Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
26.11.2017 10:00 - Тревожност и вътрешен монолог – обучение на клиента. (когнитивно-поведенческа терапия)
Автор: kunchev Категория: Други   
Прочетен: 143 Коментари: 0 Гласове:
0



 

                            Тревожност и вътрешен монолог – обучение на клиента.

                                            (когнитивно-поведенческа терапия)

 

Автоматични мисли (вътрешния монолог).

Нека да започнем с един пример.

Представете си двама души, които седят в уличното задръстване в пиковия час. И двамата отиват на работа, на която трябва да се явят в едно и също време. Единият се чувства хванат в капан и си казва неща като:

-„Не мога да издържам";

-„Трябва да се измъкна оттук";

-„Как се набутах в това задръстване?";

-„Боже, закъснявам!“ и т.н.  

Той изпитва тре­вожност, гняв, безсилие и отчаяние. Другият възприема ситуацията като възможност да се об­легне назад, да релаксира и да си пусне нова песен. Той си казва:

- „Мога да се отпусна и да се адаптирам към темпото на трафика";

-„Мога да изпусна напрежението, като се заема с коремно дишане";

-„Нека да използвам времето, за да прегледам пресата“ и т.н.  

Този човек е спокоен и приемащ. В двата случая ситу­ацията е една и съща, но предизвиква съвсем различни чувства заради вътрешния монолог на всеки.

 Истината е, че онова, което си казваме в отговор на дадената ситуация, определя настроението и чувствата ни. Често ние го казваме толкова бързо и автоматично, че дори не забелязваме и затова оставаме с впечатлението, че външната ситуация ни „кара" да се чувстваме по дадения начин. Но всъщност нашите интерпретации и мисли за случващото се формират основата за нашите чувства. Тази поредица може да бъде представена така:

image

С други думи, ние сме виновни за това как се чувстваме (като изключим физиологичните детерминанти като заболяване). Това е дълбока и много важна истина,  но понякога е необходимо много време, за да я проумеем напълно. Често е по-лесно да обвиниш за чувствата си някой или нещо извън теб, отколкото да поемеш отговорността за реакциите си. Именно чрез готовността да поеме отговорността, човек  добива контрол над живота и го владее. Щом напълно приеме, че най-вече той е отговорен за чувствата си, това му дава сила и е един от най-важните ключове към по-щастливия, по-резултатен и спокоен живот.

Тревожност (паника) и вътрешен монолог

Хората, които страдат от повишена тревожност са особено склонни към негативен вътрешен монолог. Тревожността възниква спонтанно при съсредоточаването върху мисли, които започват с думите „ами ако". Тревожността, която изпитват, преди да се изправят пред трудна ситуация, е резул­тат от собствените им „ами ако" твърдения.

Когато решат напълно да избягат от да­дена ситуация, най-вероятно причината са плашещите въпроси, които си задават, например, ученичка, която е в автобуса и закъснява за училище:

-„Ами ако закъснея ще ми пишат отсъствие ще се изложа пред учителката?"

- „Ами ако закъснея, другите ще видят, че не съм сериозна?"

-„Ами ако закъснея, съучениците  ще ми се смеят!“

-„Ами ако закъснея и ми пишат отсъствие, какво ще обяснявам на нашите?“

И много други от сорта „Ами ако“, отправени към бъдещето.

Тези мисли са автоматични, т.е., те биват буквално са изстреляни и имат способността да обсебят глобално съзнанието така, че човек да не е способен да произведе друга мисли.  Автоматичните мисли са такива, защото човек  не може да ги контролира. Те имат дълбоко скрита в него база, която се нарича „базови убеждения“.

 Практически човек няма достъп до тези убеждения. Той единствено е в състояние (има достъп) да улови и възпроизведе автоматичните си мисли (вътрешния монолог, който води със себе си). За да стигне до „базови убеждения“ му е нужна помощта на психолога.

Какво трябва да направи човек, за да установи и впоследствие да се опита да контролира автоматичните си мисли или негативния вътрешен монолог?

Първата стъпка към контролирането на негативния вътрешен монолог е да обърне внимание кога започва да си задава такива въпроси („Ами ако?“)

Истинската промяна настъпва тогава, когато се научи да оборва и да заменя негативните твърдения с позитивни, уверени мисли, които утвърждават способност­та му да се справи.

Например, в случая би могло да се каже: „Е и какво", „Това са само мисли", „Това са само изплашени мисли", „Мога да се справя с това", „Мога да дишам, да се отпусна и да се успокоя", „Всъщност, кое ми дава основание да мисля, че родителите ми няма да ме разберат?“, „Имам ли наистина основания да мисля, че съучениците ще ми се присмеят?“, „Всъщност, съвестта ми е чиста, закъснявам, защото това не зависи от мен“, „Какво толкова катастрофално би се случило, когато обясня, че закъснението ми е в резултат на трафика, а друг по-ранен автобус няма“ и т.н.

Някои основни факти за вътрешния монолог.

-Обикновено вътрешният монолог е толкова автоматичен и неуловим, че човек не го забелязва, както и въздействието му върху настроенията и чувствата. Вие
реагирате, без да обръщате внимание какво сте си казали непосредствено пре­ди това. Често едва след като се отпуснете, направите крачка назад и истински осмислите какво сте си казвали, виждате връзката между вътрешния монолог и чувствата си. Важното е, че можете да се научите да забавяте темпото и да обръщате внимание на негативния си вътрешен монолог.

-Вътрешният монолог често е в телеграфен стил. Една кратка дума или образ съдържа цяла поредица от мисли, спомени или асоциации. Например, усеща­те, че сърцето ви започва да бие по-бързо и си казвате „О, не!" В това мигно­вено „О, не!" има цяла серия от асоциации, свързани със страха от паниката, спомени за предишни пристъпи на паника и мисли за това как да избягате от настоящата ситуация. Идентифицирането на вътрешния монолог може да из­исква разплитането на няколко отделни мисли от една дума или образ.

-Тревожният вътрешен монолог обикновено е ирационален, но почти винаги звучи като истина. „Ами ако" може да ви накара да очаквате възможно най-лошия резултат от дадена ситуация, дори да е напълно невероятен. Но тъй като асоциацията се извършва толкова бързо, тя остава непроверена и се въз­приема като несъмнена. Трудно е да се оцени достоверността на убеждение, за което почти не си давате сметка - вие просто го приемате.

-Негативният вътрешен монолог затвърждава отбягването. Вие си казвате, че ситуация като магистралата е опасна и затова я отбягвате. Продължавайки да я отбягвате, вие затвърждавате мисълта, че е опасна. Може дори да проектирате образи за катастрофа около перспективата да се изправите пред ситуацията. Накратко, тревожният вътрешен монолог води до отбягване, отбягването по­ражда още тревожен вътрешен монолог и цикълът продължава и продължава.

image

-Вътрешният монолог може да предизвика или влоши пристъпа на паника. Пристъпът на паника често започва със симптоми на повишена физиологична възбуда като ускорен пулс, стягане в гърдите или потни длани. От биологична гледна точка това е естествената телесна реакция на стреса - реакцията „бий се или бягай", която всички бозайници, включително хората, обикновено пре­живяват, когато възприемат нещо като заплаха. В нея няма нищо анормално или опасно. Но тези симптоми могат да ви напомнят за предишен пристъп на паника. Вместо просто да позволите на физиологичната реакция на тялото да се засили, да достигне своя пик и да отшуми, вие предизвиквате значително по-интензивен пристъп на паника чрез изплашения вътрешен монолог:

-„О, не, случва се отново";

-„Ами ако изгубя контрол?";

-„Трябва да се измъкна оттук" или

- „Ще се боря с това и ще го накарам да изчезне".

Този изплашен вътре­шен монолог влошава първоначалните физически симптоми, което на свой ред предизвиква още изплашен вътрешен монолог. Силният пристъп на паника би могъл да бъде предотвратен или отслабен, ако си бяхте казвали окуражаващи неща при появата на първите симптоми:

-„Мога да приема случващото се, ма­кар да е неприятно";

-„Ще оставя тялото да си свърши работата";

-„Ще отмине";

-„Преживявал съм го преди, ще го преживея и сега" или

-„Това е само прилив на адреналин, който ще бъде метаболизиран и ще отшуми за няколко минути".

Негативният вътрешен монолог е поредица от лоши навици. Хората не сте родени със склонност към изплашен вътрешен монолог. Хората се научават да мислят по този начин. Точно както можете да замените нездравословните поведенчески навици като пушенето или прекомерната консумация на кофеин с по-положи­телно и здравословно поведение, така можете да замените и нездравословното мислене с по-позитивни и подкрепящи мисловни навици. Имайте предвид, че придобиването на позитивни мисловни навици изисква същото постоянство и практика като усвояването на ново поведение.

image




Гласувай:
0
0



Няма коментари
Търсене

За този блог
Автор: kunchev
Категория: Други
Прочетен: 1348165
Постинги: 1562
Коментари: 116
Гласове: 1105
Архив
Календар
«  Юли, 2018  
ПВСЧПСН
1
2345678
9101112131415
16171819202122
23242526272829
3031