротива. Точно обратното, в отговор на съчувствието ние преживяваме благодарност и готовност за открито общуване.

Една майка ми разказва, че веднъж се прибрала около 21. 00 часа и решила да заставила сина си да решава задачи по математика – задължение, което не му се отдавало много. Детето седнало с потиснат вид, бледен и в отговор на нейния поздрав само незабележимо кимнал. По думите на майката, тя почувствала, че той е много уморен. Тогава майката седнала до сина си и казала: „Ти си много уморен, остави този учебник, ти нямаш сили да се занимаваш с това. Нищо страшно няма да се случи, ако днес не подготвиш това.“ Последиците за нея били неочаквани – детето се обърнало към нея, буквално се хвърлило в прегръдка и казал: „Благодаря ти, мамо!“ и заплакал. Тя почувствала, че това са сълзи на признание и на благодарност. На сутринта той сам се събудил по рано и много бързо подготвил задачите си за деня.

„Активното слушане“, така, както „Аз-посланията“ правят удивителни  неща за детето – той сам започва да взема решения за себе си.“

 

Тренировъчни упражнения

УПРАЖНЕНИЕ 1 . „Парафрази“

(изразява се в повторение с помощта на няколко фрази на главния смисъл на казаното от събеседника)

На участниците се раздават картички, на които има едно изказване на събеседника и няколко варианта (парафрази)  на неговия основен смисъл, дадени от другия събеседник. Задачата се състои в това, да се избере от предложените парафрази една, която предава най-точно главния смисъл. Например:

Днес по време на часа по математика аз не разбрах едно от правилата и казах за това на учителката, а той ми отговори, че трябва да съм по-внимателна.

1.Ако съм те разбрал правилно, ти не си могъл да разбереш нещо от урока по математика и си поискал помощ от учителката. Тя не ти е помогнала – мисля, че това е обидно.

2.Ако правилно съм те разбрал, днес ти не си бил внимателен в часа по математика и затова не си разбрал правилото.

image

УПРАЖНЕНИЕ 2

Това упражнение се препоръчва да бъде изпълнено по двойки, възможно в кръг.

1) Първоначално единият от участниците разказва някаква ситуация или споделя няколко фрази, отразяващи описана ситуация.

2) Другият участник, с помощта на способа „парафрази“ проверява, дали правилно е разбрал събеседника си.

3) След това партньорите сменят местата си.

4) Накрая на упражнението е необходимо да се споделят впечатления между партньорите:

-имаше ли нещо и какво беше то, което ви пречеше да изпълните задачата (трудност);

-какво ви помогна;

-какво чувствахте, когато вашия събеседник неточно беше разбрал смисъла на вашите думи;

- какво чувствахте, когато вашия събеседник успя точно да  разбере смисъла на вашите думи;

Чрез способа „парафрази“ участниците се научават да сушат внимателно казаното от другия, т.е., какво всъщност иска да ни каже детето.  Този способ помага да се създаде контекст, „покана за беседа“, позволява да почувстваме детето и да покажем, че го разбираме.

За детето е особено важно да разбере, че възрастният е чул неговите чувства, обозначил ги е и ги е вербализирал. По този начин детето се връща към неизказаното свое „Аз“, което по най-позитивния начин се вгражда в неговия емоционален свят,  дава му усещане за увереност и защитеност.

За развитие на способности за слушане чувствата на детето помагат следващите две упражнения (№ 3, № 4).

 

УПРАЖНЕНИЕ 3

 

На участниците се раздават картички с различни ситуации. В лявата колонка е описана ситуацията, я в дясната – вероятните чувства, които преживява детето. На участниците се предлага да изберат тези от тях, които по тяхно мнение са най-точни. Например:

image

УПРАЖНЕНИЕ 4

На участниците се раздават картички с различни ситуации, описани в лявата колонка. Предлага им се в средната колонка да напишат чувствата, които според тях преживява детето във всяка ситуация, а в дясната – варианти на собствените си отговори. Например:

image

УПРАЖНЕНИЕ 5 

На участниците се предлага:

1) Помислете (припомнете си, представете си) за някоя ситуация, която е типична за вашите взаимоотношения с детето ви и предизвиква във вас безпокойство.

2) Ако имате няколко такива ситуации, започнете с най-леката.

3) Мислено „чуйте“ какво ви казва детето.

4) Постарайте се да разберете какви са най-вероятните чувства, които преживява (запишете ги).

5) А сега, вместо това което обикновено казвате на детето, съставете нов отговор, в който да назовете чувствата му (запишете ги).

image

6) За отработване на навик и осмисляне необходимостта от тази „техника“, се препоръчва да се приложи игра по двойки, която както обикновено протича в условията на „активно слушане“ – партньора изпълнява ролята на детето у обратно. Накрая се споделят впечатления.

image




Гласувай:
1
0



Няма коментари
Търсене

За този блог
Автор: kunchev
Категория: Други
Прочетен: 1157057
Постинги: 1273
Коментари: 116
Гласове: 1070
Архив
Календар
«  Ноември, 2017  
ПВСЧПСН
12345
6789101112
13141516171819
20212223242526
27282930