Метод 5 „Меки техники за опровержение“

                                 Техника 1 „Оспорване в състояние на релаксация“

                                                 (когнитивно-поведенческа терапия)

 Най-често срещаният тип меко опровержение използва релаксиращ тренинг. Първоначално клиентът получава указания за един или няколко метода за релаксация, а след това се прилагат методите на опровержение. Най-същественият елемент при използването на тази техника е, че клиентът трябва да остане спокоен по време на цялата процедура.

Упражнение 1

Първо, клиентът се упражнява в един или повече методи за релаксация. Към тях се отнасят автогенна тренировка, използване на биологична обратна връзка по показателите на кожно-галваничните реакции, електромиография, сърдечен ритъм, а за отпускане се прилагат: използване на бял шум, звуците от природата, музика за релаксация.

Изградете йерархия на ирационалните убеждения, които предизвикват тревожността. Подредете ги по силата на предизвиквания страх или по степента на привързаност на клиента към тези мисли.

Започнете с най-лесното. Помолете клиента да си представи най-малко обезпокояващата мисъл от йерархията. Когато представата стане ясна, започнете дълбока мускулна релаксация. Продължете тази процедура, докато напрежението стигне нулево ниво, т.е. когато мисълта вече не предизвиква тревожност. След това преминете към следващия пункт в списъка.

Например: „Сега си представете следващата мисъл в йерархията си. Нарисувайте я в съзнанието си толкова ясно, колкото можете. Ако искате, представете си конкретна ситуация от миналото, при която тази мисъл се е появявала най-често. Продължавайте да мислите за това, докато мисълта стане съвсем ясна и отчетлива. Дайте ми сигнал с дясната си ръка ... Добре, спрете! Сега се отпуснете, както ви научих, и се отпуснете, докато се почувствате комфортно отново. Разкажи ми за това. Сега повторете това отново, но сцената трябва да е различна от тази, която сте използвали преди.“

Преместете се по йерархията на страховете на клиента, докато тревожността по всичките пунктове достигне нула. Запишете процедурата на аудиокасетата, така че клиентът да може да тренира у дома.

Упражнение 2

Можете да променяте техниката, като прилагате не релаксация, а променяте ответните реакции. Можете да използвате положителни физически реакции, асертивни реакции, записи на звуци от природата, приятни изображения, които помагат на този клиент.

Упражнение 3

Вместо релаксация можете да използвате връзката на някои изображения с ирационални мисли. Терапевтът помага на клиента да преплете (обвърже) тези образи с ирационални мисли, така че емоционалният заряд на образа да предаде убеждението. Ето някои полезни образи: супермен, „зелена барета“ любимите герои и героини, любими предмети, слънчоглед, цъфтящи лотоси, слънце, звезди, луна, религиозни фигури (Исус, Буда, и други), мъдър гуру, природни бедствия (реки, океани, планини), визуализация на себе си като родител, възрастен, дете, някакво животно.

В идеалния случай с негативното убеждение ще се обвържат един или повече такива образи. Например, преплитането на мисълта: „Аз съм длъжен да бъда най-добър във всичко!“ ще се свърже с чувствата, които клиентът изпитва към децата, може да се внуши идеята, че детето е ценно, дори ако възрастния е по-силен и по-мъдър от него и постигна много повече. Следователно, превъзходството не означава, че той си по-достоен човек. По същия начин образът на супермен може да бъде свързан с мисълта: „Аз съм по-лош от другите, защото не знам как да карам велосипед“.

Релаксацията е физиологична реакция, докато мислите са когнитивно явление. По този начин в техниката се смесват две абсолютно различни модалности, които по всяка вероятност отслабват ефективността на техниката. Най-добрата заместваща реакция е тази, която се отнася до една и съща модалност, като началния отрицателен условен стимул (визуален, слухов, кинестичен, сетивен или емоционален). В този случай упражнението свързва по-ефективно негативните мисли с позитивни.
Източник: